Решение № 1473 от 02.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000503026 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение № 264187 от 24.06.2021г., постановено по гр.д. №1147/2020г., СГС, I ГО, 11 състав е отхвърлил иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявен от С. Д. С. против Ц. И. П. за отмяна на дарение, извършено с нотариален акт № 186/12.09.2011 г. на нотариус С. Т., с което е прехвърлена собствеността върху апартамент № 52, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ в жилищна сграда - бл. ***, вх. *, ет. *, със застроена площ от 87,76 кв.м., при съседи: от изток - апартамент № 51, запад - двор, север - двор, юг - двор, заедно със зимнично помещение № 52, с полезна площ от 3,55 кв.м., при съседи: изток - мазета на вх.А, запад - коридор, север - мазе № 53, юг - мазе № 51, заедно с 1,201 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху дворното място — държавна, земя, попадаща във II-ра зона. С решението СГС, I ГО, 11 състав е осъдил, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, С. Д. С. да заплати на Ц. И. П. сумата от 1200 лв.

– разноски.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния му представител, в която се излагат съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради съществени нарушения както на процесуалните правила, така и на материалния закон. Във въззивната жалба се релевира довод, че с постановеното решение първостепенният съд не е оценил задълбочено и не е анализирал 1 представените доказателства по делото, неправилно е квалифицирал предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, вместо правното основание на чл. 227, ал, 1, б, „б“ от ЗЗД, с оглед направените изявления за набеждаването на дарителя от дарената в извършване на престъпление. В жалбата се поддържа възражение, че решаващият съд неправилно е приел за установено, че „у ответницата са липсвали и липсват достатъчно средства за даването на издръжка на дарителя“. Изразява се становище, че доказателствена тежест в този смисъл не е разпределяна по делото, като се допълва, че липсвало възражение в отговора на исковата молба. Прави се оплакване, че първостепенният съд не е изследвал в пълнота дали доходът на ищеца от инвалидна пенсия в размер около 250 лв. е достатъчен за покриване на елементарните му нужди от храна, консумативи, медикаменти с оглед възраст, здравословно съС.ие и други индивидуални потребности, поради което е достигнал до неправилния извод, че ищецът няма трайна нужда от издръжка и че същият има достатъчно средства за осигуряване на нуждите си, както и че ответницата не разполага с възможност да дава такава. Излага се твърдение, че ответницата не само е отказала да дава издръжка, но и всячески се стремяла да отстрани ищеца от апартамента, без значение, че той няма друго жилище. Релевира се довод, че необосновано и неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал в пълна степен показанията на свидетелката С.а, която не е заинтересована от изхода на делото, като се сочи, че не е отразено по същия начин липсата на логичност и пълнота, както и биологичната връзка на свидетелите на ответницата със самата нея, особено личната заинтересованост на И. С. от собствеността и възможността за живеене в процесния апартамент. В жалбата се прави оплакване, че както в исковата молба, така и в последващата уточнителна молба са изложени твърдения, по които съдът не се е произнесъл и не е изследвал, свързани с множество заплахи от страна на Ц. И. П. - физическо и вербално посегателство върху ищеца, доказателства, за което са подаваните от ищеца сигнали на номер 112, както и завежданите във II-ро РУ жалби.

Отправя се искане въззивният съд да отмени първоинстанционния съдебен акт, като постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск за отмяна на дарение. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

СГС, І ГО, 11 състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 227, ал.

1, б. „в” ЗЗД.

За да постанови решение по предявения иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, първоинстанционният съд е посочил, че ищецът не е доказал по делото при условията на пълно, главно доказване, че при него е налице трайна нужда от издръжка. Посочил е, че от събраните по делото косвени доказателства се установява, че към момента, в който ищецът е твърдял, че е поискал издръжка от ответницата - м. януари 2019 г. той е изтърпявал в дома си мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Допълнил е, че към този момент ищецът е получавал пенсия за инвалидност около 250 лева месечно, че е бил във влошено здравословно съС.ие и е имал разходи за лекарства, поети от НЗОК, които е следвало да се доплащат. Приел е, че от показанията на свидетелите, доведени от ответницата, не се установявало по несъмнен начин, че ищецът е получавал месечен доход от друг източник извън пенсията му за инвалидност. Направил е извод, че получаваните от ищеца доходи и без специалните знания на вещо лице, несъмнено не са били достатъчни към момента, в който е твърдял да е поканил ответницата, да му осигурят в пълна степен елементарните му нужди от храна, плащане на режийни разходи на собственото му домакинство и лекарства. Посочил е, че поставя под съмнение нуждата на ищеца от издръжка за периода, в който той след датата на поканата е започнал да изтърпява наказание „лишаване от свобода“, което е факт и към момента на приключване на устните състезания, тъй като храната и битовите разходи на ищеца са поети от Държавата, като е допълнил, че по време на изтърпяването му той има нужда само от средства за лекарства и други лични разходи на не висока стойност, които биха могли да бъдат покрити от получаваната от него пенсия. На следващо място, е приел, че по делото не е доказано при условията на пълно, главно доказване ищецът да е отправил покана до ответницата да му заплаща издръжката, от която се нуждае. Посочил е, че от събраните по делото доказателства приема, че у ответницата са липсвали и липсват достатъчно средства за даването на издръжка на дарителя. Предвид установените по делото доходи на ответницата от работна заплата и приетите от НСИ минимални доходи за месечна издръжка на член от семейството за процесния период, както и установените по делото разходи на домакинството, в т.ч. за обучение, е направил извод, че доходите на ответницата не са били достатъчни дори за издръжката на нея и двете общи на страните деца. В заключение е обобщил, че в конкретния случай не е налице непризнателност от страна на ответницата, тъй като същата сама се грижи за издръжката на общото с ищеца малолетно дете, като с отделянето дори и на минимални средства за издръжка в полза на дарителя - С. Д. С. тя би поставила себе си и общите им деца в по-неблагоприятно положение.

