Решение № 101 от 29.04.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Сливен, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Костова

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно гражданско дело № 20222200500068 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № СД-02-08-404/28.02.2019 г., на ЦВ. Т. ХР., с ЕГН: **********, ответник по първоинстанционното дело, представлявана от адв. Е.Х. от АК-Сливен, срещу Решение № 9/13.02.2019 г. по гр. д. № 97/2018 г. по описа на РС-Котел, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен сключения на 25.12.2007 г. между ЦВ. Т. ХР., действаща чрез пълномощник Д.Г.М.., като продавач, и Н.Б.Н., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли собствеността върху следните недвижими горски имоти, възстановени с Решение № ПРЗЗ от 22.12.2007 г. на ОСЗ-Котел: имот № 00373 по картата на възстановената собственост в землището на село Стрелци, община Котел с площ 237.834 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ при граници с имоти, подробно описани в решението, и имот № 092001 по картата за възстановена собственост в землището на с. Стрелци, община Котел, с площ 41.266 дка, представляващ широколистна гора в местността „Алчак“ при граници на имота, подробно описани в решението.

С обжалваното решение е осъден Н.Б.Н. да заплати по сметката на Община Котел сумата от 699, 00 лв., представляваща стойността на дължимия местен данък за придобиване на недвижимо имущество, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 295,69 лв., нотариална такса по чл. 8 от ТНТ към ЗННД.

1

С решение № 81/27.05.2019 г., постановено по в. гр. д. № 199/2019 г. Сливенският окръжен съд е обезсилил обжалваното решение като недопустимо поради отвод за сила на пресъдено нещо и е прекратил делото. Срещу това въззивно решение е подадена касационна жалба от въззиваемите и с Решение № 125.29.06.2020 г., по к. гр. д. № 3976/2019 г. на ВКС, то е отменено, а делото е върнато за разглеждане на спора по същество от друг състав на въззивния съд. Образувано е в. гр. д. № 345/2020 г. по описа на ОС-Сливен, производството по което е приключило с въззивно решение от 07.12.2020 г., с което обжалваното решение № 9/13.02.2019 г., по гр. д. № 97/2018 г. на РС-Котел, е отменено, а предявеният от М. П. В. и В.Д. В. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е отхвърлен като неоснователен.

Това второ въззивно решение, постановено по реда на чл. 293, ал. 3 вр. чл. 258 и сл. от ГПК, е обжалвано от въззиваемите-ищци пред ВКС. По повод подадената касационна жалба е допуснато касационно обжалване поради вероятна недопустимост с определение № 60700/14.10.2021 г., а касационното производство е приключило с решение № 1/02.02.2022 г., с което обжалваното въззивно решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Обжалваното решение не съдържало мотиви относно установените факти и съждения въз основана на кои доказателства тези факти са приети за установени. С отговора на ИМ ответницата оспорила упълномощаването от нейна страна на Д.Г.М.., с представеното по делото пълномощно от нея с рег. № 8940/26.02.2007 г. на нотариус Ч., гр.

София., но посочените в тази връзка доказателства не били обсъдени. Счита, че ищците били задължени да представят оригинала на пълномощното, но не правили това. С извършената тройна експертиза се установило, че подписът върху посоченото пълномощно е неин, но е пренесен от друг документ. Представеното от нотариус Ч. удостоверение за наличие на такова пълномощно не съдържало конкретно описание на имотите за да се приеме, че касае продажбата на горите, възстановени с решение от 22.11.2007 г. Не било обсъдено възражение за погасяване по давност на правото на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, но въззивницата счита, че ищците нямали право на иск, тъй като в предварителния договор не е посочен срок за прехвърляне, поради което правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е станало изискуемо от сключването на предварителния договор, а от тогава фактически били изтекли пет години. Посочва, че давността е спряна докато производството по гр. д. № 531/2012 г. на КРС е било висящо, но тъй като искът е отхвърлен като неоснователен, давността не е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Иска от съда да бъде отменено първоинстанционното решение, а предявеният иск по чл. 19 от ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите.

В с. з. въззивницата поддържа искането си за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Посочва, че част от обстоятелствата в исковата молба са неверни, както и че 2 производството по гр. д. № 531/21 г. е спряно, но поради искане на пълномощника е възобновено и затова се е стигнало до отхвърлително решение, което е влязло в сила.

Решението по иска по чл. 135 от ЗЗД нямало задължителна сила за настоящото производство. Липсата на упълномощаване обуславяла нищожност, както на предварителния договор, така и на последвалата цесия. Искът също така бил погасен по давност. В своята реплика въззивницата допълва, че нямало валидно сключена цесия, поради порочно упълномощаване, и не било ясно на какво се основават правата на тези хора, които черпели права от цесията. Представя и писмени бележки, с които преповтаря горните доводи. Представя списък за разноски и претендира тяхното присъждане за двете инстанции.

