Решение № 238 от 26.02.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Велико Търново , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГАЛЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20204110101794 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за потребителски кредит №********от 27.11.2018г., с посочени в исковата молба параметри на договора и избран, и закупен пакет от допълнителни услуги. Сочи се, че в изпълнение на договорните задължения ищцовото дружество предоставило на ответника чрез банков превод сумата 1000лв. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, като от своя страна последният сключил договора за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 100,52лв. и падежна дата-20-то число на месеца. Ищецът излага твърдения, че общото задължение по кредита възлиза на сумата 1483,68лв., а стойността на пакета от допълнителни услуги е в размер на 928,80лв. или общо задължението възлиза на сумата 2412,48лв., а стойността на вноската-100,52лв. Сочи се, че длъжникът изплатил сума в общ размер 274лв., от която били погасени 201,22лв. главница и 25,37лв.-лихва за забава. Ищецът заявява, че на 31.07.2019г. договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като на длъжника било изпратено уведомление, получено лично от длъжника. Излагат се твърдения, че по заявление по чл.410 от ГПК е образувано частно гр.дело №1190/2020г по описа на ВТРС, по което е издадена срещу 1 длъжника В. И. Р. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 1 107,68лв., от която 944,03лв.-главница, 161,38лв.-договорно възнаграждение и 2,27лв.-лихва за забава. В частта относно сумата 851,22лв.-възнаграждение за допълнителен пакет услуги, заявлението е отхвърлено. Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника и ищецът е предявил настоящите положителни установителни искове за сумите по заповедта за изпълнение 944,03лв.-главница, 161,38лв.-договорно възнаграждение и осъдителен иск за сумата 851,22лв.-представляваща възнаграждение за допълнителен пакет услуги. Отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове.Счита за нищожна клаузата уреждаща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, по съображения изложени в отговора. Твърди, че реално не са предоставяни допълнителни услуги. По отношение на възнаградителната лихва заема становище за нищожност на лихвата в претендирания размер по съображения изложени в отговора. Сочи, че кредиторът е предвидил в договора ГЛП-41,17% и ГПР-49,89%, което надвишава трикратния размер на законната лихва за забава. Ответникът заявява, че е заплатил сумата 274лв., които счита, че следва да се считат за погасяване на главницата, поради възраженията за нищожност на клаузите, уреждащи възнаградителна лихва в претендирания размер и такса за пакет от допълнителни услуги. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.11.2018г. между ищцовото дружество в качеството кредитор и ответника В. И.

Р. е сключен договор за потребителски кредит с № ******* за сумата от 1000 лева, със срок на погасяване на кредита 24 месеца, размер на погасителната вноска 61,82лв., с падеж на всяка вноска-двадесето число от месеца. Договорът е сключен при ГПР 49,89%, ГЛП 41,17% ,лихвен процент на ден 0,11%. Посочено е, че дължимата сума по кредита за главница и договорна лихва е 1483,68 лева. На 27.11.2018г.между страните е подписано споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, с предмет приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В договора за кредит е посочено възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги в размер на 928,80 лева при размер на месечна вноска по този пакет от 38,70 лева.

По делото е представен погасителен план към договора за потребителски кредит и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, видно от който общото задължение по кредита и пакета за допълнителни услуги възлиза на 2412,48 лв., при месечна вноска от 100,52 лв., с падеж 20-то число на месеца за всяка от 24-те вноски и падеж на последната вноска -20.12.2020г.

2

Видно от представеното по делото преводно нареждане, на 28.11.2018г. по банкова сметка с титуляр ответника по делото е извършен банков превод от страна на ищеца на сумата 1000лв.

По делото е представено извлечение по сметка към договора за потребителски кредит, в което са отразени плащанията по кредита, видно от което общия размер на платената сума по кредита е 274 лв., към дата 20.07.2020г.

Приложено е уведомително писмо от 12.03.2020 г. с изявление на кредитора до ответника за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по него и обявяването му за предсрочно изискуем, считано от 31.07.2019.

На 10.06.2020г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника В. И. Р..

Въз основа на заявлението на “П К Б” ЕООД, гр.Се издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.06.2020г. по ч.г.гр.д.№******. на Великотърновски районен съд против длъжника В. И. Р. за заплащане на сума в общ размер на 1107.68 лв. / хиляда сто и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, от които главница: 944.03 лева, възнаграждение / договорна лихва / в размер на 161,38 лева, за периода 20.03.2019г. до 31.07.2019г. и сумата от 2,27 лева, лихва за забава от 21.01.2019г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата и възнаграждението, от 31.07.2019г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 145.29 лева - разноски, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същата е депозирала срещу заповедта за изпълнение възражение по чл.414 от ГПК, като след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е депозирано възражение от длъжника.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже 3 съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.

Безспорно по делото се установи, че между "П К Б”АД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за поребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 1000 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с договорна лихва, на 24 месечни погасителни вноски, като първата е с падеж 20.01.2019г., последната е с падеж 20.12.2020г. По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че кредитополучателят е получил сумата по отпуснатия кредит, поради което за него е възникнало насрещно задължение да върне сумата по кредита, представляваща главница в размер на 1000лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата, уреждаща уговорката за договорна лихва, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва-като се сочи нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Процесният ДПК е сключен на 04.10.2017г., т.е. при действието на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК /нова, ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБългария, като съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. Уговорените в ДПК фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41,17% и ГПР от 49,89% са под прага, визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК. Съгласно Постановление №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г., годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определена в размер на ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. ОЛП на БНБ към датата на сключване на процесния ДПК е 0%, съответно законната лихва е в размер на 10 процентни пункта и уговорените с ДПК фиксиран лихвен процент от 41,17% и ГПР от 49,89% са под прага, визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК, съответно клаузите от ДПК за определянето им не са нищожни, поради противоречие на закона или на добрите нрави, поради което ответни кът дължи на ищеца заплащане и на уговорения ГЛП по договора за кредит.

Безспорно се установи и, че между страните е сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По отношение на вземанията, претендирани като пакет от допълнителни услуги и възражението на ответната страна, съдът намира за основателни възраженията на ответника. Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги се явява нищожно поради противоречието му с добрите нрави, доколкото при същото престацията на кредитора, предоставяна срещу възнаграждение от 851,22 лева, на практика липсва. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и се ползва от 4 защитата по този закон. Съгласно чл.143 ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая споразумението за допълнителни услуги съдържа неравноправни клаузи, защото се съдържа задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услуги, дори и ако кредитора не му ги предостави. Съдът намира, че клаузите на споразумението за допълнителни услуги не са индивидуално уговорени.

Независимо, че параметрите им са посочени в искането за отпускане на потребителски кредит и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на ивформация за потребителски кредити, същите са предварително изготвени, бланкетни, което води до извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключване на договора и в този смисъл възражението на особения представител е основателно. Посочената услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства” всъщност не представлява каквато и да било услуга, доколкото потребителят не получава нищо срещу заплатеното възнаграждение в размер на 75 % от предоставената му по договора сума, а останалите „допълнителни услуги” са пряко свързани със самия договор за потребителски кредит и по тази причина възнагражденията за тези „допълнителни услуги” са възнаграждения по договора за потребителски кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е направено в случая, в противоречие с добрите нрави. С оглед гореизложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на цена за „пакет допълнителни услуги” са нищожни и като такива не произвеждат действие, поради което съдът приема, че за ответника не е възникнало задължение за заплащането им. В този смисъл оскъпяването на кредита с по 38,70 лв. месечно, която сума е добавена към анюитетните вноски за главница и лихва е лишено от основание и сумите по това допълнително споразумение са недължими от ответника.