По релевираните в жалбата възражения, настоящият въззивен състав приема следното:

3

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е квалифицирал предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, вместо по чл. 227, ал, 1, б, „б“ от ЗЗД, с оглед направените изявления за набеждаването на дарителя от дарената в извършване на престъпление. В първото редовно открито съдебно заседание, проведено на 02.02.2021г., пълномощникът на ищеца е поискал да бъде допълнен доклада с ново основание, че се иска отмяна на дарението, поради това, че дареният е набедил дарителя в престъпление. Такава възможност законът предвижда – чл. 214, ал.1, предл. първо ГПК, но само, ако с оглед защитата на ответника, съдът прецени това за уместно. Видно от съдържанието на протокола, първостепенният съд не е уважил това искане. Ето защо, въззивният състав приема, че първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД с изложени както в исковата молба, така и в молбауточнение от 19.07.2019г. твърдения.

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема (чл. 225, ал. 1 ЗЗД). Договорът за дарение е едностранен, безвъзмезден и не създава за дарения никакви задължения за издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен към последния за стореното дарение. Съгласно трайната практика на ВКС, моралното задължение за даване на издръжка се трансформира в правно задължение при настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно: 1.изпадане на дарителя в нужда, която трябва да е трайна, поС.на - съобразно нормалния социален и жизнен статус на дарителя (доходи, здравословно съС.ие, невъзможност с получаваните от него доходи да покрива ежемесечните разходи – за жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и пр.); 2. покана от дарителя към надарения за даване на издръжка в парично изражение (с оглед на конкретните нужди на дарения обаче издръжката би могла да се предоставя и в натура), като и исковата молба може да представлява покана за заплащане на необходимата издръжка и 3) отказ от дарения да дава издръжка на дарителя (изричен или мълчалив), макар и дареният да има възможност сам да осигури своята и тази на своето семейство издръжка, освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В случай, че е налице такова искане и дареният откаже да изпълни преобразуваното задължение, той проявява непризнателност в обществено укорима форма, която дава основание дарителят да упражни потестативното си право за отмяна на дарението, като предяви иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

За да се изясни дали за дарителя се е породила трайна нужда от издръжка, съдът следва да извърши точна съпоставка между стойността на месечно получаваните доходи и размера на необходимата ежемесечна издръжка (вкл. и за извънредните, но необходими разходи – напр. за извършване на сложна медицинска операция, лекарствени средства за 4 възстановяване след тежко заболяване и пр.) В резултат на извършването на тази съпоставка следва да се установи, че нито паричните доходи на дарителя, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, са достатъчни за преживяването му съобразно неговите обичайни битови и социални нужди, респ. с оглед на доказаните допълнителни разходи за лечение и възстановяване. В този смисъл е константната практика на ВКС, напр. решение № 293/14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 145/01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 786/ 2017 г., ІІІ г. о. и др.

От нотариален акт №186, том III, съставен по н. д. №503/2011 г., на нотариус С. Т., се установи, че между ищецът като дарител и ответницата като дарена, е бил сключен на 12.09.2011г. договор за дарение с предмет недвижим имот - апартамент №52, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ в жилищна сграда - бл. ***, вх. *, ет. *, със застроена площ от 87,76 кв. Видно от съдържанието на договора, обективиран във формата на нотариален акт, дарителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно право на ползване върху процесното жилище.

От представените по делото пред първата инстанция писмени доказателства се установи, че ищецът има трайно намалена работоспособност – 72 % и страда от множество заболявания, както следва: мозъчно съдова болест; мултиинфарктна енцефалопатия с корова атрофия; дискоординационен синдром - статична и локомоторна атаксия; начален психоорганичен синдром; захарен диабет - 2 тип; късен дегенеративен синдром; диабетна полиневропатия; артериална хипертония III ст.] хипертонично сърце; митрална инсуфициенция I ст.; трикуспидална инсуфициенция I ст.; стабилна стенокардия I ФК.