Решение № 606 от 03.05.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Плевен, 03.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И.а при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. Н.А като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело № 20254430100428 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Д. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез ****, против Ц. Г. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че процес на търсене за закупуване на недвижим имот ****, в гр.София, е осъществила контакт с ответника, който извършвал посредничество на лицето Ц.Н.К. с ЕГН **********. Твърди се, че последната била собственик и била обявила за продажба недвижим имот - ****, находящ се в ****. Твърди се, че ищцата извършила оглед на имота, същият й харесал и пожелала да отпочне процедура по закупуването му. Твърди, че ответникът поискал да бъде заплатена гаранционна парична сума - т.нар.“стоп-капаро“, което да доказва ангажираност на евентуалния бъдещ купувач - ищцата, което последната посочва, че е сторила като превела на ответника по банков път сумата 3 911,66 лева, съставляваща левовата равностойност на 2000 евро.

Ищцата твърди, че в срока на действието на посредническия договор между Ц.Н.К. и ответника, не бил сключен нито предварителен договор за 1 покупко-продажба, нито окончателен такъв касателно горепосочения недвижим имот. Твърди, че сумата била задържана от ответника и не е върната на ищцата. Твърди, че сумата не е предадена и на Ц.Н.К.. Ищцата твърди, че в последствие неколкократно устно и в писмена електронна кореспонденция е поискала от ответника да върне така платеното “стопкапаро“ на отпаднало основание, тъй като договорът между ответника и К. е бил прекратен, поради изтичането на срока му, но същият не сторил това.

Ищцата излага доводи, че предприела връчване на ответника на 09.09.2024г. на покана за доброволно изпълнение по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ посредством услугите на ****, с район на действие - ****. В същата покана се посочва, че на ответника му е бил даден 7- дневен срок за да изпълни доброволно, който срок е изтекъл на 16.09.2024г. Считано от 17.09.2024г. ищцата посочва, че ответникът е изпаднал в забава. За този период твърди, че същият дължи обезщетение за забава равняващо се на законната лихва върху главницата, съставляващо сумата 182,16 лева. Излага съображения, че платената главница „стоп-капаро" не й е върната от ответника и до ден днешен

Отправено е искане, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Ц. Г. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, да заплати на Д. К.

П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, сумата от 3911,66лева /три хиляди деветстотин и шестнадесет лева и 66ст./, съставляваща получена на отпаднало основание парична сума - т.нар.“стоп-капаро“ за закупуване на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата; да бъде осъден Ц. Г. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да заплати на Д. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, сумата от 182,16лева /сто осемдесет и два лева и 16ст /, съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3 911,66 лева, за периода от 17.09.2024г. до датата на завеждане на настоящата искова молба.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който ответникът, чрез **** оспорва предявените искове.

Счита, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес. Развива аргументи, че самата ищца си противоречи в обстоятелствената част на 2 исковата молба, считайки, че е заплатила сумата на отпаднало основание и същата следва да й се върне, а същевременно твърди, че сумата трябва да се предаде на Ц.К.. От така направените твърдения, ответникът счита, че ищцата би могла да обоснове някакъв евентуален интерес от страна на Ц.К. да търси сумата от ответника като част от процеса по предлагане и продажба на процесния имот, но за самата ищца не е налице правен интерес от водене на настоящото дело

Излага доводи, че съгласно справка в Имотен регистър, Ц.Н.К., ЕГН ********** е продала процесния **** на ищцата Д. К. П., ЕГН ********** на 02.08.2024., за което ответникът не е бил уведомяван. Посочва, че ищцата е сключила договор за покупко-продажба на процесния ****, за който е превела процесната сума и очевидно тази сума е изпълнила придадената й функция на т.нар. „стоп-капаро“, т.е. тази сума представлява гаранция за сериозността на намеренията на потенциалния купувач към закупуването на ****а и съответно спирането му от предлагане на пазара, за да може Д. П. да го закупи. Посочва, че съгласно основанието, което е посочила ищцата в платежното нареждане за процесната сума, това не е комисион към посредника, а „стоп- капаро".

Сочи, че дори да се приеме, че сумата може и да подлежи на връщане като неоснователно получена, то в случая това право би имала единствено Продавачът по сключената сделка за процесния недвижим имот, а не както в случая ищцата да предявява иск „за чужди права", за което не само няма правен интерес, а не разполага и с процесуална легитимация. Счита за безспорен факта, че самата ищца е превела сумата на ответника, действащ като посредник на Продавача по предлагане на имота на пазара, като с превеждането на сумата е целяла да спре това предлагане до момента, в който самата тя сключи сделката по закупуването му и с оглед да изпревари третите лица, имащи интерес към закупуването на ****а. Ответникът сочи, че няма спор, че имотът е бил „спрян от предлагане" след превеждане на процесното „стоп-капаро".

Предвид гореизложеното моли да бъде прекратено производството, като заведено по недопустим иск, поради липса на абсолютни положителни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск - а именно липса на правен интерес и на процесуална легитимация у ищцовата страна.

3

По същество ответникът излага доводи, че искът е неоснователен.

Сочи, че процесната сума е предадена от ищцата с ясното съзнание, че тя служи като основание за „спиране на предлагането на имота на пазара" и сваляне на обявите в имотните сайтове и всякаква друга реклама по отношение на този ****. Твърди, че ищцата е била с ясното съзнание, че договаря с посредник на Продавача, който предлага имота за продаване.

