Решение № 50 от 17.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пазарджик, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500685 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и следващи от ГПК .

Образувано е по жалби от П. Г. М. и Г. И. М., и двамата действащи чрез пълномощник адв.А. от САК против постановление №1340/15.04.2024 г. и постановление от 02.09.2024 г. по изп.д.№486/2022 г. на ЧСИ Г. С., рег.№885.

В жалбите са развити подробни съображения за неправилност на обжалваните постановления. Твърдят, че са погасили 97,22% от задълженията си преди образуване на изпълнителното дело, поради което производството следвало да се прекрати на основание съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК, като съгласно чл.79, ал.1 ГПК таксите и разноските за тази прекратената част следвало да бъдат възложени в тежест на взискателите. Считат, че съобразно общите правила за разноските в гражданското производство, те се присъждат съразмерно с уважената част от иска. В случая, „отхвърлената“ част била за 97,22% от иска, т.е. била призната само разликата от 2,78 % от неговия заявен размер, за която част и следвало да се възложат разноски в тежест на длъжниците. Твърдят, че неправилно е отказано да се намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите, като считат, че ЧСИ следвало да съобрази постановките на решение С-438/22 на СЕС.

1

Формулирано е искане присъдените им в тежест разноски да се редицурат съобразно „уважената част от 2,78%“ или при условията на евентуалност да бъдат ограничени и редуцирани в размер до 213 лв. общо за двамата длъжници, което се равнявало на 30% от МРЗ (2022 г.).

Претендират разноски за настоящето производство.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК са депозирани писмени становища от адв.М. – пълномощник на взискателите, в които се поддържа неоснователност на жалбите.

В обясненията си по реда на чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ посочва, че жалбите са неоснователни. Излага мотиви.

След образуване на настоящето производство е постъпило становище вх.№9618/16.10.2024 г., депозирано от пълномощника на жалбоподателите, в което поддържат доводите си, че разноските следва да бъдат редуцирани с 97,22%.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и прецени приложените доказателства по делото, приема следното:

Молбата за образуване на изпълнително производство е депозирана пред ЧСИ на 11.11.2022 г. от взискателите А. Т. П. и Ц. Б. П.а, и двамата действащи чрез адв.М. въз основа на изпълнителен лист за парично вземане в размер на по 720 лв., издаден на 09.11.2022 г. от РС-Велинград срещу длъжниците П. Г. М. и Г. И. М.. Посочено е, че към 11.11.2022 г. длъжниците са изплатили на взискателите по 700 лв., вместо по 720 лв., като е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ, както и да изготви сметка на дълга и да извърши проучване на длъжниците. Приложени са два броя пълномощни, договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС и фактури за извършено плащане.

На 16.11.2022г. е депозирана молба от адв.М., с която уведомява, че взискателите не са получили подадените за пощенски превод суми, тъй като са върнати на подателите, предвид на което изпълнителното производство да се считало образувано за събиране на цялото вземане, дължимо по изпълнителният лист, т.е по 720 лв. за всеки един от длъжниците.

С постановление от 16.11.2022 г. е образувано изпълнителното дело и са допуснати такси и разноски. Извършени са справки в НБД Население, НАП, 2

БНБ.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение до длъжника П. М., която му е връчена лично на 08.12.2022 г.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение до длъжника Г. М., която й е връчена на 12.12.2022 г.

С постановление от 30.01.2023 г. ЧСИ е наложил запор върху вземане на Г. М. - подлежаща на възстановяване сума по изп.д.№386/2022 г. по описа на ЧСИ С..

С постановление от 30.01.2023 г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на П. М. в две банки.

На 07.03.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Г. М., с която е поискала прекратяване на изпълнителното производство с мотиви, че пощенските записи са изпратени на 14.10.2022г. от нея и от П. М., като по повод твърдението на А. П., че са му преведени с 20 лв. по-малко, са пуснати втори пощенски записи с още по 30 лв. на 23.11.2022 г. за всеки от двамата кредитори, за което бил уведомен и пълномощника им адв.М.. Към молбата са приложени първоначалните плащания за по 700 лв. и 30 лв. от задължението към всеки един от взискателите и писмото до пълномощника им.

По искането за прекратяване на производството е постъпил отговор от пълномощника на взискателите адв. Л. М., че взискателите не са получавали сумите по посочените пощенски записи и възразява по искането на прекратяване на изпълнението.

С №670/23.02.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство и да отмени разноските по изпълнението, вкл.адвокатски хонорар, доколкото сумите за които се претендира, че са заплатени на взискателите не са достигнали до тях и че същите са получени обратно от длъжниците още преди подаването на посочената молба, както и че дори да са стигнали до взискателите то това не е пълния размер на задължението по изпълнителния лист. В постановлението си ЧСИ не се е произнесъл по искането на длъжниците за разноските по изпълнението и по техния размер.

Това постановление е обжалвано от длъжниците, при което е образувано в.гр.д.№222/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик., производството по 3 което е приключило с решение, в което е прието, че преди образуването на процесното изпълнително дело длъжниците са внесели по 700 лв. от задълженията си към взискателите, което прави 97.22% изпълнение на задължението. Седем дни след образуване на изпълнителното дело и преди да бъдат извършени каквито и да било принудителни изпълнителни действия освен начало на проверка за имущественото състояние на длъжниците, вземането и на двамата взискатели е погасено изцяло чрез плащане на остатъка от 20 лв. /дори и повече - 30лв. без да се дължи лихва за това плащане/. Прието е, че длъжниците са изпълнили задължението си, като парите са изпратени на взискателите чрез „Български пощи“ и същите не са върнати и до момента обратно на длъжниците, а стоят на разположение на взискателите.

С решение №127/15.04.2024г. по в.гр.д.222/2024 г. на Окръжен съд Пазарджик изпълнителното дело е върнато на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия по окончателно определяне на разноските по изпълнението и прекратяване на изпълнителното производство.

С постановление №1340/15.04.2024г. ЧСИ се е произнесъл по разноските и за наличието на надвнесени суми.

На 16.07.2024г. е депозирана жалба вх.№12516/16.07.2024 г. от длъжниците П. и Г. М.и чрез адв.А. срещу постановление за разноски №1340/15.04.2024г.

С Определение №476/15.08.2024 г. по в.гр.д.№531/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик производството е прекратено и делото е върнато на ЧСИ за произнасяне по възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и за издаване на сметка по чл.79 от ЗЧСИ.

С постановление №2762/02.09.2024г. е отказано да се намали адвокатско възнаграждение, допуснато с постановление за разноски №1340/15.04.2024 г., в общ размер на 400 лв.

На 27.09.2024 г. е депозирана жалба вх.№16332/27.09.2024 г. от длъжниците П. и Г. М.и чрез адв. Е. И. А. срещу постановление за разноски №2762/02.09.2024 г.

От правна страна, въззивната инстанция приема следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК, от 4 страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащи на обжалване актове, поради което са процесуално допустими.

Безспорно е, че преди образуване на изпълнителното дело длъжниците са заплатили 97.22% от дълга по изпълнителния лист, като са изпратили с пощенски записи сумата от по 700 лв. за всеки един от взискателите.

Следователно, изпълнителното дело е образувано за 20 лв. непогасено задължение на всеки един от длъжниците.

Неоснователно е възражението, че разноските следва да се разпределят по съразмерност.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК.

В разглеждания случай няма данни преди инициране на изпълнителното производство от длъжниците по изпълнението да са предприели действия, насочени към доброволно изпълнение на целия размер на задълженията им, което означава, че ще следва да понесат разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство.

Изпълнителният процес е коренно различен по характер и естество от исковия процес. В исковия процес разноските се присъждат по точно определена методика съгласно чл.78 и следващите от ГПК. В изпълнителния процес важат други правила - чл.79, чл.73а и следващите от ГПК.

Методологията и методиката, по които същите се изчисляват е различна и няма нищо общо с разноските в исковия процес. Независимо, че в изпълнителният процес на практика се реализират последиците от едно съдебно решение, на общо основание се следват и се присъждат разноски по изпълнението, като принципът е, че по начало длъжникът по изпълнението отговаря за всички разноски, направени от взискателя. Предвидени са само три изключения, в които длъжникът не е отговорен за разноските, а именно при прекратяване на изпълнението по чл.433 ГПК поради направено плащане след началото на изпълнението; при изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или същите бъдат отменени от съда и за разноски на взискателя при неприложени изпълнителни способи. В изпълнителният процес няма въведен принцип според който разноските по изпълнението да останат на страните така както са ги сторили, респективно да се разпределят според 5 обема на правата им, предмет на принудителна защита и изпълнение.

Принципно отговорен за разноските е само длъжника по изпълнението с посочените в чл.79 ГПК изключения. Във всички останали случаи, дори, когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

В случая, длъжниците са изпълнили цялото си задължение към взискателите след образуване на изпълнителното производство, поради което тежестта за таксите и разноските по изпълнението, вкл. и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ безспорно се поемат от тях, независимо че са изпълнили преди получаване на покана за доброволно изпълнение. Такова изключение е предвидено единствено в чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, но същото се отнася само за изпълнителни производства, образувани пред държавните съдебни изпълнители, но не и за такива образувани пред ЧСИ, каквото е и процесното.

Неоснователно е и възражението, че следва разноските следва да се редуцират в общ размер за двамата длъжници до 213 лв.

Задължението по изпълнителният лист на двамата длъжници не е солидарно, а разделно, поради което таксите и разноските по ТТРЗЧСИ са подробно описани в сметки по чл.79 от ЗЧСИ, поотделно за всеки от длъжниците. В случая, макар да е образувано едно изпълнително дело, двамата длъжници носят индивидуална отговорност за разноските по изпълнението, които се е наложило да бъдат направени, заради предприетите спрямо тях изпълнителни действия,връчване на покани, уведомления, справки и т.н. С други думи простите такси по изпълнението, които се начисляват за определени действия на съдебния изпълнител и които се отнасят до изпълнението срещу конкретен длъжник, отговаря именно той. Такива са таксите за справка, уведомление, покана, изпращане на запорно съобщение, налагане на възбрана, проучване на имущество, разноските по раздел VІ от ТТРЗЧСИ и др. За разноски, които касаят общи за всички длъжници действия, например таксата за образуване на дело, която е една, такса за изготвяне на разпределение и др., длъжниците отговарят поравно, което е и сторено в настоящия случай.

Следва да се отбележи също така, че размерът на таксите е съобразен и с изискванията на чл.73а, ал.1, т.1 ГПК. Общият размер на задължението на П.