Решение № 5515 от 11.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5515 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330116785 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, против Я. Я. Г., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми по договор Договор за потребителски кредит № *** : сумата от 2053,92 лева– главница; 624,10 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.04.2023г. до 05.02.2024г. и 215,34 лева – лихва за забава за периода от 05.02.2024г. до 29.07.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2024 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за ч.гр.дело 13358/2024 год. по описа на РС Пловдив, осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал.1, т.3, вр. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ответника сумата от 347,28 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ за периода от 10.05.2023г. до 05.02.2024г., както и сумата от 678,73 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължими по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2024 г., до окончателното й заплащане, както и насрещна искова претенция, с която се иска Профи кредит България ЕООД да бъде осъден да заплати на Я. Я. Г. сумата от 4697,59 лева като платена без основание по нищожен договор за кредит в периода 08.01.2021г. – 29.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане.

1

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответника била отпусната сумата от 5000 лева, като със сумата от 2964,79 лева било извършено вътрешно рефинансиране към „Профи кредит България“ ЕООД, а останалата сума от 2035,21 лева била преведена по посочената от нея банкова сметка.

Ответникът поел задължение да върне уговорената като общо задължение сума в срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 243,48 лева и падежна дата – всяко 10-то число на месеца при ГПР – 48,77%; годишен лихвен процент – 41,00%; лихвен процент на ден – 0,11%.

Закупен бил и пакет от допълнителни услуги, за който се дължало възнаграждение, както следва: за допълнителна услуга „Фаст“ – 1250,00 лева и за допълнителна услуга „Флекси“ – 2300,00 лева.

Предвид закупуването на допълнителни услуги общото задължение по кредита възлизало на 12315,02 лева с общ размер на месечната вноска – 342,09 лева и падеж – всяко 10-то число на месеца. Договорът, включващ и описаните допълнителни услуги бил подписан при ОУ, които били предадени на ответника. Твърди, че бил изготвен погасителен план, вноските по който впоследствие се увеличили, което се дължало на факта, че по договора било поискано отлагане на вноски. Във връзка с отложените вноски били подписани два анекса. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото било в размер на 624,10 лева за периода 10.04.2023г. – 05.02.2024г. Оставащото и неизплатено договорно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги бил в размер на сумата от 1026,01 лева.

Твърди се, че със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът разполагал със следните възможности: приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Всички тези възможности, които ответникът получавал със закупуване на пакет от допълнителни услуги не се определяли като задължителни и като част от общите разходи по кредита. В процесният случай ответникът се възползвал от приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и отлагане на определен брой погасителни вноски, поради което дължал възнаграждение. Посочва се, че предоставянето на допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит, а е изцяло пожелание на ответника и не е задължително условие за отпускането на кредит.

Твърди се, че ответникът е преустановил изпълнението на задължението по договора, като изпаднал в забава. По заема били направени 25 пълни погасителни вноски и една частична. Общо направените плащания по договора били в размер на сумата от 9697,59 лева, с която е погасил част от задълженията си. След изпадането в забава, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на дата 05.02.2024г., за което ответникът бил уведомен, чрез изпращане на уведомление на посочения от него адрес в договора.

Последната вноска по погасителен била на 10.02.2024г., поради което вземането било изискуемо в пълния си размер.

2

Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 13358/2024 г. по описа на ПдРС и по същото съдът издал заповед за изпълнение, срещу която в предвидения срок постъпило възражение, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Иска се от съда да признае за установено, че ответницата дължи ищеца сумата от 2053,92 лева– главница; 624,10 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.04.2023г. до 05.02.2024г. и 215,34 лева – лихва за забава за периода от 05.02.2024г. до 29.07.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2024 г. до окончателното й заплащане.

Иска се от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 347,28 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ за периода от 10.05.2023г. до 05.02.2024г., както и сумата от 678,73 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2024 г., до окончателното й заплащане.

Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по главния иск Я. Г. е депозирала отговор на искова молба, с която изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно правилното посочване на годишния процент на разходите. Сочи, че в договора било предвидено предоставяне на пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като уговореното възнаграждение за услугата „Фаст“ било в размер на 1250 лева, а за услугата „Флекси“ – 2300 лева. Така дължимите суми били разсрочени и се изплащали заедно с месечната вноска по кредита, като към нея се прибавяла сумата в размер на общо 98,61 лева за двете услуги.

Счита, че посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,21% не е действително приложеният в отношенията между страните, тъй като в него не било включено възнаграждението за предоставения допълнителен пакет услуги. Потребителят бил въведен в заблуждение, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравносправност на уговорката за ГПР и следователно до нейната нищожност с произтичащите от това правни последици по чл.22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит. Твърди, че уговорката, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в ГПР. Посочва, че по кредита са правени плащания в размер на 9697,59 лева, който факт се признавал от ищеца в исковата молба. Смята, че поради нищожност на договора и на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане единствено на отпуснатата главница от 5000 лева, а надплатените суми следва да й бъдат 3 върнати.

Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.211 от ГПК е предявен и насрещен иск. Твърди се, че договор за потребителски кредит № *** е нищожен на основание чл.22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за правилно посочване на годишния процент на раходите. Ищецът посочва, че уговореното възнаграждение за закупен пакет до допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е следвало да бъде включено в ГПР по договора, но тъй като това не било сторено потребителя бил въведен в заблуждение, което представлявало заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и следователно нейната нищожност. Сочи, че поради непосочване на действителния размер на ГПР по договора, то целият договор бил недействителен на основание чл.22 ЗПК. Счита, че поради нищожност на договора дължи единствено получената в заем сума от 5000 лева, а направила плащания в размер на 9697,59 лева, поради което претендира връщане на сумата от 4697,59 лева като платена без основание.

Моли за уважаване на предявения насрещен иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът по насрещния иск „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор, с които изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения насрещен иск. Оспорва твърденията на ищеца по насрещения иск за недействителност на процесния договор за кредит. Посочва, че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги не е и не следва да бъде включено в ГПР, тъй като не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да се възползва от тях, поради което в случая не било налице неточно посочване на ГПР. Освен това излага, че неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор.

Потребителят бил наясно с разходите, които ще възникнат при получаване на услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и с общо дължимата сума по кредита, поради което било спазено изискването за информираност. Поддържа, че ползването на допълнителните услуги не било условие за сключване на договора за кредит, поради което не следва да се включват при изчисляването на ГПР. Дори да се приемело, че има нарушение, то не водило до недействителеност на целия договор. Относно клаузата, касаеща пакета от допълнителни услуги Фаст и Флекси, твърди, че изборът за закуването на тези услуги бил изцяло на клиента, като закупуването не било задължително условие за сключването на договора. Освен това ищецът се възползвал и от двете предоставени услуги. Счита за неоснователни и твърденията на ищеца, че посоченият размер на ГПР не бил действително прилаганият между страните, което представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Излага, че параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги били ясно определени и предоставени на ишеца с преддоговорната информация. Твърди, че всички клаузи са индивидуално уговорени, ищецът се е съгласил с тях, подписал е договорната документация, а впоследствие се е възползвал от тях. Поддържа, че процесният договор е 4 действителен и отговаря на законовите изисквания, поради което платената от ищеца сума не подлежи на връщане. Относно размера на насрещния иск твърди, че ищецът не е доказал, че именно той е направил плащанията по кредита.

Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 7226 от 03.06.2025 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***; както че в посочения ГПР по договора не са включени разходите за закупуване на пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и че по договора за кредит в полза на кредитора са заплатени общо 9697.59 лева.