Решение № 95 от 02.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500590 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.06.2022 година, постановено по гр.дело № 2586 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година, В. Ю. В. е осъден да заплати на М. Н. В. сумата от 8 604,55 лв., обезщетение за причинени щети в собствения на ищцата имот с идентификатор ***. За разликата от посочената сума до пълния претендиран размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска в полза на страните са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от двете страни в неизгодната за всяка страна част с претенции съответно за уважаване вцялост, респективно за отхвърляне на предявения иск и в уважената част. Жалбите са оспорени от насрещните за тях страни като неоснователни.

Страните са изложили доводи за безпорочност на атакуваното решение в изгодните за тях части. Претендират разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - М. Н. В. - излага в исковата си молба, че е собственик на 1 имот с идентификатор ** Събарянето на постройка в съседния имот ***, понастоящем собственост на ответника, през 2016 година довело до срутване на подпорната стена между двата терена и ред увреждания в имота на ищцата – съборени били външна тоалетна, барбекю, банята увиснала във въздуха, появили се пукнатини по плочата на хола и детската стая и течове, пропаднал металният парапет на двора, образувало се свлачище. По реда на настоящото производство претендира репарация на изброените щети в размер на сумата от 20 000 лв. и направените по делото разноски.

Ответната страна - В. Ю. В. – признава да е придобил съседния на ищцовия имот ***. Твърди това да е станало през 2018 година и отрича да е извършвал каквито и да било действия, водещи до увреждания на съседния имот. В отношение на евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност спрямо вземането за обезвреда.

Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установено е от обясненията на страните и приложените саморъчно завещание, удостоверение за наследници и нотариални актове на листи 13 и следващите от преписката на първоинстанционното производство, че ищцата е собственик на имот *** с постройките в него, а ответникът през 2018 година е купил съседния имот ***. През 2016 година постройката в имот 60 е премахната. Последица от това е увреждане на подпорна стена между двата имота и образуване на свлачищен процес, довел до изброените в исковата молба уврежданията в имота на ищцата – показанията на свидетелите К. Р. и Н. Н. и неоспорените от страните констатации на изслушаната в първоинстанционното производство техническа експертиза. Последната установява стойността на нужните за отстраняване на повредите в имота на ищцата в размер на исковата сума. Няма спор, че действия по укрепване на терена не са предприети от страните.

Фактите налагат извод за доказаност на предявения иск и за основателността му в търсения размер. Съдът го уважава вцялост, водим от следните съображения.

В нарушение на изискванията по чл. 195 от Закона за устройство на територията – разрешението за премахване на постройката в имот *** го поставя под режима на строежите, съгласно чл. 197 от ЗУТ – ответникът е бездействал, вместо да укрепи подпорната стена между имотите. Според експертизата разрушаването й води до повредите в ищцовия имот. Това бездействие е в директна връзка с установените от свидетелите увреждания и е виновно по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Налице е състава по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 195, ал. 1 и 7 от ЗУТ, а искът е доказан по основание.

Доводите на ответника са неоснователни.

Неправомерното вредоносно деяние по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД може да бъде както действие, така и бездействие. В казуса става въпрос за неизпълнение на императив по чл.

195 от ЗУТ, който законът свързва със собственика на имота, без да прави разлика между бивш, настоящ или бъдещ собственик. Както лицата, от които е придобил имота, са били 2 длъжни на спазват техническите предписания по премахване на постройката в имот 60, така ответникът е длъжен да отстрани вредоносните за съседните имоти фактори. В казуса това означава да изгради нова подпорна стена. Още повече, че такова изграждане би било не само в интерес на ищцата, но и в негов интерес, защото ще пази и неговия имот.

Бездействието в тази насока е неправомерно по смисъла на закона и, доколкото причинява вреди, влече отговорността на ответника.

Искът е основателен в търсения размер. Според заключението на вещото лице стойността за възстановяване на подпорна стена между двата имота покрива исковата сума.

Увреждането й е в основата на причинния процес на нанесените щети и от техническа гледна точка решаващо за имота на ищцата е нейното изграждане. Репарацията на щетите по необходимост изисква присъждане на исковата сума.

Обратното, застъпено от първостепенния съд виждане – че следва да се присъди стойност, съответна на изброените вреди, без подпорната стена, макар и тя да е посочена като вид щета – води до патовата ситуация, в която вредоносният фактор за свлачищния процес не е отстранен. Тогава безцелно би било присъдената сума ищцата да влага в строителни работи по поправка на имота си, щом опасността от увреда не е отстранена. Така се стига до присъждане на сума, без каквато и да било обезщетителна функция.

Доводите на ответника, че първоинстанционният съд е присъдил на ищцата вповече от поисканото са неоснователни. Макар да са изброени по видове, уврежданията в имота на ищцата, в това число и разрушената подпорна стена, те съставляват една щета, имотна загуба по смисъла на закона, тъй като всеки един компонент функционално обслужва ползването на имота по предназначение. Такова ползване е невъзможно, дори само едно от уврежданията да не е репарирано. Затова обезвредата, която претендира ищцата, се отнася за паричната стойност всичко онова, което е нужно да се направи, за да се приведе вещта в състояние за употреба. Търсеното обезщетение следва да се присъди глобално, така, както е заявено в исковата молба – чл.6, ал. 2 от ГПК.

Отводът за погасителна давност е неоснователен. Вземането за обезвреда е изискуемо с откриване на дееца – чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. В най-добрия за ответника – кой е извършил събарянето през 2016 година е известно на ищцата - вариант давността тече от 17 септември, 2016 година и би изтекла на 17 септември, 2021 година – чл.110 от ЗЗД. Искът е предявен в рамките на давностния срок на 03.09.2021 година. От този момент насетне давността е прекъсната и не тече – чл.116, б. „б и чл. 115, б.“ж“ от ЗЗД.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищцата има право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от 3 300 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

3

Отменя решението от 10.06.2022 година, постановено по гр.дело № 2586 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година в частта, с която искът на М. Н. В. против В.

Ю. В. е отхвърлен за разликата от присъдените 8 604,55 лв. до пълния размер на претендираното – 20 000 лв., както и в частта за присъдените на страните разноски, вместо което постановява:

Осъжда В. Ю. В., ЕГН: **, от гр. .о, ул. „**“ №, вход „*“, етаж 1да заплати на М. Н. В. сумата от 11 395,45 (единадесет хиляди триста деветдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) лв., наред с присъдените с първоинстанционното решение 8 604,55 лв., обезщетение за причинени щети в собствения на ищцата имот с идентификатор ***, на основание чл. 45 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от 3 300 (три хиляди и триста) лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Потвърждава решението в останалата обжалвана част – с която В. Ю. В. е осъден да заплати на М. Н. В. сумата от 8 604,55 лв., обезщетение за причинени щети в собствения на ищцата имот с идентификатор ***.

Решението подлежи на обжалване пред върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4