Решение № 129 от 17.04.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Дупница, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20251510200969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

И. Й. Т., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Ч......... Б....., обл.. К............, ул.

"О............" №.. обжалва Наказателно постановление № 25-0245-000251/24.10.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ – Б........ ........, с което на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1 вр. с чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв./511.29 евро за нарушение на чл.

177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. С. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

В съдебно заседание поддържа жалбата с аргументи изложени в същата и в пледоарията по същество.

Въззиваемата страна в съпроводителното потвърждаване на наказателното постановление. писмо изразява становище за

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.10.2025 г. против жалбоподателя И. Т. е съставен АУАН серия GA № 4730803 от същата дата за това, че в гр. Б........ ........ с посока на движение към квартал ,,Христо Ботев“ лицето управлява лек автомобил ,,М........ ....." с рег. № .........., собственост на Е........ Р.

Н........... от гр. Б........ ........, като при извършена проверка с РСОД е установено, че лицето не притежава СУМПС – същото е отнето по административен ред, считано от 25.09.2025 г. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление № 251 ***/24.10.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ – Б........

........, с което на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1 вр. с чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв./511.29 евро за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП допълнително е посочено, че повторно управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Видно от справка за нарушител/водач на И. Т., свидетелството за управление на МПС е отнето на 25.09.2025 г. с акт № GA580143.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля И. Р. и писмени такива. Съдът направи изводите си за фактите и въз основа на приложените писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

Съдът приема с доверие заявеното от полицейския служител Р. доколкото същият споделя добросъвестно и последователно известните му факти и обстоятелства установени при проверката. Свидетелят В. заяви пред съда, че няма спомен за случая.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

В текста на АУАН и след това на издаденото във връзка с него НП не се съдържат част от задължителните реквизити, а именно тези по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая не е посочено с какъв акт е отнето по административен ред свидетелството за управление на МПС на водача.

Този пропуск в съдържанието на АУАН е пренесен идентично и в текста на НП, като АНО не се възползвал от възможността да отстрани тази неточност в АУАН, по реда на чл.

53, ал. 2 от ЗАНН. Това непълно описание на обстоятелствата, при които е било извършено процесното нарушение води съда, както и самият жалбоподател до недопустими предположения относно характеристиките на повдигнатото му с

АУАН административнонаказателно обвинение, санкционирано след това с НП. Това сериозно ограничава правото му на защита и възможността на съда да прецени доказаността на нарушението с оглед събраните доказателства, като съдът няма право да попълва и коригира, респ. да приема липсващата и непълна информация в съдържанието на АУАН и НП на база установеното по-късно от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Няма как липсата на тази съществена за описанието на нарушението информация да се установи за пръв път и да се предяви на нарушителя в хода на въззивното 2 съдебно производство от съда след като актосъставителят и АНО са пропуснали да го сторят в първата фаза на производството.

В тази връзка, съдът намира за основателно наведеното възражение за ограничаване на правото на защита поради непосочване на конкретния акт – съдебен или административен, с който се твърди жалбоподателят да е бил лишен от право да управлява МПС. Без да е индивидуализиран този акт съдът не бил могъл да извърши преценка дали жалбоподателят действително е бил лишен от посоченото право към датата на деянието, дали постановеното наказание "лишаване от права" е било влязло в сила към тази дата, както и дали жалбоподателят е бил уведомен за този факт с оглед преценката за съставомерност от субективна страна, тъй като същият трябва да е извършил деянието, като е формирал съзнание за това, че е лишен от съответното право.

Поради това и съдът приема, че с оглед установеното допуснато и неотстранено съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя свързано с описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено се налага извод за незаконосъобразно, а от там и за отмяна на обжалваното НП.

Отделно от това наказателното постановление подлежи на отмяна и на друго самостоятелно основание. И в АУАН и в атакуваното НП деянието е описано по следния начин: ,,в гр. Б........ ........ с посока на движение към квартал Христо Ботев лицето управлява лек автомобил ,,М........ ....." с рег. № .........., собственост на Е........ Р. Н........... от гр. Б........

........, като при извършена проверка с РСОД се установи, че лицето не притежава СУМПС – същото е отнето по административен ред считано от 25.09.2025 г.“ В издаденото НП допълнително е посочено, че повторно управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

АУАН е съставен, а НП е издадено при допуснати съществени процесуално нарушения, изразяващи се в липса на реквизити по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и при разминаване между фактическото описание на нарушението и дадената правна квалификация. Управлението на МПС, когато едно лице е лишено от това право по съдебен или административен ред е основание за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл. 150а, ал.1 от ЗДВП. В тези случаи практиката е категорична, че се извършва нарушение по чл. 150а от ЗДвП, а не по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Съгласно трайната съдебна практика неправилната квалификация на посочените в АУАН и НП фактически обстоятелства е безусловно основание за отмяна на НП, доколкото представлява неправилно приложение на материалния закон.

Нещо повече, с посочване в АУАН и НП на неправилна квалификация на изложените фактически положения съществено се накърнява и правото на защита на наказания субект, доколкото същия се поставя в невъзможност да разбере срещу кои факти следва да се защитава: срещу тези, които са описани с думи или срещу тези, които са съставомерни по 3 смисъла на сочената като приложима правна норма.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не съществува възможност за съда в хода на съдебното следствие да установи фактите, относими към фактически състав на нарушението по чл. 150а ЗДвП и да потвърди НП въз основа на тези новоустановени обстоятелства, които не са надлежно описани в АУАН и НП.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, като той следва да бъде запознат с фактическите рамки на вмененото нарушение още в началото на административнонаказателното производство, т. е. към момента на съставяне на АУАН, но във всички случаи преди ангажиране на отговорността му с издаване на НП.

Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап - на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално е наложено с НП, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

На следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН и НП, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване. В тази връзка следва да се отбележи, че действително чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаването на НП, дори и в случаите когато при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, които обаче не са ограничили съществено правото на защита на наказаното лице.

В случая обаче разминаването между изложени фактически обстоятелства и дадена правна квалификация е налице, както в АУАН, така и в НП, поради което и НП следва безусловно да се отмени.

Съдът сита, че е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с описание на нарушението относно квалифициращия признак ,,повторност“, тъй като в НП не е посочено наказателното постановление, което определя повторността. Т.е. липсва изложение на фактически констатации, които да сочат точно и ясно съставомерните 4 признаци на повторно извършване на нарушението, визирани в §6, т.33 от ДР ЗДвП.

Предпоставките на §6, т.33 от ДР ЗДвП не са посочени в НП, нито установени по надлежния ред в производството пред АНО, респ. в съдебното такова.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0245-000251/24.10.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ-Б........ ........, с което на И. Й. Т., с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Ч......... Б....., обл.. К............, ул. "О............" №.., на основание чл. 177, ал.

5, пр. 1 вр. с чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв./511.29 евро за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.