Решение № 112 от 12.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Перник, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500045 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от ищцата в производството пред районния съд - Т. К.

Х., ЕГН ********** от *** срещу Решение № 778/11.07.2023 г. по гр. д. № 3662/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която на основание чл. 109 от ЗС е осъдена да премести съществуващата ограда , находяща се в УПИ *** в кв. ***, находящ се в землището на ***, собственост на Е. Х. Г. и Е. П. Г., на изток в съответствие с границата по регулационен план на с. Кладница за УПИ *** и УПИ *** в кв. ***на ***, одобрен със Заповед № 365/02.03.1988 г., отразена графично между т. 5 до т. 10 съгласно приложената приподписана от съда комбинирана скица от 05.06.2023 г. на повторната СТЕ, съставляваща неразделна част от решението.

Постъпили са и две въззивни жалби от първоначалните ответници - Е. Х. Г., ЕГН ********** и Е. П. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** срещу Решение № 778/11.07.2023 г. по гр. д. № 3662/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която на основание чл. 109, вр. чл. 52 от ЗС са осъдени да преустановят неоснователните действия, с които пречат на Т. К. Х. да упражнява правото си на собственост върху урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място, за което съгласно плана за регулация е отреден парцел *** в кв. ***, с площ по скица от 833 кв.м., находящ се в землището на ***, като премахнат насаждения, намиращи се в собствения им УПИ *** в кв. ***, находящ се в землището на ***, в нарушение на изискванията на чл. 52 ЗС за спазване на нормативно установените отстояния със съседния УПИ ***, а именно: 16 броя растения от дървесен вид „Туя Смарагд“ , намиращи се в северната част на имота, 1 изобразени графично от т. 11 до т. 26, съгласно приложената и приподписана съда комбинирана скица от 05.06.2023 г. на повторната СТЕ, съставляваща неразделна част от решението и срещу допълващото го Решение № 1043/24.10.2023 г. по гр. д. № 3662/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му с която е отхвърлен предявеният от тях на основание чл. 109 от ЗС насрещен иск за осъждане на Т. К. Х. да премести съществуващата ограда в частите, отразени графично от т. 3 до т. 5, както и от т. 10 до т. 29 от комбинираната скица от 05.06.2023 г. на повторната СТЕ, съставляваща неразделна част от решението.

Въззивника Т. Х. навежда доводи за неправилност на решението, в обжалваната от нея част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага, че първоинстанционният съд, за да уважи частично насрещния иск неправилно е приел, че е налице фактическия състав на чл. 109 от ЗС. Твърди, че оградата между двата съседни имота не е изграждана или премествана от нея и че разположението и е такова, преди тя да придобие собствеността върху единия от тях. Счита, че незначителното отклонение от регулационната линия не създава пречки на собствениците на съседния недвижими имот да упражняват правото си на собственост.

Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да реши спора по същество, като отхвърли изцяло предявения насрещен иск. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите ответници по жалбата, са подали отговор, с който оспорват основателността ѝ и излагат аргументи за правилността на решението в тази част.

Въззивниците Е. Г. и Е. Г. излагат съображения за неправилност на решенията/основно и допълнително/, в обжалваните от тях части, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочат, че изводът на районния съд, че процесните 16 бр. насаждения са „високи дървета“, е направен в противоречие с приложената научна литература и приетата съдебно-агрономическа експертиза. Считат, че не е налице фактическия състав на чл. 109 от ЗС, тъй като засадените растения съгласно чл. 94, ал. 4 от Наредба № 7/22.12.2003 г. е препоръчително да се използват за жив плет по вътрешната регулационна линия на съседни имоти и по тази причина, за тях са неприложими, предвидените в чл. 52 от ЗС отстояния. Излагат, че с оглед предназначението им, те не създават пречки на собственика на съседния недвижим имот да упражнява правото си в пълен обект. Сочат също, че допълнителното решение, с което е отхвърлен частично предявения насрещен иск е житейски нелогично, тъй като допуска частично разполагане на оградата по регулационната линия и частичното отклонение от нея. Поддържат, че обжалваните съдебни актове са в противоречие с Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ВКС.

Искането към въззивния съд е да ги отмени в обжалваните части, като отхвърли предявения срещу тях иск по чл. 109 от ЗС и уважи изцяло насрещният им иск. Заявена е претенция за разноски.

Въззиваемият ответник по жалбите е подал писмени отговори, с които ги е оспорил като неоснователни. Изложил е подробни съображения за правилност на обжалваните решения в посочените части. Искането към въззивния съд е да и ги потвърди и да присъди сторените разноски.

В съдебно заседание, Т. Х., чрез пълномощника си адв. С. поддържа жалбата си и оспорва жалбите на насрещните страни. Моли съда да отмени решението, в обжалваната от нея част и да отхвърли изцяло насрещния иск, както и да потвърди решенията в останалите части. Претендира разноски по списък съгласно чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание Е. и Е. Г., чрез пълномощника си адвокат В. Г., поддържат подадените от тях жалби и оспорват въззивната жалба на насрещната страна. Молят решенията, в обжалваните от тях части да бъдат отменени и искът, предявен срещу тях да се отхвърли, насрещния иск – да се уважи изцяло, а решението в останалата част - да бъде потвърдено. Претендират присъждане на направените разноски.

