Определение № 904 от 30.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 904 гр. София, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601167 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 и следв. от НПК,вр.чл.440 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С. П., защитник на лишения от свобода А. Б.,срещу определение от 16.09.2025г.на СГС,НО,28 състав,постановено по н.ч.д.№5595/2025г.,с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на л.св.Б. за предсрочното му освобождаване от остатъка в размер на 2 години,3 месеца и 8 дни от определеното му наказание лишаване от свобода в размер на 5 години и 6 месеца, по н.о.х.д.№8185/2021г.,по описа на СРС,НО,110 състав.

В жалбата се сочи,че определението на

СГС е неправилно и незаконосъобразно.Според жалбоподателя първият съд не е преценил правилно всички обстоятелства по делото,и най-вече обстоятелството,че са налице двете предпоставки по чл.70,ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода А. Б..Според защитника са налице данни за положителна промяна в поведението на лишения от свобода.Също така се навежда довод за това,че обстоятелството,че лишеният от свобода Б. не знае български език ,не може да се тълкува в негова вреда.

Съдът,след като се запозна с материалите по делото и доводите,наведени в частната жалба,нА.а за установено по делото следното:

Жалбата на адв.С. П.,защитник на лишения от свобода А. Б.,е процесуално допустима,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНA.Съображенията на съда за това са следните:

С определение от 16.09.2025г.на СГС,НО,28 състав,постановено по н.ч.д.

№5595/2025г.,първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на А. Б. за предсрочното му освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода,определено от СРС,НО,110 състав, по н.о.х.д.№8185/2021г.

1

Видно от приложените по делото доказателства,се установяват по несъмнен начин следните факти,имащи значение за правилното решаване на делото:

С присъда №355/29.06.2023г.на СРС,постановена по н.о.х.д.№8185/2021г.по описа на съда, л.св.А. Б. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.152,ал.2 от НК,като му е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 5 години и 6 месеца,което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим,и е приложена и разпоредбата на чл.59 от НК.Присъдата е влязла в сила на 27.11.2024г.

Начало на изпълнение на наказанието ЛОС 13.12.2024г.

Към 16.09.2025г. лишеният от свобода А. Б. е изтърпял фактически 3 години, 1 месец и 10 дни от наложеното му наказание ЛОС,като на основание чл.41,ал.3 от НК е зачетен положен от него труд и е намален срокът на наложеното наказание със 1 месец и 12 дни.Към посочената дата С. е изтърпял наказание общо в размер на 3 години,2 месеца и 22 дни,с остатък за изтърпяване в размер на 2 години,3 месеца и 8 дни.

Видно от приложения по делото доклад от затвора-гр.***, първоначалната оценка на риск от рецидив е определена в средните стойности-67 точки.Към настоящия момент общата оценка на риска от рецидив е в средния регистър-67 точки.Като проблемни зони остават:интеграция в групи с криминални нагласи,лишеният от свобода се влияе от криминалното обкръжение,обичайните му дейности подтикват към извършване на правонарушения.Начинът му на живот може да бъде определен като хищнически,безразсъден и рисков.Лишеният от свобода не разпознава напълно проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин,не осъзнава последствията от собствените си действия.Постига целите си с деликт в поведението,не винаги разбира другите и техните виждания.Импулсивен.

По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода А. Б. четири пъти е наказван със заповеди на началника на Затвора-гр.***,не е награждаван.

Лишеният от свобода не приема отговорността за собственото си криминално поведение и не признава вината си.Не разбира мотивите за извършване на престъплението.Счита наложеното наказание за несправедливо.При него не се наблюдава мотивация за промяна на криминалното поведение и са налице утвърдени криминални нагласи.

Рискът от вреди е висок за обществото,за персонала-среден,за самия негосреден.Като цяло рискът от вреди може да бъде определен като среден.

Становището на затворническата администрация е,че не е налице втората предпоставка по чл.70,ал.1 от НК.

Базирайки се на представените по делото доказателства,първостепенният съд е преценил,че по отношение на лишения от свобода А. Б. е налице само първата от двете кумулативни предпоставки по чл.70,ал.1 от НК,доколкото последният е изтърпял фактически повече от една втора от размера на определеното му наказание лишаване от свобода.От друга страна СГС е посочил,че по делото не са налице данни,че осъденото лице е дало 2 доказателства за своето поправяне.Изводите по този въпрос съдът е формирал на базата на данните,приложени в затворническото досие на лишения от свобода.

Настоящият съдебен състав подкрепя изцяло мотивите на СГС,НО,28 състав,с които съдът е отказал да уважи молбата на осъдения А. Б..

Фактите по делото,така както са изложени в рамките на настоящите мотиви,са установени по несъмнен начин и са известни за страните по делото.От последните може да се направи извод за това,че действително е налице първата кумулативна предпоставка,визирана в разпоредбата на чл.70,ал.1 от НК,а именно,че лишеният от свобода Б. е изтърпял фактически повече от половината от размера на наложеното му наказание.

От друга страна САС счита за правилен и следващия извод на първостепенния съдотносно това,че л.св.А. Б. не е дал доказателства за своето поправяне.В тази посока следва да се има предвид доклада на ИСДВР при затвора-гр.***, който правилно е отчетен от първият съд.Инспекторите,които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода /материя,уредена в глава ХІ от ЗИНЗС/,имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица с оглед на характера на извършваната от тях дейност,като в тази посока трябва да се има предвид и разпоредбата на чл.439 а от НПК.Поради това няма никакви процесуални основания съдът да игнорира техните констатации,които са отразени в съответни доклади за лишените от свобода.

В конкретния случай следва да се обърне внимание на два основни момента в становището на затворническата администрация-на първо място,че скринингът от вреди е в средни стойности,а от друга страна- необходимост от продължаване на поправителното въздействие за пълно постигане на целите при спазване на прогресивната система.Л.св.А. Б. не се е поправил съгласно изискванията на чл.439 а от НПК.

С оглед на тези съображения съдът споделя становището на първостепенния съд,базирано на представените документи от затворническата администрация,за това,че към настоящия момент не са налице доказателства относно поправянето на осъдения Б.,поради което и не е налице втората предпоставка за постановяване на предсрочното му освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Настоящият съдебен състав на нА.а за неоснователен довода на жалбоподателя за това,че поради обстоятелството,че същият не знае български език,спрямо него е налице различно отношение на затворническата администрация.Липсват подобни данни по делото.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция нА.а,че атакуваното определение на СГС следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.345,ал.1 от НПК ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.09.2025г.на СГС,НО,28състав,постановено по н.ч.д.№5595/2025г.,като правилно

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4