Решение № 1171 от 31.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Варна, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110201765 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „СТРОЙ КОРЕКТ 2003” ЕООД, с управител и представляващ М.Д. , чрез адв. А. М. при АК- София против НП № 032201285/11.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 /три хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

С депозираната пред съда жалба се излага твърдение, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Излага се твърдение, че описаните в АУАН приложения не са връчени на въззивника, поради което последният не е могъл да се запознае подробно с констатациите относно твърдяното нарушение и да осъществи правото си на защита в пълен обем. Оспорва се сочената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че лицето А. Й. се е намирало на процесния строителен обект не в качеството си на работник, а за да се уточнят обстоятелства във връзка с бъдещото сключване на трудовия договор със същия. Навеждат се доводи за неправилно квалифициране на деянието като тарушаващо нопмата на чл. 63 ал.2 от КТ с оглед твърдението, че трудовият договор с лицето е сключен след осъществяване на проверката от 1 контролните органи, след което е изпратено и уведомлението до НАП. Според въззивника липсата на мотиви, с които е отхвърлено възражението срещу АУАН също представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна. Навеждат се доводи и за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН поради липса на вредоносен резултат, съотв. изключително ниска степен на обществена опасност на деянието. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.

М.А. от АК - София, която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като неправилно и недоказано и претендира присъждане в полза на въззивника на сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Николов, който в съдебно заседание оспорва жалбата. По същество излага становище, че описаното в НП нарушение е доказано, а НП е обосновано и законосъобразно, с оглед на което следва да бъде потвърдено. В условията на евентуалност, в случай, че се уважи депозираната жалба, се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – П. Б. и свидетелят по акта – М. М.. По искане на процесуалния представител на въззивника е разпитан в качеството на свидетел служител на Варненска и Великопреславска митрополия /възложител по отношение на процесния строителен обект/ – Х.Ф.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП, както и справка за актуалното състояние на трудовите договори със „Строй Корект 2003“ към 31.05.2023 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 04.11.2022 г. , около 14.40 ч. служители на ДИТ – Варна – свид. П. Б., свид.

М. М., и двамата на длъжност „главен инспектор“, както и инспекторите Ж.Г. и Р.В. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Строй Корект 2003“ЕООД, в качеството му на изпълнител на строителен обект „църковно настоятелство“, находящ се в гр. Варна, бул. Съборни № 31а. В хода на проверката в обекта били установени четири лица, сред които и лицето А. Т. Й. с ЕГН: **********, които се намирали на изграденото скеле, обслужващо строителния обект и извършвали дейност по полагане на мазилка по фасадата на сградата. В хода на проверката св. Й. попълнил декларация на осн. чл. 399 от КТ, в която посочил, че работи за „Строй Корект 2003“ЕООД на обект „църковно настоятелство“ с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1200 2 лева, последно получено трудово възнаграждение на 28.10.2022 г., и с почивни дни – събота и неделя. Предоставена е възможност на представляващ дружествотожалбоподател да предостави в ДИТ-Варна документи, касаещи отношенията с установените на обекта лице. В тази връзка е представено копие на трудово договор между дружеството-жалбоподател и лицето А. Й. от 04.112022 г. , с който последният се задължава да осъществява трудовите функции на длъжност „работник строителство“. Извършена е справка в информационната система на НАП, вследствие на която е установено, че уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ за сключения трудов договор с А. Й. е регистрирано с изх.№ 2238223529947/04.11.2022 г., в 15.37 ч.

При така установените факти, св. Б. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 62 ал.3 от КТ за това, че на 04.11.2023 г. в качеството на работодател е допуснало до работа лицето А. Т. Й. с ЕГН: ********** на длъжност „работник строителство“ в строителен обект „църковно настоятелство“, находящ се в гр. Варна, бул. Съборни № 31а , обл. Варна, към който момент не му е било предоставено копие на уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал. Доколкото свид. Фарклиев не е присъствал при извършване на процесната проверка и установяване на нарушението, съдът кредитира показанията му единствено досежно изложените от лицето възприятия за взаимоотношенията между дружеството-жалбоподател и възложителя на осъществените строителни дейности, с които същият е в правоотношения, както и относно обстоятелството, че на строителния обект е било монтирано скеле, които факти кореспондират и с показанията на служителите на ДИТ, разпитани в качеството на свидетели.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица. Съгласно чл. 399 от КТ 3 цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления за нарушения на кодекса се издават от ръководителя на органа по чл. 399, или оправомощени от него длъжностни лица съгласно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В посочения смисъл е и нормата на чл. 6 ал.2 т. 21 от от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”/Приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г., изм., бр.

20 от 9.03.2021 г., в сила от 9.03.2021 г./, като видно от приобщеното по делото копие на Заповед№ 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ последният надлежно е оправмощил Директора на Дирекция „ДИТ“ – Варна с тези свои функции.

Същевременно компетентността на лицата, осъществяващи трудови функции на длъжност „инспектор“ в ИА“ГИТ“ да издават актове за констатираните от същите нарушения, произтича от нормата на чл. 416 ал.1 от КТ съотв. от разпоредбата на чл.

21 ал. 4 т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, според която при установяване на нарушение на законодателството инспекторът в ИА“ГИТ“ съставя акт за установяване на административно нарушение и образува административнонаказателно производство. От събраните писмени и гласни доказателства, а именно – показанията на св. Б. , заверено копие на протокол за извършена проверка, съотв. от съдържанието на АУАН и НП е видно, че свид. П. Б. е осъществявала функции на длъжност инспектор при ДИТ-Варна към момента на извършване на проверката в процесния обект, и в това си качество същата е оправомощена по силата на цитираните разпоредби да издаде оспорвания акт.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Не се споделят доводите на въззивника за опорочаване на административнонаказателното производство. Видно от приложения по делото екземпляр от АУАН, същият е предявен на жалбоподателя, с оглед на което същият е бил запознат с релевантните факти досежно повдигнатото му обвинение, с което е гарантирано и пълноценното осъществяване правото му на защита в първата фаза на административно-наказателното производство.

4

Същевременно липсата на изложени мотиви от АНО при преценка, че депозираното възражение срещу акта е неоснователно не ограничава правото на защита на наказаното лице и съгласно трайната съдебна практика би могло да обуслови единствено необоснованост на издаденото НП, но не води до опорочаването му.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а според нормата на чл. 63 ал.2 работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

Разпоредбата на чл. 62 ал.3 от КТ сочи, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че на 04.11.2022 г. в обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, лицето А. Й. е престирало работна сила по трудова функция свързана с длъжността „работник строителство“ въз основа на сключен трудов договор с въззивника. За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази, както гласните доказателства, събрани чрез разпита на актоъставителя и свидетеля по акта, които са непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото писмени такива - трудов договор с Й. съотв. копие на уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ до ТД на НАП и копие на декларация по чл. 399 от КТ, подписана от лицето.