Решение № 670 от 16.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Сливен, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230100788 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и депозирано в срок възражение от длъжника.

Ищецът твърди, че на 11.05.2023г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г.. сключен на основание чл. 99 ЗЗД между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и ищцовото дружество, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-18788905 от 31.08.2021г. било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия с Уведомително писмо изх. № УПЦ-ПБНП/CARD-18788905 от 11.05.2023г. Сочи, че към исковата молба приложил за връчване н ответника копие от уведомлението за извършената цесия.

Твърди, че на 31.08.2021г. ответникът, в качеството на кредитополучател сключил договор за отпускане па револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-18788905. Договарянето между 1 страните се осъществило, чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключил във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора било инициирано от ответника, чрез попълване на заявка за кандидатстване в уебстраницата на кредитора, където предоставил пълни и верни лични данни. Кредиторът предоставил на ответинка кредитна карта „Mastercard" с персонален идентификационен номер. Картата позволявала, чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни чрез АТМ или POS в страната и чужбина.

Твърди, че ответникът се възползвал от предоставения му револвиращ кредит като на 31.08.2021г., посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора" усвоил част от отпуснатият му кредитен лимит – за извършена покупка на изплащане. Кредитополучателят в периода 31.08.2021г. до 10.05.2023г. усвоил от кредитната карта общата сума от 1000 лв.

Съгласно Договора за кредит за ползването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35.00%. Била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 178.75 лв. за периода от 31.08.2021г. до 10.05.2023г. Съобразно договорът при неплащане по една или повече месечни погасителни вноски, ответникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. Така било начислено обезщетение за забава в размер на 78.21 лв. за периода от 11.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г.-14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.

Сочи, че депозирал по реда на чл.410 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника и такава заповед била издадена по образуваното чгд №4533/2023г. на СлРС, но длъжникът депозирал 2 възражение.

Иска се от съда признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1085.27 лв., главница по Договор за потребителски кредит № CARD-18788905/ 30.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2023г. до окончателното плащане; 178.75 лв., договорна лихва за периода 31.08.2021г.- 10.05.2023г. и 78.21 лв., обезщетение за забава, считано от 11.05.2023г. до 27.11.2023г.

Претендират се разноски направени в производство и в настоящото исково производство. хода на заповедното

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е депозиран, но в открито съдебно заседание на 30.05.2024г. оспорва искът с твърдения, че не дължи претендираните суми.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2021г. ответникът по делото сключил договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD 18788905 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ гр.София за покупка на телевизор на стойност 299 лв. Кредитният лимит по картата бил в размер на 1000 лв. Бил сключен и договор за застрахователно посредничество по силата на който ответникът възложил на кредитодателя, като застрахователен посредник срещу възнаграждение да му посредничи за сключване на застрахователни договори със застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“. На същата дата 31.08.2021г. бил сключен договор за застраховка по сертификат № номера на договора за кредит срещу заплащане на застрахователна премия по пакет „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ за револвиращи потребителски кредити, отпуснати чрез кредитна карта. По кредита, освен сумата от 299 лв. стойността н закупения телевизор била отпусната и премията в размер на 18,91 лв. по застраховката сигурност на плащанията и така посочения размер на кредита бил в размер на 317,91 лв. с месечна погасителна вноска 31,47 лв. на 12 бр. месечни вноски с дата на падеж на последната вноска 01.09.2022г. Посочен е ГПР по кредита 38,54%.

На 15.02.2022г. между кредитодателя на ответника и ищцовото 3 дружество бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по който предмет било и вземането от ответника. За извършената цесия било изпратено уведомително писмо до ответника, върнато като непотърсена пратка.

На 27.11.2023г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответника с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 4566/2023г. на СлРС и заповед била издадена за исковите суми.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който депозирал възражение в срок, обусловило и депозиране на настоящата искова молба.

В хода на процеса е допусната, изслушана и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установяват усвоените от ответника суми по кредитната карта, като сумарно всички суми са в размер на 3 037,16 лв. Размерът на дължимата главница по кредита бил 1 085,27 лв. и договорна лихва в размер на 178,75 лв. Размерът на обезщетението за забава за исковия период от време 11.05.2023г. - 27.11.2023г. е в размер на 76,89 лв. / посочено от експерта при изслушването му в о.с.з. на 04.07.2024г./. Вещото лице посочило, че дължимата застрахователна премия в размер на 18,91 лв. не била включена в ГПР по договора за кредит при главница 299 лв. и лихвен процент 33,04% и в случай, че се включи, то ГПР би се увеличил до 57,48 % и би надвишил петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, съобразно чл.19, ал.4 ЗПК.

Целият кредит падежирал на 01.09.2022г. и няма данни или твърдения да е бил обявяван за предсрочно изискуем.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени доказателства в процеса, както и от писменото доказателствено средство заключение на съдебно икономическа експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите специфични знания и опит в областта на икономиката, съдът кредитира изцяло.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице, заявител, 4 разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил.

Разгледана по същество претенцията е частично основателна.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, породили неговото вземане.

В конкретния казус се установи наличието на договорни отношения по предоставен договор за потребителски кредит между ответника и трето неучастващо по делото лице, което цедирало вземането си от ответника на ищеца. Действително по делото не се доказа уведомяване на длъжникаответник за осъществената цесия, доколкото уведомителното писмо не е достигнало до знанието на ответника, а било върнато като непотърсено. В конкретния правен казус съдът обаче следва да приеме, че уведомяването на длъжника е станало с връчването на исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомление за станалата цесия. Освен това целта на уведомяването на длъжника за станалата цесия е да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение/ чл.99, ал.4 ЗЗД/. То стабилизира правата на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. Неизпълнението му /неуведомяването/ не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключената цесия се предхожда от изпълнение на длъжника, престирано на досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението.

По делото обаче безспорно се установи посредством заключение на вещо лице, че задължението на ответника не е погасено и съществува, поради което и при съобразяване на станалата цесия, това задължение следва да се признае като вземане на цесионера - ищец / в този см. Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. ІV г.о. ВКС РБ и Решение № 5

173/15.04.2004г. по гр.д. № 788/2003г. ТК ВКС РБ/.

В конкретния правен казус се касае за договор, сключен с потребител и съдът на основание чл.7, ал.3 ГПК е длъжен да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в такъв вид договори.

В случая в договора за кредит е посочен ГПР 38,54% без обаче да е включена застрахователната премия. От изслушването на вещото лице се установи, че дължимата премия по застраховката е включена в главницата по договора и така е определен ГПР в законовите стойности.

Уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, но отделно от главницата – като допълнителен разход – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК поради следното: съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест ГПР включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще.

Този извод следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната премия, представлява част от месечната погасителна вноска по кредита. В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.