Определение № 236 от 13.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Ловеч, 13.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ИВАН ИВАНОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244300600181 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Делото е образувано на 10 май 2024 година по частен протест на Радослава Илиева- младши прокурор при РП-Ловеч-ТО-Тетевен с правно основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3, пр.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК срещу определение № 110 от 15.04.2024г. по НОХД № 52/2024г. по описа на PC Тетевен, първи състав.

В протеста се сочи,че Районна прокуратура Ловеч, ТО Тетевен, е внесла обвинителен акт по досъдебно производство досъдебно производство № 97/2023г. по описа на РУ Ябланица, прокурорска преписка № 4302/2023 г. по описа на РП Ловеч срещу обвиняемия М. Я. Н., ЕГН:********** за това, че на 16.09.2023г., около 03:00 часа, в с.Брестница, ул."С.Ц." № 8, чрез нанасяне на удар с метална тръба в областта на дясната ръка на И. Ц. М. причинил на И.

Ц. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост, довело до трайно затруднение движенията на дясната ръкапрестъпление по чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК.

С определение № 110 от 15.04.2024г. по НОХД № 52/2024г. по описа на PC Тетевен, 1-ви състав съдията-докладчик е упражнил правомощията си по чл.249, ал.2, вр.чл.248, ал.1, т.З от НПК като е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на посочените в определението съществени процесуални нарушения. В определението съдията- докладчик е констатирал наличие на допуснато в досъдебната фаза съществено и отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия/подсъдимия М. Я. Н. и на пострадалата И. Ц. М., което обосновава връщане делото на прокурора.

Съгласно съдебния акт „видно от обвинителния акт в обстоятелствената част и диспозитива се касае за това, че подсъдимият е ударил в главата 1 пострадалата М., което според обвинителния акт е станало на пътя, тъй като пострадалата и съпруга й след като чули викове излезли да видят какво става.

В обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем деянието е квалифицирано като такова по чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт е, че деянието е извършено на публично място и то с голяма арогантност и непристойност... Мотивната част на обвинителния акт касае деяние по чл.131, т.12, пр.2, т.е., причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди, а в диспозитива е повдигнато обвинение по чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК. Фактически има несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива, който диспозитив, който диспозитив съответства на повдигнатотот в ДП обвинение, поради което се касае за отстранимо процесуално нарушение още на ДП и съдебната фаза на делото с внасяне на обвинителния акт, което е довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и пострадалия... Що се касае до претендираната правна квалификация от гражданския ищец и частен обвинител и по чл.170, ал.2 от НК съдът няма правомощия да указва на прокурора срещу кои лица какво обвинение да повдига. Съдията-докладчик е посочил и съдебна практика в тази насока.

Счита, че така изложените от PC Тетевен мотиви за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване допуснато в ДП СПН са противоречиви, немотивирани, неправилни и незаконосъобразни по следните съображения:

В съдебния акт PC Тетевен не е конкретизирал кои процесуални права на обвиняемия/подсъдимия и пострадалия са били засегнати и по какъв начин са били нарушени. Нормата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК лимитативно изброява пет алтернативи кога на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение правата на обвиняемия, а именно: „да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4, когато не владее български език". Тези процесуални права на обвиняемия М. Н. са били гарантирани и спазени в досъдебната фаза на наказателния процес. Обвиняемият Н. владее български език, разяснено му е било правото да се яви със свой защитник, постановлението за привличане в качеството на обвиняем му е било предявено лично, разпитан е бил в качеството на обвиняем и е отказал е да дава обяснения по случая. Обвиняемият Н. е грамотен и присъствието на защитник в ДП не е било задължително. Обвиняемият Н. е получил препис от обвинителния акт. Нормата на чл.249, ал.4, т.2 от НПК лимитативно изброява пет алтернативи кога на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушение правата на пострадалия или неговите наследници, а именно: „да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее 2 български език ". Тези процесуални права на постаралата М. са били гарантирани и спазени в досъдебната фаза на наказателния процес. И в двата случая се касае за гарантиране и спазване процесуални права, с които страните в наказателния процес разполагат на принципа на равенство. В наказателното производство страните не разполагат с материални права, които могат да бъдат нарушени във връзка с прилагана на материалния законНаказателния кодекс, обща и специална част.