Ответникът излага доводи, че фактът, че не е налице писмен договор, обективиращ предаването на процесната сума „стоп- капаро“ е единствено поради причината, че самата ищца не е била в състояние да присъства на подписването на такова. С оглед на това, че е искала да гарантира сериозността на намерението си да закупи ****а и да не бъде изпреварена от трето лица, ответникът твърди, че самата ищца е пожелала да изпрати процесната сума по банкова сметка на ответника, за да „се спре имота от предлагане", което и в крайна сметка се е случило след получаване на сумата.

Излага аргументи, че за този тип договори и сделки не е предвидена писмена форма за действителност, нито за доказване, т.е. същият е неформален по своята правна същност.

Посочва, че от представеното платежно нареждане и писмената кореспонденция, може да бъде направен извод, че ищцата е била наясно на какво основание превежда сумата и го е направила изцяло по собствено желание.

Сочи, че дори да се приеме, че между страните не е имало сключен договор, то по същество поведението на ищцата обосновавало нейната недобросъвестност в преддоговорните правоотношения с ответника и продавача на имота.

Твърди, че ищцата е дала определена парична сума, която служи не само като доказателство за сериозността на намерението й да закупи имота, но и плащане, което да послужи като обезпечение на задължението й да продължи преговорите по закупуването на имота /което тя е направила след като е закупила същият/, като плащането обезпечава спирането на имота от предлагане на пазара. Посочва, че за ответника като посредник, това означава че няма да има възможност да намери друг купувач през този период и съответно не би могъл да реализира получаването на комисион от Продавача за успешно сключена сделка по отношение на имота и то с лице, което той е 4 представил като потенциален Купувач в резултат на собствените си усилия по предлагане и продаване на имота. Сочи, че самата ищца е посочила в кореспонденцията, че „стоп-капарото е заплатено, за да не се качи обявата отново в интернет“, което счита за извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Излага аргументи, че самата ищца твърди, че процесната сума не е комисион, а се дължи поради факта на сваляне на обявите за продажба от имотните портали и съответно некачването им отново там до сключване на договор за покупка на имота.

Излага доводи, че представената сума за „стоп- капаро“ би могла да се отнесе към институти на задатъка (чл. 92 от ЗЗД) и отметнината (чл. 308 от ТЗ).

Ответникът излага аргументи, че Д. П. не се е отказала от закупуването на процесния ****а, а напротив— закупила го е в последствие без тя или Продавачът да уведомят посредника, който е изпълнил задължението си да посредничи между тях и да ги свърже по отношение на продаването на имота, поради което последният е изпълнил задължението си.

Ответникът Ц. Н. твърди, че неколкократно е канил Д. П. да обективират в писмено споразумение заплащането на процесната сума. Въпреки това, сочи че последната не е пожелала това, но в последствие е закупила ****а при наличието на сговор между нея и собственика Ц.К., за да ощетят ответника с възнаграждението, което е следвало да получи за извършената от него посредническа дейност и без да го уведомят за сключването на тази сделка.

Сочи, че Ищцата е била наясно с факта, че имотът се предлага от посредник и е заплатила сумата, съставляваща „стоп- капаро“ с намерението да спре посредника да предлага имота

Излага доводи, че продавачът е поел задължението да продава имота единствено чрез посредничеството на ответника, като му заплати комисионно възнаграждение в размер на 3 % от договорената продажна цена от 116500 /сто и шестнадесет хиляди и петстотин/ евро или комисионно възнаграждение в размер на 3945 /три хиляди деветстотин четиридесет и пет/ евро, съставляващи 6835,62 лв. /шест хиляди осемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лева. Същото твърди, че не е заплатено към момента, а още повече в пункт III, т.4 е уговорена и неустойка за Възложителя в двоен размер на комисионното възнаграждение в случай, че извърши 5 прикрита сделка. Действайки недобросъвестно към ответника, се твърди, че Продавачът е сключил сделка за покупко-продажба с ищцата по настоящото дело, като по този начин те са го ощетили с дължимото му комисионно възнаграждение, въпреки че намирането на купувача се е случило чрез усилията на Ц. Н. по предлагане на ****а за продажба и самият той е представил Д. П. като потенциален купувач и в крайна сметка като реален купувач на имота.

Във връзка с горното ответникът счита, че ако ищцата има претенции във връзка със заплатената сума, то тя е могла да поиска отбив от продажната цена на ****а от Продавача, ако счита, че същата е недължимо платена.

Посочва, че фактът, че тя е сключила договора за покупко-продажба в нотариална форма при посочена цена от 227854,20 лева е доказателство, че тя е била съгласна е уговорената продажна цена и целта й е била единствено ответникът да бъде ощетен с неплащане на полагащото му се комисионно възнаграждение, което да намали разходите на страните по сделката и съответно последните да се обогатят неоснователно за сметка на ответника.

Акцентира, че многократно в представената от ищцата кореспонденция, ищцата споменава, че сумата следва да й се върне в случай, че Продавача се е отказал от пристъпване към подписване на предварителен договор.

Ответникът сочи, че Продавачът не се е отказал и дори е сключил договор в нотариална форма с ищцата за продажба на процесния ****, като във всеки един момент Д. П. е била наясно с основанието, на което превежда сумата към ответника, както и че същият е представител на Продавача, но въпреки това незнайно защо твърди, че сумата е преведена без основание, особено при положение, че е закупила въпросния имот. Ответникът счита за изцяло неразбираемо твърдението на ищеца, на какво основание всъщност претендира връщането на сумата.