Определение № 26937 от 25.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26937 гр. София, 25.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20261110110723 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 123 ГПК.

Подадено е заявление за издаване на завовед за изпълнение пред РС-Пловдив на 04.10.2022 г. Заповедният съд е приел, че длъжникът имал качеството на потребител и изпратил делото по подсъдност до СРС, тъй като от приложената справка се установявало, че лицето има регистиран постоянен адрес от 2011 г. в гр София.

СРС в качеството му на заповеден съд е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. № 62211/22 г. Съгласно изготвената в хода на процеса справка постояния и натоящ адрес на длъжника е променен в гр. Пловидв от 05.01.2023 г. На заявителя са дадени указания по чл. 415 ГПК, като същият е предявил установителен иск на 05.04.2024 г.

Пред СРС е образувано гражданско дело № 19428/24 по описа на 24 състав, за произнасяне по предявения иск, което е прекратено и изьпратено до РС-Пловдив с Определение 11.11.2025 г., поради направен отвод за неподсъдност на делото.

РС- Пловдив е повдигнал спор за подсъдност с мотивите, че искът се смятал за преявен от подаването на заявлението, поради което промяната на регистирания адрес в хода на процеса, не следвало да се взема предвид при определянето на местно компететния съд.

Черпят се аргументи от чл. 120 ГПК.

ОС -Пловдив е възприел мотивите на РС и е определил за местно компетентен СРС.

Считам, че така тълкуването на нормите на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 120 е contra legem.

Целта на императивното правило на чл. 422, ал. 1 ГПК е да защити кредитора/заявителя, като прекъсне давностните срокове, арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД. Изключението следва да бъде тълкуване стриктно и при съобразяване с целта на заповедното производство, а именно при липса на спор да се създаде годно изпълнителн основание. Поради което кредиторът не може да бъде санкциониран за това, че не е предявил директно осъдителен иск.

Нормата на чл. 120 ГПК урежда хипотези на промяна на местната подсъдност, като 1 водещата цел на закона е да се даде защита на интереса на участниците във вече висящия процес, като не следва да се допуска самоцелното прекратяване на производството и изпращането му на друг равен по степен съд в различен съдебен район, което безспорно би довело до допълнителни разходи и неудобства за страните.

В процесния казус тълкувайки разширително нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 120 ГПК се достига до резултат противен на закона. Тъй като 1) ответникът в срока за отговор е релевирал възражение за местна подсъдност; 2) от справката се установява, че адресът по чл.

105 ГПК е в гр. Пловдив от 05.01.2023 г., т.е. преди предявяването на иска - 05.04.2024 г.; 3) предмет на делото е претендираното вземане от собствениците на самостоятелни обекти в сграда при режим на управление ЕС, находяща в гр. Пловдив (които също са поискали делото да бъде прекратено и изпратено в Пловдив)

Считам, че ОС-Пловдив в противоречие с закона е определил за местно компетентен съд СРС, поради което повдигам настоящия спор за подсъдност.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 10723/26 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

ИЗПРАЩА, на основание чл. 123 ГПК, делото до Върховния касационен съд за определяне на местно компетентен съд.

Препис да се изпрати до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2