Счита, че формулировката на повдигнатото от РП Ловеч, ТО Тетевен, обвинение както на ДП, така и с внасяне на OA в съда за извършен основен състав на престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК не съставлява съществено процесуално нарушение, не съдържа неясноти, поради което и не ограничава правото на защита на обвиняемия или подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен. Както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в обстоятелствената и в заключителната част на обвинителния акт са посочени признаците на състава на престъплението от обективна и субективна страна като конкретно са описани по време, място, начин на извършването им както и формата на вина, с която е осъществено деянието. В хода на досъдебното производство по надлежния процесуален ред са събрани достатъчно доказателства, свързани с предмета на доказване по делото в съответствие с чл.102 от НПК. Изводът за правната квалификация наблюдаващият прокурор е направил след анализ на доказателствения материал, събран въз основа на проведено обективно, всестранно, пълно и законосъобразно разследване. Намирам, че по ясен и категоричен начин е установен механизмът на осъществяване на изпълнителното деяние и субективната страна на деянието, наведени в окончателното обвинение спрямо обвиняемия Н., Обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.246 от НПК. Всички признаци на състава на престъплението, наведени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се съдържат и в диспозитива му без никакво противоречие между фактите и обстоятелствата по подведената правна квалификация, за която обвиняемият Н. е предаден на съд.

Счита, че така изложените от PC Тетевен мотиви не могат да бъдат вменени на прокурора като основание за връщане на делото в досъдебната фаза за отстраняване на съществено процесуално нарушение. Считам, че материалният закон е приложен правилно за извършено престъпление причиняване на средна телесна повреда. Неправилна правна квалификация ще е налице, когато при изписване на цифровата правна квалификация е допусната съществена техническа грешка, която не отговаря на писменото изявление и вътрешната воля на прокурора или незаконосъобразно е преценил, че е налице квалифициран или привилегирован състав на конкретното престъпление, предмет на производството.Приема,че неприлагане на приложим закон ще е налице тогава, когато има грешка при определяне действието на материалните наказателно правни норми, т.е., приложен е закон, който не е действал към момента на извършване на деянието напр. отменен закон! или закон, различен от този, към който препраща нормата на особената част. Нарушението на материалния закон не е 3 сред предвидените в чл,249, ал.4 от НПК алтернативи за връщане делото на прокурора, а представлява самостоятелно касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна или изменение на постановена присъда или решение, какъвто настоящият случай не е.

Обвиняемият М. Н. е с повдигнато обвинение за извършен основен състав по чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК, а в мотивите си PC Тетевен указва на прокурора, че са налице условията на квалифициращи обстоятелства „хулигански подбуди" по чл. 131, ал.1, т.12 от НК и правната квалификация на деянието следва да бъде различна от тази, посочена в обвинителния акт.

Причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди е квалифициран състав на престъпление по чл. 128-130 от НК и води до преквалификация на престъплението от чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК в такова по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, пр.2, вр.ал.1 от НК. Този състав от своя страна се явява квалифициран и по-тежко наказуем. При внесен обвинителен акт в съда и образувано съдебно производство след връщане делото в досъдебната фаза важи принципът reformatio in pejus. С връщане делото от съда за връщане в ДП районният съд не може да указва на прокурора какви обстоятелства не са били изяснени, какво следва да се извърши нито прокурорът ще може да внесе нов обвинителен акт за по-тежко наказуемо престъпление, нито на етап съдебно следствие да измени обвинението в друго по вид престъпление.

Съгласно Решение № 22/17.03.2017г. на ВКС „съдебната практика, съгласно която в определени случаи е възможно съдът да върне делото за доразследване в ДП, прокурорът да внесе нов OA за по-тежко наказуемо престъпление и подсъдимият да бъде осъден по него, въпреки че първоинстанционната присъда е била отменена само по негова жалба, вече е неприложима. Изискванията към качеството на досъдебното производство, по време на което се събират доказателствата и към прокурора, който ги оценява и обосновава обвинението като факти и право в обвинителния акт, са достатъчно завишени и всички неблагополучия при разследването остават за сметка на обвинението ". Съдът е независим от по-горните съдебни инстанции, които упражняват надзор за законосъобразност и връща делото за ново разглеждане при наличието на отстранимо съществено процесуално нарушение, свързано с процесуалните права на обвиняемия, но не може да дава указания как следва да се реши делото и каква правна квалификация да определи прокурорът. Цитирайки съдебна практика по определение за „хулигански подбуди", съдът е влязъл в ролята на преподавател по материално наказателно право и насочва към каква правна квалификация да се ориентира прокурорът.

На следващо място съгласно чл.127 от КРБ и чл.46 от НПК прокурорът е държавният обвинител по наказателни дела от общ характер. Прокурорът е субект, задължителна страна и участник в наказателния процес, който осъществява функция по обвинение в съдебното производство и ръководнорешаваща /контрол но-регулираща/ функция във фазата на досъдебното производство. Той защитава обществени права и обществени интереси.

Изпълнявайки своите служебни задължения, прокурорът се подчинява само на закона и взема решенията по свое вътрешно убеждение. Само прокурор е 4 оправомощен от закона да повдигне държавно обвинение спрямо наказателноотговорно лице и да го предаде на съд по надлежния процесуален ред. Обвинителният акт е акт на прокурора, който той съставя на етапа действия на прокурора след приключване на разследването и с който той осъществява конституционното си правомощие да повдигне държавно обвинение спрямо лице, извършило престъпление, да сезира решаващия орган- съда- по реализиране на наказателната отговорност на едно лице.