Решение № 63 от 25.02.2026, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Ловеч, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Административно наказателно дело № 20234310201043 по описа за 2023 година

С Електронен фиш Серия К № *** на ОД на МВР – Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на П. Г. К., с пост.адрес: *** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 100.00лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвВ, за това че на 02.02.2023 г. в 00:53 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4, км.65+700 землището на с.. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LYNX, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26, 60 км./ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС, вид *** *** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег.№ РА *** АХ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средства № 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 84 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят П. Г. К., който чрез упълномощения адв. В. К. го обжалва в срок, като счита, че същият е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени ЕФ, като незаконосъобразен.

С протокол за избор на докладчик от 09.04.2025 г. делото е преразпределено на настоящия състав поради освобождаване от длъжност на предходния съдия – докладчик Галя Маринова, считано от 01.04.2025 г., към който момент, въпреки че делото е било изяснено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, не е бил постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало от настоящия съдебен състав.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща 1 представител.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14 – дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства от АНО кога оспорения ЕФ е връчен на жалбоподателя. Задължението да докаже редовното връчване е в тежест на АНО, като в конкретния случай, видно от съдържанието на писмо с рег.№ *** г., към датата на изпращане на административно-наказателната преписка в сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР – Ловеч няма документ, доказващ връчването на ЕФ сер.К, № ***. Ето защо, доколкото датата на връчване на ЕФ е недоказана по делото, настоящият състав приема, че жалбата е подадена в срок.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение, като е посочено, че МПС е управляван със скорост 84 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч. извън населено място при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26, т.е. превишение от 24 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 65+700, в с. Малиново, обл. Ловеч, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал с GPS координати. Не се споделя възражението, че не е ясно мястото на нарушението, тъй като същото е посочено достатъчно ясно и с географски координати. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 84м/ч, като е приспаднат автоматично 3 % толеранс и тази скорост е отразена и в ел.фиш. В ЕФ изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Регистрационният номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 84 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 60 км/ч.

Следва да се отбележи, че електронният фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не се прилагат изискванията на 2 чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

От субективна страна деянието е извършено при небрежност, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид въведеното ограничение с ПЗ В -26, не е следвало да надвишава 60 км/ч, с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. " Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з 532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или 3 динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Безспорно установено е по делото, че нарушението е било засечено с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Тук следва да се има предвид, че съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях, което в случая е налице и се установява от приложения към делото протокол от последваща проверка. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823, издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 54–СГ ИСИС/12.05.2022 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е необходимо да присъства снимка на разположението на АТСС и мястото на разположението й, както и протокол за поставянето й, тъй като съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. такива изисквания са налице само при използване на мобилно АТТС, а в случая използваното АТСС е стационарно.

Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.” Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното 4 нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.

Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят П. Г. К.. С оглед на гореизложеното и предвид събраните по делото писмени доказателства, в това число справка за собственост на процесното МПС, съдът намира, че правилно е ангажирана неговата отговорност. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. В случая, видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, като не е представил и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на такова лице. Същият не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. При тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран жалбоподателя Г. Д. Г. като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.