Определение № 461 от 30.05.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. ХАСКОВО, 30.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500768 по описа за 2023 година

С Решение № 109 от 19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 768 по описа на ХОС за 2023 г. съдът е потвърдил Решение № 174 от 05.06.2023 г.на РС Харманли, постановено по гр.д. № 808 по описа на съда за 2022 г.

Съдът е осъдил С. М. Й., ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Т. ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр. Свиленград, ул. „ Д.Благоев“ № 4Б, адв. Г.Г. сумата от 2000 лв./ две хиляди лева/, направени по делото, пред въззивната инстанции, разноски, съгласно договор от 01.11.2023 г. , като искането в останалата част за заплащане на разноски във въззивното производство в размер на 2000 лв. – платено възнаграждение на адвокат съгласно, договор 13.02.2024 г., и за заплащането на разноски по В.ч.гр.д. № 11/2024 г. по описа на АС Пловдив в размер на 15 лв. – платена ДТ и 1000 лв. платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 14.12.2023 г. като неоснователно е отхвърлил.

Постъпила е молба вх. № 3183/02.04.2024 г., подадена от адв. Г. Г. с искане да бъде изменено постановеното по В.гр.д. № 768/2023 г. в частта на присъдените разноски, като присъди допълнително сумата от 3015 лв. направени по делото разноски.

Молителят твърди,че претендираните от ищеца в производството разноски възлизат на 5015 лв., както следва : 4000 лв. заплатено възнаграждение на адвокат по В.гр.д. № 768/2023 г. в размер на 2000 лв. по договор от 01.11.2023 г. и 2000 лв. по договор от 13.02.2024 г.; 1000 лв. адвокатско възнаграждение по В.ч.гр.д. №11/2024 г. по описа на АС Пловдив и платена ДТ за това производство в размер на 15 лв. Твърди,че ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което оставали неясни мотивите на съда да намали размера на разноските присъдени в полза на ищеца.

1

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия С. М. Й., с който взема становище за неоснователност на подадената молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по в.гр.д. № 768/2023 г. е образувано по въззивна жалба подадена от С. М. Й. против Решение № 174 от 05.06.2023 г.на РС Харманли, постановено по гр.д. № 808 по описа на съда за 2022 г.

С Решение № 109 от 19.03.2024 г., постановено по делото съдът е потвърдил обжалваното решение.

С оглед изхода на спора съдът е осъдил въззивникът Й. да заплати на въззиваемия А.

Д. Т. сумата от 2000 лв./ две хиляди лева/, направени по делото, пред въззивната инстанции, разноски, съгласно договор от 01.11.2023 г. , като искането в останалата част за заплащане на разноски във въззивното производство в размер на 2000 лв. – платено възнаграждение на адвокат съгласно, договор 13.02.2024 г., и за заплащането на разноски по В.ч.гр.д. № 11/2024 г. по описа на АС Пловдив в размер на 15 лв. – платена ДТ и 1000 лв. платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 14.12.2023 г. като неоснователно е отхвърлил.

Съдът подробно в мотивите по цитираното решение е аргументирал защо в тежест на въззиваемия следва да бъдат възложени само сторените от въззивника разноски в размер на 2000 лв., съгласно договор 01.11.2023 г. В случая не се касае за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съдът е приел,че е неоснователно направеното искане от адв. Г. за присъждане на разноски във въззивната инстанция в размер на 4000 лв. представляващо платено възнаграждение на адвокат. По делото са представени договор от 01.11.2023 г. /л.32/, с предмет – изготвяне и подаване на писмен отговор по подадена въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция. Договорено е възнаграждение в размер на 2000 лв., което е заплатено в брой. Представен е втори договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г., с предмет процесуално представителство и защита по В.гр.д. № 768/2023 г. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ищецът може да претендира заплатеното от него възнаграждение на един адвокат, ако е имал такъв. Т.е няма пречка страната да има повече от един адвокат, но ответната страна дължи заплащане на платеното възнаграждение на един адвокат. В случая са представени два договора с един и същи предмет, поради което и доколкото има припокриване на предмета, то ответната страна следва да плати само едно от договорените и съответно заплатени от въззиваемия възнаграждения, а именно в размер на 2000 лв. по договор от 01.11.2023 г. В останалата част искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съдът е приел за неоснователно и искането на адв. Г., направено в молба вх. № 1552/13.02.2024 г. за присъждане на направените разноски в производството по В.ч.гр.д. № 2

11/2024 г. на АС Пловдив. На първо място, съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Т.е искането за разноски е следвало да бъде направено пред АС Пловдив. Такова искане няма направено в ч.жалба вх. № 10571/14.12.2023 г. по описа на ХОС. Дори да се приеме,че постановеното от АС Пловдив определение не е окончателен акт и настоящата съдебна инстанция дължи произнасяне по направените в производството по В.ч.гр.д. № 11/2024 г. по описа АС Пловдив разноски, то искането отново е неоснователно. В депозираната частна жалба,както по-горе се посочи, няма направено искане за присъждане на разноски в това производство. Частната жалба е подадена от адв. Г.. По частното дело дело не е представено пълномощно за въззивната инстанция и не са представени доказателства за сторени разноски във въззивното производство, представляващи платено възнаграждение на адвокат. С молбата е представено копие от договор от 14.12.2023 г., с договорено и платено възнаграждение в размер на 1000 лв., с предмет подаване на частна жалба против Определение на ОС Хасково от 06.12.2023 г., но оригиналът на този договор не се намира в кориците на делото и не е приложен по образуваното пред АС Пловдив производство. АС е приел,че е надлежно упълномощена въз основа на договора от 01.11.2023 г., приложен на л.32 по делото. Единствено в производството пред АС Пловдив са представени доказателства за направени разноски в размер на 15 лв., представляващи платена ДТ. Но както вече се посочи искане за присъждане на разноски в това производство не е направено.

Ето защо не се дължат заплащането на разноски, в производството по В.ч.гр.д. № 11/2024 г. на АС Пловдив.

Към настоящият момент не са налице основания и нови доказателства, които да обосновават извод на съда, различен от направения по отношение на разноските ,по постановеното по делото решение.

Ето защо подадената от адв. Г. молба вх. № 3183/02.04.2024 г., да бъде изменено постановеното по В.гр.д. № 768/2023 г. решение в частта на присъдените разноски, като присъди допълнително сумата от 3015 лв. направени по делото разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 3183/02.04.2024 г., подадена от адв. Г. Г., пълномощник на въззиваемия А. Д. Т., за изменение на постановеното по В.гр.д. № 768/2023 г. Решение № 109 от 19.03.2024 г., в частта на присъдените разноски, като присъди допълнително сумата от 3015 лв. направени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4