Определение № 2192 от 25.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2192 гр. София, 25.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501678 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК и следв.

Образувано е по частна жалба с вх. 266460/15.04.2025г от В. В. Д., чрез адв.Г.Г., срещу определение № 261189/23.03.2025г по гр.д.№ 14495/2017г по описа на СГС, I-2 с-в, с което е осъден да заплати на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД сумата в размер на 3 265лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед на реално извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ответника, който не е представил договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно какъв е размерът на договореното адвокатско възнаграждение и за какви действия се дължи. Излага, че от представената фактура и преводно нареждане се установява, че са с дата 1.10.2024г.

При липса на писмен договор, то следва да се приеме, че устният договор за правна помощ, обективиран във фактура № 4728/1.10.2024г, е за процесуално представителство. Делото е образувано през 2017г, като от тогава до настоящия момент единственото действие, извършено от страна на процесуалния представител на ответника, е депозиране на отговор на исковата молба, изготвен през 2017г и подадена молба с вх. № 263119/20.02.2025г за присъждане на разноски. Поради това следва да се имат предвид само действията, извършени от процесуалния представител, тяхното заплащане след тази дата, а именно подаване на молбата от 20.02.2025г., която не е по съществото на делото и не следва да е основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 12 278.48лв. Поддържа, че неправилно е прието, че приложима за определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение е Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изменението й от м. ноември 2022г. и е следвало да се приложи Наредбата за възнагражденията в последната й редакция. Не са представени доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, тъй като е претендирана сумата от 2046.41лв.-ДДС. Поддържа, че съдът не се е съобразил с постановеното от СЕС Решение от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022г., в което е прието, че националният съд не е обвързан от минимално предвидения размер на разноските в Наредба №1/2004. Претендира да се отмени обжалваното определение и да се остави без уважение молбата за допълване на определението за прекратяване на производството.

Ответната страна- „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД, чрез адв.Е. М. от АК-Пазарджик, 1 е оспорила частната жалба като неоснователна. Сочи, че липсата на договор за правна помощ не е пречка за установяване на размера на уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Възразява срещу доводите на жалбоподателя, че е от значение плащането на адвокатското възнаграждение кога е извършено-преди или след осъществяването на всички действия по процесуално представителство, като се отчете, че „ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД е конституирано като ответник по делото, като правоприемник на „ОББ-Метлайф Животозастрахователно дружество“ АД, което е представило отговор на исковата молба. Поради спиране на делото и впоследствие преобразуване на първоначалния ответник, не е било извършено плащане на адвокатско възнаграждение за това действие.

Плащането е извършено след възобновяване на делото от правоприемника "ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД, като в представената фактура е посочено като основание за заплащане на възнаграждението-осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№ 14495/2017 по описа на СГС, 2-ри състав. При съобразяване на цената на иска и факта, че по делото е депозиран отговор на исковата молба, както и извършеното намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, се поддържа, че не са налице условията за допълнително намаляване на същото при съобразяване на цитираната практика на СЕС.

Съдът, прецени изложените доводи в частната жалба и отговора, доказателствата по делото, и намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество е частично основателна.

С определение № 260892/3.03.2025г, постановено по гр.д.№ 14 495/2017г по описа на СГС, ГО, 2-ри с-в, е конституирано като ответник „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД /правоприемник на „ОББ-Метлайф Животозастрахователно дружество“ АД/ и е прекратено производството по делото по искане на ищеца.

С молба с вх. № 263119/20.02.2025г от „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД е направено искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските, като са представени фактура № 3728/1.10.2024г, издадена от АД „З. и М.“ и заверено копие на платежно нареждане от 4.10.2024г относно плащане на възнаграждението по фактура.

По молбата е депозирано възражение от В. В. Д., с което е възразил относно искането за присъждане на разноски от ответника, тъй като не е представил договор за правна помощ и съдействие, от който да е видно какъв е размерът на договореното адвокатско възнаграждение, че от датата на фактурата-1.10.2024г следва да се отчитат извършените процесуални действия, че ответната страна е подала само молба за присъждане на разноски на 20.02.2025г, че не са представени доказателства за регистриране на адвокатското дружество по ДДС. При евентуалност е възразил, че следва да се намали претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност.

С обжалваното определение № 261189/23.03.2025г съдът е допълнил определението си от 3.03.2025г, като е осъдил В. В. Д. да заплати на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД сумата от 3 265лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал.9.

Производството по делото е прекратено поради изявление на ищеца, че не поддържа исковите претенции. Ответникът е представил доказателства-фактура № 3728/1.10.2024г, издадена от АД „З. и М.“ и преводно нареждане за същата сума от 1.10.2024г., за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото в размер на 12 278.48лв.

Направеното възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 ГПК е основателно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действиядепозиране на отговор на исковата молба от ответната страна. Възражението, че не е налице 2 договор за правна помощ и съдействие и не се дължи адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед на представените доказателства за заплатено такова. Доводите, че след 1.10.2024 следва да се отчитат извършените процесуални действия от ответника също са неоснователни, тъй като настоящият ответник е правоприемник на първоначалния, на когото не са били присъждани разноски по делото. Следва да се съобрази и практиката на СЕС по дело С-438/22, че съдът не е обвързан от фиксираните в Наредба №1/9.07.2004г минимални размери на адвокатските възнаграждения поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС. При отчитане на изложените съображения следва да се определи и присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. при отчитане на признаването на исковата претенция от ответника още с отговора на исковата молба. Не са представени по делото доказателства за регистрацията на адвокатското дружество по ДДС, поради което не следва да се начислява.

Следва да се отмени обжалваното определение № 261189/23.03.2025г, постановено по гр.д.№ 14495/2017г по описа на СГС, I ГО, 2-ри с-в, в частта му, с която е допълнено определение от 3.03.2025г. и е осъден В. В. Д. да заплати на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД сумата за разликата от 1000лв. до 3 265лв за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 ГПК, като се постанови, че се дължат 1000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 261189/23.03.2025г, постановено по гр.д.№ 14495/2017г по описа на СГС, I ГО, 2-ри с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъден В. В. Д. да заплати на „ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД сумата за разликата от 1000лв. до 3 265лв за разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 260892/3.03.2025г, постановено по гр.д.№ 14495/2017г по описа на СГС, I ГО, 2-ри с-в, В ЧАСТТА му разноски, като ОСЪЖДА В. В. Д. да заплати на „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД сумата от 1000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата й част.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС на РБългария с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3