Решение № 102 от 22.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 490/2023
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 22.03.2024
- Състав
- Трифон Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493А, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 494, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 102 гр. С.З., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900490 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът В. Т. В., ЕГН **********, гр. К., ** чрез адв. П. К., САК моли съда да осъди ответника ЗК „Л.“ АД, гр. С. да му заплати обезщетение в размер на 1250 лв., представляващи частичен иск от претенция за обезщетение в размер на 25 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 31.10.2022 г. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на законна лихва върху сумата, считано от 07.11.2022 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното й изплащане.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски и присъден адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
Твърди, че на 31.10.2022 ч., около 10:50 ч., по ул. **, до бензиностанция „Е.“ в гр. К., се е движил лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 320“, с рег. № **, управляван от водача В.В.Г., който нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал настъпването на ПТП като се блъснал с л.а. марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № **, управляван от В. В.. В резултат на инцидента В. В. пострадал. Във връзка с ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Образувано е ДП № 1665/2022 г. на РУ1 К., пр. пр. № 11384/2022 г. на РП К., което към настоящия момент твърди, че е висящо и не е приключено с окончателен съдебен акт. В конкретната ситуация за водача на л.а. марка и модел „Мерцедес Ц 320“, с рег. № **, управляван от водача В.В.Г., са били налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.
Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от В.Г. нарушения на правилата за движение по пътищата. Съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на В. В.. За л.а. марка и модел „Мерцедес Ц 320“, с рег. № **, управляван от водача В.В.Г., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. ВG/22/121003451102, със срок на валидност една година, считано от 07.12.2021 г. до 06.12.2022 г. със ЗК „Л.“ АД, гр. С.. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.“ АД, гр. С. и са представени всички документи, с които е разполагал. С писмо с обр. разписка получена на 30.12.2022 г., застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая има образувана застрахователна преписка с № 0000-100003-23-7000. При процесното ПТП ищецът твърди, че получил следните травматични увреждания: фрактура тибие синистра, множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес. След инцидента на 31.10.2022 г. е приет за лечение в МБАЛ „Д.“ гр. К., с анамнеза - силни болки при опит да раздвижи левия долен крайник в коляното и глезена. Поставена е диагноза фрактура тибие синистра. Твърди, че има и придружаващи заболявания - хипертонично сърце, други форми на хронична исхемична болест на сърцето. Извършени били изследвания, рентгенова графия и консултативни прегледи. На 01.11.2022 г. е извършена оперативна интервенция - репозиция, имобилизацио, поставена е гипсова имобилизация крачол, на крайника. На 04.11.2022 г. бил изписан с препоръки да не натоварва крайника, назначено му било медикаментозно лечение. В резултат 2 на уврежданията, получени при процесното ПТП В. В. е временно неработоспособен за периода, както следва съгласно: болничен лист № Е20223537231 за периода от 31.10.2022 г. до 04.12.2022 г. - 35 календарни дни; болничен лист № Е20222069151 за периода от 05.12.2022 г. до 03.01.2023 г. - 30 календарни дни; болничен лист № Е20223160382 за периода от 04.01.2023 г. до 02.02.2023 г - 30 календарни дни; болничен лист № Е20223160649 за периода от 03.02.2023 г. до 04.03.2023 г. - 30 календарни дни; болничен лист № Е20223160939 за периода от 05.03.2023 г. до 03.04.2023 г. - 30 календарни дни. Във връзка с проведеното лечение са направени разходи в размер на 50.00 лева от В. В., които са за подмишнични патерици.
През това време бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения.
Твърди, че работи през целия си живот и се е доказал като човек, на който може да се разчита, справял се перфектно с работата си. За дълъг период от време бил лишен от обичайния си начин на живот, бил в невъзможност да работи и да се справя със служебните си задължения. В резултат на уврежданията, твърди, че търпи силни болки и много страдания, не се чувства добре физически и емоционално. За дълъг период от време е възпрепятстван да се грижи сам за себе си поради силните болки в областта на травмирания крайник и ограничените движения, както и продължителното носене на гипсова имобилизация, като е разчитал единствено на своите близки за задоволяване на елементарните си жизнени потребности. Преди ПТП бил в добро здравословно състояние, активен мъж. Към настоящия момент не се е възстановил от получените телесни увреждания, като все още има оплаквания от болки в травмираните области. Твърди, че изживял силен стрес и страх при пътения инцидент, които в момента се изразяват в безпокойство, напрежение и нервност, като стресът се отразява и на заболяването му хипертонично сърце. Силните болки от травмите му създават особен дискомфорт. След злополуката станал напрегнат, тревожен. Изпитва страх от автомобили, изпада в състояния на тревожност, депресия и напрегнатост, като към настоящия момент страданията персистират, възстановяването му все още не е приключило. С оглед на изложеното, твърди, че причинените му неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което 3 до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Вредите търпени от него са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил В.Г., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗК „Л.“ АД, гр. С..
