Решение № 1515 от 08.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. Пазарджик, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220100971 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от "Авто Лукс" ЕООД - гр.

Пазарджик срещу "Матрикс Пак" ЕООД - с. Ивайло.

В исковата молба се твърди, че дружеството ищец поискало в отделно производство пред Пазарджишкия районен съд допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу ответника, чрез запор на банкови сметки. След налагането на обезпечението ответното дружество изпълнило задължението, предмет на обезпечения бъдещ иск. Разноските по налагането на обезпечението в размер 1005 лв., от които 960 лв. адвокатско възнаграждение и общо 45 лв. държавни такси, обаче останали неплатени. Ищецът не можел да предяви иск за вече изпълненото обезпечено вземане, тъй като той би се оказал неоснователен, и останал единствено исковият ред за търсене на тези разноски.

Ответното дружество не е подало отговор. В съдебно заседание чрез своя пълномощник изразява становище за неоснователност на иска, като излага доводи, че вече е платило и разноски по обезпечението в размер 653,50 лв. още преди отмяната на обезпечението. Сочи още, че с аналогичен предмет и същите страни, във връзка с обезпечение на вземанията по няколко отделни услуги, са образувани общо пет отделни дела, едно от които е настоящото, и това действие цели трепане на още разноски.

И двете страни претендират разноски по настоящото производство.

В открито състезание и в писмена защита ищцовото дружество излага доводи за правната квалификация на иска, като счита, че правилната е по чл. 82 от ЗЗД, а не дадената от първоинстанционния съд квалификация по чл. 49 от ЗЗД, и излага доводи във връзка с отговорността за договорни вреди между юридически лица, като счита, че тук вредата също 1 е установена и това са разноските по подаването на молба за обезпечение, които са останали невъзстановени.

Съдът счита, че следва да се съобрази с квалификацията, посочена от ищеца в писмената защита и дадена от Пазарджишкия окръжен съд по гр. дело 788/2025 г., по което е разгледана жалба срещу решение на Пазарджишкия районен съд по друго от петте аналогични дела между страните. Дадената с това решение квалификация е по чл. 82 от ЗЗД, като се приема, че в крайна сметка всички претендирани вреди според изложеното в исковата молба са резултат на неизпълнение на договорно задължение на ответника. Макар че решението по другото дело е обезсилено като произнасящо се по непредявен иск и делото е върнато на нов състав за ново разглеждане с даване на нови указания по фактите по предявения иск, настоящият състав не намира, че са налице различни факти, за чието доказване е следвало да даде указания в доклада. Твърденията на страните са ясни, няма нищо незаявено и неустановено, което да е от значение във връзка с различната квалификация. Единствено следва установените вече факти да се разгледат във връзка с точната правна норма - чл. 82 от ЗЗД.

Фактите по делото не са спорни - с определение на Пазарджишкия районен съд в отделно обезпечително производство е наложено обезпечение на вземане на ищеца по фактура 0000015244 от 15.10.2024 г. за извършена транспортна услуга. След налагане на обезпечението е платено доброволно обезпеченото задължение в размер 9387,98 лв. заедно с разноски за действията на ЧСИ по налагането на обезпечението в размер 653,50 лв.

Адвокатското възнаграждение и държавната такса по самото обезпечително производство са останали неплатени. По молба на молителя в обезпечителното производство (ищец в настоящото) обезпечението е отменено. Не е предявен и обезпеченият бъдещ иск, като причините за това се сочат от ищеца в настоящата искова молба - той счита, че такъв иск е щял да бъде отхвърлен, а разноски е нямало да бъдат присъдени.

Тези факти се установяват от писмените доказателства.

При така установените факти съдът начира следното от правна страна:

На първо място, разноските по обезпечителното производство при обезпечаване на бъдещ иск съобразно т. 5 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС представляват част от разноските по бъдещия иск и се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. Това означава, че обезпеченият иск, макар и за вече погасено задължение, е можел да бъде предявен и наистина е щял да бъде отхвърлен с решение по същество, но всички незаплатени разноски по завеждането му е следвало да се присъдят на ищеца като разноски по делото - аналогично на случаите, когато в хода на вече заведено дело бъде заплатено от ответника задължението, предмет на иска, но не и разноските.

След като ищецът е преценил да не завежда иска и съответно да не търси направените деловодни разноски по реда на чл. 78 от ГПК, следва да се отговори на въпроса може ли да ги търси в отделно производство като отделно вземане. Възможни са две разрешения едното от тях е да се приеме, че на общо основание, подобно на всяко друго гражанскоправно вземане, тези разноски могат да се търсят отделно, но в самото производство по присъждането им да не се присъждат на свой ред направените по него 2 разноски поради това, че не ответникът е станал причина за завеждането на новото дело.

Втората възможност е да се приеме, че единственият предивиден начин за присъждане и събиране на такова вземане е по реда на чл. 78 от ГПК.

Съдебната практика еднозначно е възприела второто разрешение. Налице са произнасяния на ВКС и по-ниските съдилища в този смисъл както за разноските по самите искови производства, така и изрично за разноски по обезпечения на бъдещи искове - решение № 59 от 04.05.2017 г- по гр. дело 2817/2016 г. на III ГО на ВКС и решение № 54 от 17.02.2016 г. по гр. дело 5091/2015 г. на IV ГО на ВКС. И с двете се отхвърлят искове за разноски по обезпечителни производства, като по второто фактите са напълно аналогични на тези по настоящото дело - обезпеченият иск не е бил предявен. И в двете се приема, че извън конкретното съдебно производство, в което са направени, и по реда, предвиден в процесуалния закон, няма възможност да се търси възстановяване на деловодните разноски, включително тези по обезпечението не могат да се считат за вреди от обезпечението по смисъла на чл. 403 от ГПК.

Без значение е по каква причина не се е стигнало до присъждане на разноските по обезпечението в производството по бъдещия иск - дали искът не е бил предявен изобщо, бил е предявен и оттеглен или по друга причина делото е прекратено, или пък е уважен, но ищецът не е претендирал по него разноските за обезпечението. Във всички тези случаи той е този, който е пропуснал възможността да иска присъждането им своевременно и след като възможност за търсенето им по друг ред законът не предвижда, искът следва да се отхвърли, с оглед на което съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Авто Лукс“ ЕООД, ЕИК 112625021 със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 36А против „Матрикс Пак“ ЕООД, ЕИК: 202006908, със седалище и адрес на управление с. Ивайло, Стопански двор, общ. Пазарджик, иск за осъждане на ответника "Матрикс Пак" ЕООД да заплати на ищеца Авто Лукс“ ЕООД сумата в размер от 1005 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на загуби, изразяващи се в заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение на адв. Л. М. – АК Пазарджик за процесуално представителство в производство по обезпечение на бъдещ осъдителен иск по ч. гр. д. 645/2025 на РС – Пазарджик, заедно със законната лихва от предявяването на иска на 07.03.2025 г. до изплащане на вземането.

Осъжда „Авто Лукс“ ЕООД да заплати на „Матрикс Пак“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер 480 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3

4