Решение № 4520 от 13.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4520 гр. Варна, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110105955 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. В., и Д. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., срещу Община Варна, БУЛСТАТ 000093422, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ****.3005 по КККР на гр.

Варна, с административен адрес: гр. В., вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10 м/, с площ 508 кв. м., предишен идентификатор: ****.1, номер по предходен план: 5473005, при съседи: ****.2419, ****.9511 и ****.2418, ведно с находящата се в имота сграда с кадастрален идентификатор ****.3005.1, със застроена площ 46 кв. м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване.

В исковата си молба ищците К. Л. Л. и Д. Л. Л. твърдят, че са собственици, всеки на по ½ ид. част, от процесния поземлен имот и находящата се в него сграда, ползваща се като работилница за технически услуги. Поддържат, че са придобили собствеността върху имота в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност при съвместно владение и наследствено правоприемство на владението. Излагат, че първоначално имотът е владян от баща им Л. К. Л., б. ж. на гр. Варна, починал на **** г., който през 1985 г. е получил владението по силата на сключен от него неформален договор за покупко-продажба, като сградата е построена от него през 1993 г. От 2003 г. имотът се владее съвместно от тях и от покойния им баща. Посочват, че двамата са единствени наследници на Л. К. Л.. Твърдят, че постройката в имота е построена по изработен конструктивен проект от 1 техния дядо К.Д. Л. – виден варненски проектант. Първоначално /през 1993 г./ е изградена като гараж, в който да се отремонтират автомобили, а през 2003 г. е променено предназначението й в „Работилница за технически услуги“.

Поддържат, че след смъртта на баща им – **** г. са присъединили своето и неговото владение, което е почти 50 г. явно, спокойно, несмущавано и необезпокоявано. Излагат, че и към настоящия момент двамата съвместно владеят имота. След смъртта на баща им установили, че същият не притежава документ за собственост за имота, поради което през м. ноември 2022 г. инициирали процедура за издаване на КНА по обстоятелствена проверка. В хода на тази процедура установили, че Община Варна е съставила АЧОС по отношение на процесния имот, вписан в СВп-Варна на 26.03.2024 г. Оспорват ответната община да е собственик на имота, като твърдят, че същата никога не е упражнявала владение върху този имот, както и че не са налице предпоставки за актуването му като частна общинска собственост. Считат, че правният им интерес от воденето на иска е обусловен от възможността, отричайки правото на собственост на ответника, да придобият самостоятелно право върху процесния имот. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

Ответникът Община Варна, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. А.Т.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че се легитимира като собственик на процесния имот с Акт за общинска собственост № 11015/2024 г.

Посочва, че съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ общинска собственост е земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, като следва да са изпълнени следните предпоставки: земеделските земи да са подлежали на възстановяване, но да не са заявени в предвидените в закона срокове /да не са реституирани/, да не са изкупени от ползватели по някой от предвидените в ЗСПЗЗ способи, да не са държавна собственост. Счита, че в случая са изпълнени всички изискуеми предпоставки, а именно: към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ /04.03.1991 г./ имотът не се намира в границите на урбанизирана територия, за същия няма постъпили реституционни претенции, съответно не е държавна собственост. Ето защо правото на собственост на Община Варна върху процесния имот е възникнало по силата на закона след прекратяване правото на ползване. Поддържа, че е без значение за предмета на спора фактът, че от 2000 г. земята е загубила земеделския си характер. Твърди, че ищците не могат да придобият имота по давност. По отношение на имотите, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, действа разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила /22.11.1997 г./. До завършване на административното производство по възстановяване на собствеността давност не тече. Посочва, че доколкото имотът е бил предоставен за ползване, за него е била налице възможността правото на ползване да бъде трансформирано в право на собственост при условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази хипотеза придобивна давност започва да тече от момента на влизане в сила на ПНИ, тъй като с него се установяват границите на имотите – индивидуализира се обектът на собственост. Излага, че ПНИ на с. о. „Б.С.“ е одобрен със Заповед № РД-127706-313/19.10.2012 г. на Областния управител – Варна, от който момент нататък е било възможно да тече придобивна давност за процесния имот. По отношение на държавните и общински имоти придобивна давност не тече от 2

25.03.1941 г. до 01.06.2006 г. и от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. Счита, че доколкото ПНИ за с. о. „Б.С.“ е одобрен по време на действащия мораториум, към настоящия момент десетгодишният давностен срок не е изтекъл.

Поддържа, че като собственик на имота по силата на чл. 92 ЗС се явява и собственик на съществуващата към момента незаконна постройка в него.