Съгласно разпоредбите от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за него е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му неимуществени и имуществени вреди. Предявеният иск за неимуществени вреди е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2022 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Ответникът З. “Л.” АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. С., **, представляван от В.И. и П.Д. изпълнителни директори, чрез пълномощника ст. юрк. З. Т. оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди - по основание и по размер, счита искът за прекомерен. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за л.а. „Мерцедес Ц 320“ с рег. № ** към дата на събитието, между участник 2, описан в протокол за ПТП и ответника ЗК „Л.” АД.
Оспорва виновно и противоправно поведение от водача на л.а. „Мерцедес Ц 320” с рег. № **, записан, като Участник 2 в Констативен протокол за ПТП.
Твърди, че в графата „обстоятелства и причини за ПТП“ е записано, че виновен е единствено Участник 1, л.а. «Тойота Ярис» с рег. № **, управляван от ищеца В. Т. В., който не съобразява поведението си с пътен знак Б2, не спира и отнема предимство на Участник 2, л.а. „Мерцедес Ц 320“ с рег. № **, управляван от водача В.В.Г.. На ищецът е съставен Акт за допуснато административно нарушение № 6А762672/31.10.2022 г., за нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДВП. Дружеството застраховател не дължи обезщетение на виновния водач, съгласно чл. 494, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането: „ Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение за: вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно средство.” Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка 4
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че е налице съпричиняване на произшествието, като определя приноса на ищеца на 50 %. Твърди, че ищецът добре е възприемал опасността, възприел е, движещият се по път с предимство, на прав пътен участък, Участник 2, но е изскочил пред него, отнемайки му предимство. Твърди, че никой не може да търси обезвреда за собствените си нарушения. Оспорва причинно-следствената връзка между описаното събитие и описаните в исковата молба неблагоприятните последици за ищеца. Оспорва да има причинно- следствена връзка между ПТП и описаните в исковата молба увреждания- фрактура на ляв крак в долната част, лекувана с имобилизация, гипсов крачол, предписан за срок от 2 месеца, изписан с подобрение. Твърди, че не са представени данни за последващо лечение или рехабилитация.
Оспорва твърдението, че ищецът е имал нужда от болничен /че е бил в състояние на временна нетрудоспособност/, защото много преди ПТП същият е в пенсионна възраст, на 76 г. Оспорва твърдението, че ищецът е имал нужда от чужда помощ, с увреден долен ляв крайник, гипсиран, единствено е трябвало да го пази от натоварване, но е можел да се придвижва свободно, като използва помощни средства. Оспорва ищецът да страда от кошмари и те да са свързани с процесното събитие. Оспорва твърдението, че единствено поради процесното ПТП ищецът има проблеми с нервите, страда от хипертонично сърце, изпитва болка и страх. На обезщетяване подлежат само доказаните неблагоприятни последици, които са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие. Твърди, че ищецът В. Т. В. има принос за настъпването на травматичните увреждания, тъй като е управлявал лек автомобил, без да постави обезопасителен предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: “Чл.
137а. Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории … когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“ Ищецът е нямало да получи множество травми и нараняване в областта на главата, в случай че е управлявал МПС с правилно поставен предпазен колан. Коланът е щял да застопори тялото на водача към седалката и при описания удар при движение напред, по път е предимство, нямаше да получи описаните наранявания, за които претендира обезщетение. Оспорва размера на предявения иск, като твърди, че предявения размер е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, 5 прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за тяхното естество и проявление, че същите са настъпили в резултат от осъществяване механизма на транспортния инцидент, както и твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата претенция. Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие за ищеца да са настъпили всички описани в исковата молба, като вид и характер увреждания и здравословни състояния, като оспорва твърденията относно медико - биологичния им характер, относно характеристиките на лечебния процес и на здравословното състояние на ищеца, както и за продължителността на лечението. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обстоятелства. Вредата трябва да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция поддържа, че претендираната от ищецът, като обезщетение парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Претенцията за 25 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди е завишена по размер с оглед леките увреждания и минималната работна заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (която е 710 лв., съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г.). Размерът не е съобразен и с платената от застрахованото лице премия. Обезщетението цели да възстанови вредите на пострадалите, а няма за цел неоснователно обогатяване и реализиране на печалба. Съгласно чл. 493А, ал. 2 от КЗ и Проект на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице в максимален размер, съобразно претърпените болки и страдания от В. Т. В. обезщетението за няколко леки контузии в различни части на тялото е 2 точки по 710 лв. (МРЗ)= 1420 лв., без да се отчита съпричиняването. „При няколко леки увреждания, ангажиращи различни зони - глава, тяло, крайници, не е необходимо да се определя 1 точка за всяка една у вреда, а същите следва да бъдат групирани по признак 6 на еднакъв характер: за няколко повърхностни контузии да се определи 1 точка; за няколко кръвонасядания и/или охлузвания на кожата да се определи общо 1 точка; за няколко малки разкъсно-контузни рани - 1 или 2 точки.