В с. з. въззиваемите искат от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно. Посочват, че с оглед указанията на Върховния съд, следва да се приеме, че е налице новонастъпил факт, който изменял част от обстоятелствата и не води до погасяване на правото на иск. Считат, че правото на иск не е погасено, тъй като първото дело е водено в рамките на пет годишния давност срок от сключване на предварителния договор, а решението по чл. 135 от ЗЗД е породило възможността за сегашното дело, искът по който бил предявен преди да настъпи погасителната давност за надлежното упражняване на правото на иск. В дадения срок са постъпили писмени бележки от адв. Н., в които се сочи, че по силата на сключения договор за цесия от 21.08.2012 г. Н.Н., като купувач, прехвърлил правото си да иска договора да бъде обявен за окончателен на въззиваемите. Относно възражението за неистинност на представеното по делото пълномощно, считат, че още пред първата инстанция е намерено за неоснователно, като в тази връзка дори било образувано наказателно производство, което било прекратено поради установяване истинността на документа – дп № 458/2010 г. по описа на РП Котел. По делото било приложено и делото на РС-Котел, по което бил разгледан иска по чл. 135 от ЗЗД, като първоинстанционният съд приел представеното по посоченото дело заключение на съдебнографологична експертиза, от което се установило, че подписът е свободно поставен и нямало признаци, водещи до съмнение да е „пренасян“, както и за печатите на нотариусите. Безспорно се установило, че продажната цена в размер на 25 000 е платена и получена от ответницата Ц.Х., но въпреки това последната дарила имотите на внук си и в случая намирал приложение принципът, че никои не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Въззиваемите считат още, че събраната по в. гр. д. № 345/2020 г. втора съдебно-графологична експертиза не следвало да бъде взета предвид, тъй като е съставена само въз основа на документи, без снемане на сравнителни образци. Експертизата освен това била допусната и приета при наличие на съществени процесуални нарушения, а именно преклудирана възможност на искането. Представеният заверен препис на волеизявлението за оттегляне на пълномощното не подкрепял тезата на насрещната страна, тъй като такава възможност била налице само по отношение на валидна сделка. Оттеглянето било упражнено на 22.12.2010 г. след сключване на процесния договор, а действието на оттеглянето било само за напред. Както упълномощаването, така и оттеглянето, били актове 3 на едностранна правна воля от категорията на адресатните волеизявления.

Въззиваемите считат, че предварителния договор и договора за цесия са валидни, както и че са изправна страна по същия, поради което искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД бил основателен, а обжалваното решение правилно. Производството по гр. д. № 531/2012 г. по описа на РС Котел било заведено в рамките на 5 години от сключването на договора, като в хода на същото се установило, че имотите са прехвърлени, което предизвикало предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД. С оглед ППВС от 1968 г. при висящ иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и иск по чл. 135 от ЗЗД, първият следвало да бъде спрян поради преюдициалност на втория иск, но това не било сторено. Успешното провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД породило основание за ново водене на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като от влизане в сила на решението по иска по чл. 135 от ЗЗД на 09.10.2017 г., започвало да тече нова погасителна давност на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за върховната инстанция, като бъде оставено без уважение възражението за прекомерност.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия обжалвания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, и въведените доводи, установи следното от фактическа страна:

С решение № ПР 33 от 22.12.2007 г. на общинска служба по земеделие в гр. Котел, в състав определен със заповед № 123/27.09.2010 г., е взето решение правото на собственост върху отнетите гори и земи от горски фонд да бъде възстановено на наследниците на Т.Х.К. върху следните имоти: имот № 000373 по картата на възстановената собственост на землището с площ 237.834 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ и имот № 092001 по картата на възстановената собственост на землището с площ 41.266 дка, представляваща широколистна гора, находяща се в м. „ Алчак “. От представеното по гр. д.

№ 531/2012 г. удостоверение № 2186, се установява, че наследник на Т.Х.К. е ЦВ. Т. ХР..

На 25.12.2007 г. Д.Г.М.., в качеството му на пълномощник, по силата на пълномощно № 8940/26.02.2007 г. на нотариус А. Ч., с рег. № 310 при РС-София, сключил от името на ЦВ. Т. ХР. с Н.Б.Н. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. По силата на сключения договор страните се задължили да сключат окончателен такъв, по силата на който ЦВ. Т. ХР. да продаде на купувача недвижим имот, находящ се в с.

Стрелци, общ. Котел, обл. Сливен, определен по решение № 103 от 2006 г., местност „АЛЧАК“, парцел № 092001 по плана на с. Стрелци, представляващ Гора категория осма – 41.266 кв. м., и недвижим имот, находящ се в с. Стрелци, определен по решение № 103 от 4

2006 г., парцел № 000373 по плана на с. Стрелци, представляващ гора категория седма – 237.834 кв. м., с решение № ПР33 на поземлената комисия гр. Котел . Н. се задължил да плати 25 000 лв. при сключването на предварителния договор, а продавачът да се яви на уговорената дата за прехвърляне на правото на собственост, както и да представи всички документи, необходими за прехвърлянето, и да не прехвърля собствеността на друго лице.