Решение № 291 от 11.10.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. ХАСКОВО, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500546 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, гр.Пловдив против Решение №419/06.07.2022 г., постановено от РС – Хасково, по гр.д. № 2810/ 2022 г.,по описа на съда.

С решение №419/06.07.2022 г., по гр.д. № 2810/ 2022 г.,по описа на съда, Районен съд-Хасково е приел за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37, че „Бевърли“ ООД, с ЕИК 126078975, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.

“Патриарх Евтимий“ № 1,вх.Г, ап.6 не дължи сумата от 44,51 лева, представляваща корекция на сметка за минал период,а именно от 06.10.2021 до 26.10.2021 г.,общо за 20 дни,като допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер **** с ИТН **** и електромер с фабричен № ****. С решението първоинстанционният съд е осъдил ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на „Бевърли“ ООД, с ЕИК 126078075, сумата от 350,00 лева за деловодни разноски.

Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност, необоснованост, постановено при непълнота на 1 доказателствата и непълно възприемане на доказаната по делото фактическа обстановка.Във въззивната жалба са изложени подробни съображения по приложението на ПИКЕЕ и във връзка с настъпилите изменения в тези правила и действието на същите към момента на извършването на корекция по отношение на консумираната от ищеца ел.енергия за определен период от време. Счита, че неправилно и незаконосъобразно РС - Хасково е приел, че за да се извърши едностранна корекция на сумата за ползваната ел.енергия е необходимо наличието на установено виновно поведение от страна на титуляра на електромера. В тази връзка се цитира практика на ВКС, във връзка с едностранното извършване на корекция на сметки.Изложени са съображения,че решението на РС-Хасково е изцяло в противоречие със съдебната практика. Предвид изложените съображения, намира, че процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново по същество на спора, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска. Претендират заплащането на разноски по делото, за което е представен списък. Релевира и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от възиваемата страна „Бевърли“ ООД, с ЕИК 126078975. С депозираната по делото молба с вх.№ 7193/04.10.2022 г. пълномощникът на въззиваемата страна излага съображения по съществото на спора и представя списък на разноски.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Бевърли“ ООД с ЕИК 126078075, с искова молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190 – гр.

Пловдив е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Ищецът излага твърдения,че бил ползвател на електроенергия, с клиентски №**** и с ИТН ****, на адрес, находящ се в ***.

Ищецът счита, че не дължи начислената с фактура № ********** от 29.11.2022 г. сума в размер на 44,51 лв. с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време, а именно за периода от 06.10.2021 г. до 26.10.2021 г. която била недължима поради липса на основание за начисляването й. Претендира съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата по процесната фактура.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорил a исковата претенция като неоснователна. Изложени са доводи по отношение на релевантните за спора факти, като се сочи,че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се извършвало 2 от операторите на съответните мрежи.Предвид изложеното, ответникът искал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и присъждане на направените по делото разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа експертиза.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

Между страните няма спор, че на 26.10.2021 г. служители на ответника са констатирали,че електромерът на обект с измервателна точка **** в **** на клиент с клиентки номер **** не отчита ел.енергия, за което е бил съставен констативен протокол № 661186/26.10.2021 г.

С писмо от 29.11.2021 г. ищецът „Бевърли“ ООД е уведомен от ответника, че на 26.10.2021 г. служители на ответното дружество са констатирали,че електромерът на обект с измервателна точка *** в **** на клиент с клиентки номер **** не отчита ел.енергия, както и за съставения констативен протокол от 26.10.2021 г. Била е издадена фактура № **********/29.11.2021 г. за сумата от 44,51 лв.

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд фактология.

Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.

При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел 3

ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.

Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).

Крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързана от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл.

98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния потребител.Това води и до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищецът – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.

От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече и уредена в закон безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още помалко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.

6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.

С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.

Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищуца – потребител, което да обоснове 4 възникването в нейна тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия.

Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл.

79 – 82 от ЗЗД.

В тази връзка не може да се приеме,че безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна са резултат от поведението на потребителя.Напротив начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание.