Решение № 19010 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19010 гр. С., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110111269 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявени от „***“ ЕАД против К. И. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 862, 09 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 130,68 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 29.08.2022 г., сумата от 37,09 лв. главница за дялово разпределение от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 7,61 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 29.08.2022 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.10.2022 г. по гр. д. № 50 959/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.

1

Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. № ***, находящ се в гр. С., ж.к. „***

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът оспорва предявените искове по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на суми в размер на 174,12 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.08.2019 г. Твърди, че не е изпаднал в забава, поради което искът за лихва е неоснователен. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение.

Претендира разноски.

С оглед заявеното от ответника в отговора страните не спорят по отношение на размера на претендираните вземания, както и че в исковия период ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот с адрес - аб.

№ ***, находящ се в гр. С., ж.к. „*** че до топлоснабдения имот по силата на съществуващото между страните облигационно отношение в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; че ответникът има качеството на потребител на ТЕ собственик.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия 2 ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

С оглед заявеното от ответника в отговора страните не спорят по отношение на размера на претендираните вземания, както и че в исковия период ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот с адрес - аб.

№ ***, находящ се в гр. С., ж.к. „*** което се установява и от представения и приет по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, рег. № ***, дело №998 от 05.10.2004 г. по описа на нотариус А.Ч., с район на действие СРС. Ответникът не оспорва, че до процесния недвижим имот, по силата на съществуващото между страните облигационно отношение в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена, както и че ответникът има качеството на потребител на ТЕ - собственик.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

3

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който 4 задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50959/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав, на 20.09.2022г.,

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 20.09.2022г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 05.2019г. до 20.09.2019., вкл. са погасени по давност.

Следователно, задълженията за м.05.2019г., в размер на 11.62 лв., със срок за плащане 15.07.2019г. (л.79), задължението за м.06.2019г., в размер на 11.62 лв., със срок за плащане 14.08.2019г. (л.80), задължението за м.07.2019г., в размер на 26.46 лв., със срок за плащане 14.09.2019 г. (л.81), са погасени по давност.

Ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период от 20.09.2019г. до 31.04.2021г., която възлиза в размер на 812.39 лева (863.09 лв. – 49.70лв=812.39 лв.).

Настоящият съдебен състав намира, че частично следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.34 от делото/, че услугата е извършвана в процесния период.

По делото се установява, че за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 34.86 лв. (37,09 лв.-2.23лв.=34.86лв.), до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълно предявения размер следва да се отхвърли като погасен по давност (доколкото изискуемостта на задължението за м.08.2018г. с оглед обстоятелството, че дължимите суми за топлинна енергия се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят то и изискуемостта за м. 08.2019г. за дялово разпределение настъпва на 15.09.2019г., поради което е налице настъпила погасителна давност за вноската за месец 08.2019г., която е в размер на 2.23лв.).

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни 5 задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020г./2021г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.