Определение № 2236 от 27.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2236 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502157 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131468980; против Разпореждане от 19.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 7594/2023 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 48880/29.05.2023 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу И. В. С., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими въз основа на сключен между страните Договор с партиден № М5913417, както следва: сумата от 17,63 лв. – обезщетение за събиране на просрочено вземане и обезщетение за забава в размер на 5,15 лв.; сумата от 477,91 лв. – общ размер на неустойки за предсрочно прекратяване на услугите по рамковия договор за мобилни услуги и обезщетение за забава върху неустойки в размер на общо 69,42 лв.; сумата от 294,50 лв. – общ размер на дължима цена на устройствата и обезщетение за забава върху цената в размер на 80,25 лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за вероятна неравноправност на клаузите, на които се основават посочените вземания. Счита, че са налице всички законови изисквания за дължимост на претендираните суми, поради което иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посочените суми.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по посоченото по-горе заявление от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131468980; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу посочения длъжник за суми, дължими въз основа на сключен между тях договор за мобилни услуги, сред които и описаните погоре вземания.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за спорните пред настоящата инстанция суми, за които, с оглед служебните правомощия по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, е приел, че е налице вероятност да се основават на неравноправни клаузи.

Искането се основава на договор, сключен с потребител, поради което съдът дължи извършване на проверка за наличие на хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, според която съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Претендират се вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, предвиждащ че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер до изтичане на съответния срок на ползване. Така уговорена, неустойката предвижда възможност за оператора да претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси по техния т. нар.

„стандартен“ размер, който е по-висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях. Наред с това се предвиждат и неустойки за дадена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и от цената на закупено устройство.

Формулираната по посочения начин неустойка на практика представлява последващо увеличаване на уговорените при сключване на договора цени на предоставените услуги или устройство.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че клаузите, на които се основават процесните вземания за неустойки, са формулирани по начин, който не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и го задължават да заплати необосновано високо обезщетение. Наред с това, процесните неустойки надхвърлят присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което следва де се приеме, че противоречат на закона или добрите нрави – основание за отхвърляне на заявлението, предвидено в разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК, за чието наличие съдът следи служебно (в т. см. напр.

2

Решение № 229/21,01,2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т.о.; Решение № 178/26,02,2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о.).

При това положение правилен е изводът на РС за това, че не са налице предпоставките за издаване на исканата заповед. Затова обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 7594/2023 г., на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 48880/29.05.2023 г. от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131468980; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу И. В. С., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими въз основа на сключен между страните Договор с партиден № М5913417, както следва: сумата от 17,63 лв. – обезщетение за събиране на просрочено вземане и обезщетение за забава в размер на 5,15 лв.; сумата от 477,91 лв. – общ размер на неустойки за предсрочно прекратяване на услугите по рамковия договор за мобилни услуги и обезщетение за забава върху неустойки в размер на общо 69,42 лв.; сумата от 294,50 лв. – общ размер на дължима цена на устройствата и обезщетение за забава върху цената в размер на 80,25 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3