Решение № 975 от 05.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330106910 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Х. В. Д., ЕГН **********, чрез адв. Р. Р. - вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр.

****** против „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******с която при условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит № ***** от ***** г., сключен между страните поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК, евентуално ако не се уважи този иск се прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща такса за разглеждане по Договор за кредит №*****, сключен между страните, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК.

Твърди се, че на ***** г., ищцата била сключила с ответника Договор за кредит №****** за сумата от 3000 лв., при уговорени 30 % годишен лихвен процент и 59,14 % ГПР, като връщането му било разсрочено на 24 равни месечни вноски. Твърди, че в договора била предвидено кредитополучателят да заплати такса разглеждане в размер на 670,75 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, като кредитополучателят слевало да я изплаща на равни месечни вноски, ведно с месечната вноска по кредита.

Също така било посочено, че по силата на договора за кредит и при предсрочно погасяване на кредита таксата за разглеждане се дължала изцяло.

Общият размер на дължимите суми по договора за кредит била в размер на 4695,76 лв., включваща главница, възнаградитена лихва и такса експресно разглеждане.

1

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен като на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължи връщане единствено на заетата главница, без да дължи други разходи.

Евентуално, ако съдът не приеме, че договорът за кредит е нищожен, то твърди, че клаузата предвиждаща заплащането на таксата за разглеждане е нищожна.

Твърди се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа лихвения процент по кредита, като в договора за потребителски кредит посоения лихвен процент не отговарял на реално приложения. Доколкото не бил посочен правилния лихвен процент към договора, счита, че същия е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във връзка с чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК. На следващо място твърди, че реално приложеният ГПР е различен от посочения в договора. Това било така, тъй като таксата за разглеждане в размер на 670,75 лв., макар и разсрочена на вноски по 27,95 лв., дължими допълнително към месечните вноски по кредита, се дължала и начислявала в пълен размер още при подписването на договора, като дори и при предсрочното погасяване на кредита нения разме не се намалял.

Доколкото посоченият ГПР в договора не отговарял на реалния твърди, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това счита, че таксата за разглеждане в размер на 670,75 лв. е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД същата противоречи на закона.

Сочи, че дори съдът да приеме, че тази такса не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, същата е в противоречие с добрите нрави.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че ищецът бил уведомен за дължимата такса за разглеждане като тази такса била включена в ГПР, като същата представлявала такса за допълнителна задължителна услуга, която не била свързана с усвояване на кредита. Посочил е, че таксата била конкретизирана като месечни вноски в СЕФ и била изрично посочена в погасителния план. Счита, твърденията за недействителност на договора на основание чл. 11 ал.1 т.10 и т. 11 ЗПК, за изцяло неправилни и необосновани.

Договор за кредит № ***** отговарял на всички законови изисквания по ЗПК, на длъжника били предоставени всички изискуеми от закона реквизити, а таксата за разглеждане било уговорена за предварително разглеждане на документи на кандидат – кредитополучателя, като между страните все още нямало сключен договор за кредит, а потребителят нямал качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Годишният процент на разходите по кредита бил посочен на стр. 1 от Договора за кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. При изчисляване на ГПР били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще 2 изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото надхвърля минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и моля да бъде намалено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение

.

„Юте Кредит България“ ЕАД предявява насрещен иск срещу ищцата, като се иска тя да се осъди да заплати на „Юте Кредит България“ сумата от 1 467,57 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за кредит № L328477, ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск, считано от настоящия иск 11.06.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Х. Д. е подала отговор на насрещната искова молба, в която излага твърдението да е заплатила по процесния заем сумата от 3000 лв., като на осн.

23 ЗПК не дължи връщане на други суми. А в случай, че не се уважи главния иск, а се уважи само евентуалния иск, прави възражение за прихващане между платената по клаузата за такса за разглеждане сума от 670,75 лв. с остатъка от непогасената претендрана главница от 1 467,57 лв. Моли да бъде отхвърлен предявения насрещен иск като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните се признати за безспорно установени обстоятелствата, че между Х. Д. и „Юте Кредит България“ ЕАД е сключен Договор за кредит № ****** за сумата от 3000 лв., при 30 % годишен лихвен процент, 59,14 % ГПР, като връщането на кредита е разсрочено на 24 равни месечни вноски; както и че в договора е предвидено заплащане на такса разглеждане в размер на 670,75 лв., която се дължи в деня на подписване на договора за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечи вноски, както и че таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина.

От приетото заключение на вещото лице Й. П., неоспорено от страните, изготвено компетентно и безпристрастно, се установява, че размера на ГПР би бил 78,26 % ако таксата за разглеждане се вземе като еднократна такса, при плащане на тази такса при подписване на договора, но ако тази такса се разсрочи съобразно погасителния план ГПР е този посочен в договора. Съща така от изслушаното заключение на вещото лице се установят плащания по кредита в общ размер от 3 540 лева.

Съдът намира, че посоченият в договора за потребителски кредит ГПР не отговаря на реално приложения от 59,14 %, защото и макар таксата за 3 разглеждане да е била разсрочена за плащане във времето с всяка една месечна погасителна вноска, всъщност тя се дължи и се начислява в пълен размер към момента на сключване на договора за кредит, поради което договорът за кредит е недействителен на осн. член 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

По насрещния иск.

Претендира се заплащане на непогасена остатъчна главница в размер на 1 467,57 лева със законна лихва от завеждане на насрещната искова молба до окончателното й изплащане. Налице е недействителност на договора за кредит, поради противоречието му със закона, поради което и на осн. член 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност кредита в размер на 3000 лева, която чиста стойност е заплатена от ищцата, според приетото и неоспорено заключение на вещото лице, поради което искът е неоснователен.

По отговорността за разноски:

Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива от 95,76 евро за заплатена държавна такса и 153,39 евро за вещо лице.

На адв. Р. на осн. член 38, ал. 2 от ЗАдв. ще се присъди адв. възнаграждение в размер 245,42 евро с ДДС с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на осн. член 22 ЗПК сключения между Х. В. Д., ЕГН ********** и „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

***** Договор за кредит № ****** г..

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *****, против С.Й.Н., ЕГН: **********, насрещен иск за осъждането й да му заплати непогасена остатъчна главница в размер на 1467,57 лева по Договор за кредит № ****** г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на насрещната искова молба в съда – 11.06.2025 г. до окончателното погасяване, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****** да плати на С. Й. Н., ЕГН: ********** разноски от 95,76 евро за заплатена държавна такса и 153,39 евро за вещо лице.

ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: г*********да плати на адв. Р. Р. - вписан в АК - П., със съдебен адрес: гр. ********** сумата от 245,42 евро с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение по член 38 от ЗАдв за процесуално представителство на ищеца по гр. д. № 6910/2025г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5