Посочва още, че владението на ищците не е противопоставено на Община Варна като собственик на имота. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищците се явяват лично и се представляват от адв. Г. Ж., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. В предоставения срок представя писмена защита.

Ответната страна се представлява от процесуалния си представител – юрк. А.Т., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване твърденията, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, като установят наличието на свое защитимо материално право.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно да установи свое противопоставимо право на собственост върху процесния имот – че е придобил имота по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Ищците обосновават правния си интерес от търсената защита с твърдението, че притежават самостоятелни права върху процесния недвижим имот, доколкото са го придобили по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което съдът приема, че същите установят наличието на свое защитимо материално право, поради което и предявеният от тях иск е процесуално допустим, по аргумент и от задължителните разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г., постановено по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК.

Не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищците многократно са искали заверка на молба-декларация от страна на Община Варна с оглед снабдяването им с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот.

Видно от представения акт № 11015/21.03.2024 г. за частна общинска собственост, процесният поземлен имот с идентификатор ****.3005, находящ се в гр. В., с площ 508 кв. м., е актуван като собствен на Община Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

Съгласно заключението на вещото лице инж. Р. П. по приетата без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, което съдът цени 3 изцяло като обективно и компетентно дадено, съгласно кадастрален план на в. з. „Б.ю.“ разшиР.е 1991 г., процесният имот с идентификатор ****.3005 представлява част от имот № 2419, записан в разписния лист на К.Г.К. и Л. К.

Л., при граници: от три страни – път и имот № 2418. Кадастралният план на м.

„Б.-с.“ е одобрен със заповед № Р-115/29.04.1996 г. Съгласно същия, процесният имот с идентификатор ****.3005 представлява част от имот № 401.2419, с площ 1109 кв. м., трайно предназначение: земеделска територия, записан в разписния лист на К.Г.К. и Л. К. Л. /след направена корекция от вещото лице при изслушване на заключението в проведеното по делото открито съдебното заседание/, при граници: от три страни – път и имот № 2418, при граници: 401.2418, 401.9513 и 401.9512.

Следващият приет план е Помощен план към плана на новообразуваните имоти на с. о. „Б.-с.“, одобрен със заповед № РД-127706/19.10.2012 г. на Областен управител на Област Варна, съгласно който процесният имот представлява част от имот № 401.2419, попада в стар имот № 35, записан „неидентифициран“.

Планът на новообразуваните имоти на с. о. „Б.-с.“ е одобрен със заповед № РД-12-7706/313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област Варна.

Съгласно същия, процесният имот с идентификатор ****.3005 представлява новообразуван имот № ****.3005 по плана на новообразуваните имоти на местност „Б.с.“, с площ 508 кв. м., собственост на: неидентифициран, при съседи на имота: ****.2419 Двор на К.Г.К., ****.9511 Улична мрежа на Община Варна и ****.2418 – Двор на М. И. Д. и др.

Съгласно Кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД11-73/23.06.2008 г., изменен със заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г., процесният имот представлява: Поземлен имот № ****.3005, стар идентификатор: пл. № 5473005, собственици: неидентифициран, при съседи:

****.9511, ****.2419 и ****.2418.

Всичко посочено вещото лице е онагледило и в изготвена комбинирана скица към експертизата.

От заключението се установява още, че в периода преди колективизацията и до 2000 г., когато с решение № 322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет – Варна са утвърдени околовръстните полигони на новите селищни образувания, имотът е бил земеделски. Бил е нива и лозе. За същия не се откриват писмени данни за съставен по-рано акт за държавна собственост. Процесният имот попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Поземлени имоти с идентификационни номера ****.2419 и ****.3005 по ПНИ са части от ПИ 2419 по КП на местността, одобрен със заповед № Р115/29.04.1996 г. на Кмета на Община Варна. Същият е предоставен за ползване на К.Г.К. с удостовеР.е № 1638/23.06.1980 г. по ПМС № 76. На основание оценителен протокол № 5183/04.07.1994 г. лицето К.Г.К. е заплатил 600 кв. м. земя. Няма издадена заповед по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Стар имот 35 от ПКП, в който попада процесния имот ****.3005 от КККР по данни от ОСЗ не е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За процесния имот няма проведена процедура по изменение на ПНИ. Процесният имот не представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Съгласно експертизата, описаният имот в издадения АЧОС № 11015/2024 г. е напълно идентичен на процесния имот с идентификатор ****.3005 от КККР на гр. Варна.