2

Окръжен съд - Перник, в настоящия състав, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269, изр. 1-во от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваните решение и решение за допълването му са постановени от съд, разглеждащ дела като първа инстанция, в законен състав, в изискуемата писмена форма и са подписани, поради което са валидни.

Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269, изр. 2-ро от ГПК при проверка на правилността им, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

В разглеждания случай, не са налице предпоставки за проверка на правилността на решенията на непосочени от страните основания. Затова въззивният състав следва да разгледа поддържаните в жалбите конкретни оплаквания.

Страните не спорят, че са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти, находящи се в село ***, общ. ***, като Т. К. Х. по договор за покупко-продажба, сключен на 20.04.2011 г., обективиран в НА № ***, том *** , рег. № ***, дело № 106/2011 г. е придобила УПИ ***, в кв. ***по ПРЗ на селото, утвърден със заповед № 365/02.03.1988 г., а Е. Х. Г. и Е. П. Г. са придобили УПИ ***, кв. ***по ПРЗ на селото по силата на договор за покупкопродажба от 31.07.1991 г., обективиран в НА № ***, том ***, н. д. № 1831/1991 г.

Районният съд е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Н.Н. и повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице К.

Г. М.. Съдът кредитира изцяло заключението по повторната съдебно-техническа експертиза, тъй като е дадено от експерт, който притежава специални знания в областта на геодезията и необходимия професионален опит. Становището на експерта е пълно, обективно и обосновано и няма основание за съмнение във верността и безпристрастността му.

Заключението по първоначалната съдебно-техническа експертиза е изготвено от експерт, със специалност „строителен инженер по хидромелиоративно строителство“, без необходимата квалификация и професионален опит в областта на геодезията. За отговор на поставените му въпроси, то е ползвало геодезическо, заснемане, извършено от друго лице, което не е назначено за вещо лице по реда на чл. 195 от ГПК и не е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК. Затова настоящият състав, при формиране на фактическите си изводи, не се позовава на така изготвеното заключение.

От повторната съдебно-техническа експертиза се установява, че оградата между УПИ 3

***, в кв. ***и УПИ ***, кв. *** не е разположена по действащата регулационна граница, като навлиза в УПИ***, кв. ***, с площ от общо 14 кв. м. Част от нея, от към пътя, с дължина 2.90 м е трайно материализирана на място и е изградена по регулационната линия.

Видно от приложените към заключението скици, отклоненията в останалата част са различни, като най – малкото е 11 см /т. 29/, а най-голямото 52 см/т. 23/. В тази част оградата е от бетонни колове и телена мрежа/нетрайно материализирана на терена/, поради което вещото лице е приело, че допустимите отклонения съгласно чл. 18 от Наредба № РД02-20-5/15.12.2016 г. са до 40 см, каквито са тези от т. 3 до т. 5 и от т. 10 до т. 29 от комбинараната скица, като в тази част навлизането на в УПИ***, кв. ***е с общо 9 кв.м. В останалата част от т. 5 до т. 10 отклонението надвишава 40 см и достига най-много до 52 см.

От приложените скици се установява, че 16-те броя процесни растения са засадени на различни разстояния от регулационната граница между двата имота, които варират от 96 см до 1.15 м /т. 11 – т. 26/.

Районният съд е назначил и приел и съдебно-агрономическа експертиза с вещо лице Г.

П. Настоящият съдебен състав го кредитира, в частта, в която експертът е дал отговор на въпроси, изискващи специални знания в областта на агрономията, в която то е обективно, пълно и обосновано, дадено от вещо лице с необходимите знания и професионален опит. Не взема предвид изводите на експерта досежно направените от него правни изводи за класификацията на спорните насаждения според височината им, както и за приложението на нормите на цитираните от него Наредби.

От кредитираните от съда констатации на експерта се установява, че спорните 16 броя растения са от вида „Thuja Occidentalis Smaragd“ /Туя смарагд/, която е вечно зелено дърво, с плътна конусовидна корона и с плоска, компактна коренова система. Височината на добре отглеждано дърво обичайно варира между 3 и 4 метра, но може да достигне и до 10 – 15 метра. Процесните растения не попадат в групата защитени видове по чл. 19 от Наредба № 1/1993 г. и не са картотекирани. Местоположението им е на разстояние между 50 см и 83 см от сега поставената ограда между двата имота, а височината им към настоящия момент варира между 92 см и 1.53 см.

При формиране на фактическите си изводи съдът не ползва представените по делото обективирана на хартиен носител информация от електронна страница e-garden.bg и копия на страници от „Декоративна дендрология“, с автори порф. дсн И.В. и гл. ас. д-р С.А., издаделство МАТКОВ, 2010 г. В тях се съдържат данни за характеристиките на растението от вида „Туя“, които по съществото си представлява специални знания в областта на агрономията и дендрологията. Допустимият начин за приобщаването на такава информация като доказателство в гражданското съдопроизводство е редът, предвиден в чл. 195 и сл. от ГПК – назначаване на вещо лице и приемане на изготвената от него, под страх от наказателна отговорност, предвидена в чл. 291 от НК, съдебна експертиза. Приложените писмени доказателства, които имат характер на частни документи, не могат да се ползват от съда за установяване на спорните факти, за изясняването на които са необходими специални знания.