Решение № 305 от 10.10.2019, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е гр.Ловеч, 10.10.2019 год.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 283 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 1852 от 26.02.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на А.Б.Т. ***, административни наказания на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча – глоба в размер на 100 лева, на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД – глоба в размер на 50 лева и на основание чл.94, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД – лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, както и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.95, ал.1 от ЗЛОД е отнета в полза на държавата вещта послужила за извършване на нарушението – 1 брой ловна пушка „ИЖ” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Т09138, за нарушения на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 и чл.84, ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат А.М. *** го е обжалвал в срок, като моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. В жалбата изтъква, че наказателното постановление противоречи на закона и е необосновано. Сочи, че неправилно в постановлението е било посочено, че нарушението е извършено в местността „Слановското” в землището на с.Драгана, област Ловеч, като в действителност жалбоподателят се е намирал в местността „Мичкова драгана”, която се намира в землището на с.Ъглен, област Ловеч и не е било съобразено, че двете местности са гранични, а за последната местност Т. е имал разрешително за лов. Подробно са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Счита, че след като АУАН е бил съставен няколко дена след установяване на нарушението в сградата на РУ Угърчин, то е следвало да бъдат посочени повече от един свидетел, а пък за единствения посочен такъв сочи, че не е уточнено бил ли е при установяване на нарушението или само при съставяне на акта.

На следващо място сочи като съществено процесуално нарушение разминаване в описанието на нарушенията и правната им квалификация в АУАН и НП, като в частност в НП не е посочена конкретната от предвидените в нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД хипотези, с което му е било нарушено правото на защита. Сочи, че в АУАН и НП не са били отразени всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението, както и че наказващия орган не е съобразил депозираните от Т. писмени възражения по акта, както и доказателствата, че е притежавал редовно издадено разрешително за лов. По-нататък в жалбата за развити и съображения за маловажност на случая и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва и отнемането на ловната пушка, като счита, че не е била съобразена разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН и стойността на отнетата вещ явно не съответства на характера и степента на нарушението.

В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят Т. се явява лично и с адвокат М.. Последната от името на своя доверител поддържа жалбата с навените в нея възражения и доводи и пледира за отмяната на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Акцентира на аргументите за неправилна квалификация на нарушенията и разминаването й с описаните обстоятелства при извършването им.

Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт С.Тотева, която пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно издадено и се остави жалбата срещу него без уважение. Оспорва ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства, като сочи, че същите са неясни и противоречиви. Представя писмена защита, в която подробно е изложила съображенията си по предмета на спора.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.А.А., З.З.З., Ц.И.С. и А.С.А., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

На 26.12.2018 г. свидетелите К.А. и З.З. – горски инспектори при РДГ Ловеч, изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход в землището на с.Драгана, област Ловеч. Около 15:00 часа чули изстрели, поради което се отправили със служебния автомобил в посоката от която идвали. В местността „Слановското” в землището на с.Драгана, в близост до гората, в земеделски имот заварили лице, което било с извадена от калъф и сглобена ловна пушка. Докато му извършвали проверка Той им обяснил, че си търси ловните кучета, които загубил няколко дни по-рано, по време на ловен излет. Малко след това при тримата дошли с джип още две лица – свидетелят Ц.С.и жалбоподателят А.Б.Т., които също държали в автомобила извадени и сглобени ловни оръжия. Те също заявили на служителите на РДГ, че търсят загубените по-рано ловни кучета. Служителите на РДГ Ловеч установили, че тримата нямат разрешително за лов, а жалбоподателят Т. не носел и разрешително за носене на ловно оръжие и членска карта. Заради това отвели лицата, заедно и жалбоподателя Т. в РУ на МВР Угърчин за установяване на самоличността им. По случая свидетелят А. съставил и констативен протокол серия Б00А № 135896 от 26.12.2018 г. /л.18/, в който подробно описал установеното при проверката и като разпореждане посочил, че тримата, вкл. жалбоподателят Т. следва да се явят на 28.12.2018 г. в РУ на МВР Угърчин за съставянето на АУАН. Според свидетеля А. решението да им бъдат съставени по-късно АУАН било продиктувано от възможността да представят билет или разрешително за лов.

Жалбоподателят Т. подписал протокола и получил препис от него.

На 28.12.2018 г. в сградата на РУ на МВР Угърчин се явил жалбоподателят А.Т., който представил на свидетелите А. и З. разрешително за индивидуален лов серия Г № 335333, издадено на 01.12.2018 г. /л.16/, билет за лов № 284582 /л.13/ и членска карта серия Б № 0015129 /л.12/. Разрешителното за индивидуален лов се отнасяло за ловуване на дребен дивеч в периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., в ловностопанския район на с.Ъглен. Същият ден свидетелят З.З. съставил на жалбоподателя Т. АУАН № 1852/31.12.2018 г. (бланков № 001014), за това, че на 26.12.2018 г. Т. ловувал по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, като извършвал пеша движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие пушка „ИЖ” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Т 09138.

