Решение № 16 от 12.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Несебър, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина Г. Василева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150100493 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Т****” ***, ЕИК 8****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. „Я****“ № **, представлявано от П.П. - Изпълнителен директор и М.Ц. - Председател на Управителния съвет, подадена чрез пълномощника им - юрк. Д.Б. против с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Ищецът твърди, че ответницата А., в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.С***, ПК х****, общ.К****, ж.к.„Р****“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, с абонатен № 2****/инст.№ 4****, ID номер: 2****.

Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т****" *** на клиенти за битови нужди в гр.С***, които се изготвят от „Т****" *** и се одобряват от Комисията на за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тях се регламентирали търговските отношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, а именно: правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Изтъква се, че ответницата не била упражнила правата си по 1 чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея били влезли в сила Общите условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т*** С***” *** на потребители за битови нужди в гр.С***, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във вк „Монитор” в сила от 10.07.2016г. Акцентира се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал.1, бил определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за нея. Обръща се внимание, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се, че наред с горното, клиентите имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не били заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Заявява се, че ответницата използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период, като не е погасила задължението си.

На следващо място ищецът твърди, че на основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Съгласно чл.138б от ЗЕ, собствениците в етажната собственост на сградата, в която се намирал имота на ответницата, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Д****" ***. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период били начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Сочи се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия, в случай, че резултатът от изравнителните сметки бил сума за доплащане, то тя се прибавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка бил сума за възстановяване, то от нея се приспадали просрочените задължения, като се започне от най-старото. Акцентира се, че съгласно чл.22, ал.2 от Общите условия било инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат стойността на услугата дялово разпределение на продавача на топлинна енергия, а именно ищцовото дружество, като цената на услугата се формирала съгласно чл.36 от Общите условия.

2

Предвид гореизложеното се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника Ц. Н.

А. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н***, кв.„Ф****“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, за сумата в размер на 145,47 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 41,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2022г. до 17.12.2024г., за които вземания в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 201/2025г. по описа на Районен съд - Несебър. Представят писмени доказателства. Моли се на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено като трето лице-помагач по делото „Д****" ***. Наред с това се моли да бъде задължено третото лице да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия в топлоснабдения имот за процесния период.

Моли се да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, вещите лица по които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси. Прави се искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 201/2025г. по описа на Районен съд Несебър. Моли се да бъде задължена Община Несебър, служба ГРАО да представи по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена по отношение на ответника. Претендира се присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна, с който се моли за отхвърляне на предявените искове. Не се оспорва, че през периода от 24.10.2008г. до 10.11.2021г. ответницата е била собственик на имота. Сочи се, че на 10.11.2021г. ответницата прехвърлила същия на Л.Л. и В.П., с които подписали споразумителен протокол, приемо-предавателен протокол за въвод във владение и отчет на водомерите на апартамента. В тази връзка се излагат съображения за липсата на пасивна процесуална легитимация. Твърди се, че процесните суми се претендират по изравнителна сметка, за която е издадена фактура № 1022606324 от 01.09.2022г.

Изтъква се, че съгласно чл. 65, ал. 1 от действащите през процесния период Общи условия, при всяка промяна на титуляра на партидата поради смяна на клиента в сграда етажна собственост, новият собственик се задължава с всички сметки за имота, издавани след датата на промяна на собствеността. Цитира се ал.2 на посочената разпоредба. Навежда се, че в настоящия случай не са изпълнени клаузите от Общите условия, съгласно които задължени за процесното вземане са новите собственици.

Наред с горното ответната страна прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Развиват се доводи в тази насока. Представят се писмени доказателства. Изразява се становище по доказателствените искания на ищеца. Претендират се съдебни разноски, включително за заповедното производство.

С определение № 708 от 07.07.2025г., постановено по настоящото дело, по искане на ищцовото дружество е конституирано „Д****" *** с ЕИК 1*****, в 3 качеството на трето лице - помагач на ищеца. В изпълнение указанията на съда, третото лице - помагач депозира молба вх. № 8444 от 02.09.2025г. в указания от съда срок, с която дава представя документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия /ДР на ТЕ/ – индивидуални справки за изпълзваната топлинна енергия за процесния период за абонатен номер ***** – 2 бр., формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ – 1 бр. и сертификат за типово одобрение на уредите за ДР на ТЕ за отопление /л.85-л.89 вкл./.

Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито съдебно заседание. Депозира молба с вх. № 8852 от 15.09.2025г., с която моли делото да се гледа в отсъствие на техен представител. Заявяват, че поддържат исковата молба и приложените писмени доказателства и доказателствени искания. Не възразяват по проекто-доклада по делото. Ангажират съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Молят за уважаване на исковете по основание и размер. Претендират присъждане на разноски и релевират възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.

Процесуалният представител на ответницата А. в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба и не възразява по проекто-доклада по делото. Представя нови писмени доказателства. Допълнително депозила молба с вх.№ 11919 от 27.11.2025г. /л.180/, с която моли да се отхвърлят ищцовите претенции на основанията, изложени в отговора на исковата молба. Депозира допълнителни бележки в предоставен от съда срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 201 от 2025г. по описа на Районен съд Несебър, се установява, че за процесните суми е издадена Заповед № 89 от 14.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Последната е била надлежно връчена на длъжника А., която е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. С оглед на това и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника - настоящ ответник. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и установяване дължимостта на сумите по издадената заповед.

4

При така предявените искове, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което същият продава, а ответникът купува топлинна енергия; че ответникът е собственик или ползвател на обекта, който се топлоснабдява; реалното доставяне и потребление на сочената топлинна енергия, начина на изчисляване на претендираната сума и размера й. При доказването на тези факти ответникът следва да докаже заплащане на сумите или недължимост на същите на сочените от него основания. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 708 от 07.07.2025г. /л.74-л.76 вкл./.

По делото не е спорно, а и от приложения към исковата молба нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, дело № *** от ****г. по описа на Нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие – Районен съд - С***, се установява, че ответницата е придобила собствеността по отношение на процесния недвижим имот - Апартамент № 54, със застроена площ от 61,30 кв.м, с адрес: гр.С***, ул.“И***“, ж.к.“Р*****“, бл.***, вх.**, ет.** /л.22-23 вкл./.