Актосъставителят посочил, че лова се извършвал в местността „Слановското”, в землището на с.Драгана, община Угърчин, област Ловеч, като Т. не носел билет за лов, членска карта и нямал издадено разрешително за лов. Отбелязал, че е нямало убит или ранен дивеч. Като доказателство посочил констативен протокол серия Б00А № 135896 от 26.12.2018 година.

Така описаното в обстоятелствената част на съставения

АУАН свидетелят З. квалифицирал като нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1, предл.2-ро и чл.84, ал.3 от ЗЛОД. Като свидетел по установяване на нарушението се подписал К.А.. Жалбоподателят Т. подписал акта и получил препис от него, като в графата за възражения вписал, че има разрешително за индивидуален лов № 335333 от 01.12.2018 г., което представя.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Т. представил писмено възражение /л.15/, в което посочил, че имал разрешително за индивидуален лов, която представил на 28.12.2018 г., но която бил забравил, заедно с ловния билет в момента на проверката. Изтъкнал е, че проверката му е била направена в местността „Слановското”, която граничи с ловището на с.Ъглен, което обстоятелство било отразено в съставения на място констативен протокол.

Посочил е, че останалите документи представил в служба КОС гр.Угърчин.

Въз основа на така съставения АУАН, на 26.02.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 1852, в което наказващият орган пресъздал описаните в акта обстоятелства по случая, като А.Б.Т. бил санкциониран за нарушения на чл.57, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 и чл.84, ал.3 от ЗЛОД с глоби съответно в размер на по 100 и 50 лева по чл.84, ал.1 и ал.3 от ЗЛОД, а на основание чл.94, ал.1, във връзка с чл.84, ал.1 от ЗЛОД бил лишен от правото да ловува за срок от три години. С наказателното постановление била отнета в полза на държавата веща послужила за извършване на нарушението – ловна пушка „ИЖ” успоредка, 12-ти калибър, с фабричен № Т 09138.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното :

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.

Не може да бъде кредитирано направеното с жалбата възражение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН при съставянето на АУАН.

Действително, в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е употребена думата „свидетели”, т.е. в мн.число, но това не означава, че когато акта е подписан само от един свидетел, то той е незаконосъобразно съставен.

Ясно е, че законодателят е употребил думата в множествено число, с цел да задължи съответния актосъставител да посочи всички лица, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, което впоследствие пък би спомогнало наказващия орган да изгради по-пълна и ясна представа относно фактите и обстоятелствата по конкретния случай и съответно преценката му да издаде или не наказателно постановление, да почива върху една в цялост изяснена фактическа обстановка. Респективно, при евентуално обжалване пред съд, последния да може да изгради изводите си за законосъобразност на постановлението върху безспорна и категорично установена фактическа обстановка.

Обратното разбиране би означавало, че когато при извършване или установяване на нарушението е присъствал по силата на обстоятелствата само един свидетел, то това нарушение да не може да бъде санкционирано, ако буквално се тълкува нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Защото житейски логично е, когато се върши едно нарушение, то да не бъде афиширано пред широк кръг лица. На следващо място – настоящият състав счита, че описаните в акта обстоятелства, доказателствата, които ги потвърждават, както и правната квалификация на нарушението, подобно на повдигнатото обвинение в досъдебната фаза на наказателния процес, то и в административнонаказателното производство имат все още „работен” характер, т.е. няма пречки след съставянето на акта да бъдат събирани и представяни пред наказващия орган или въззивния съд нови доказателства имащи значение за случая, в т.ч. и свидетелски показания. Аргумент за такъв извод се съдържа и в разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да разследва спорните обстоятелства, когато това е необходимо.

Безспорно, от гореизложената фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят А.Т. се е движел пеша извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие – факт, който и самия той не отрича.

Твърдението, че е търсел изгубените няколко дена преди това ловни кучета и че те се ориентират и привличат по шума от произведени изстрели, дори и безспорно доказано, не може да игнорира факта, че от формална, законова страна той е извършвал дейност по ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. За категорично установено съдът приема и обстоятелството, че тези действия жалбоподателят е извършил в местността „Слановското”, която попада в землището на с.Драгана, област Ловеч, а не в местност в землището на с.Ъглен, каквито твърдения са наведени в жалбата. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите А. и З., които са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си, а и не бяха установени данни за наличието на причини за предубеденост на същите спрямо жалбоподателя и които да навеждат на съмнения относно обективността им. От значение също така е и факта, че двамата са дългогодишни служители в системата на РДГ и като такива познават добре района на дирекцията, в частност и землището на с.Драгана. А и самия жалбоподател, във възражението си по чл.44, ал.1 от ЗАНН е посочил, че местността, в която е бил проверен от служителите на РДГ е „….в близост до местността Слановското, която граничи с ловището на с.Ъглен…”, т.е. съзнавал е, че се намира в близост до землището на с.Ъглен, но не и в него.

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8e2b6d1-d9de-4850-91bb-f5a3711c3166