Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6542 от 21.07.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 46/2026
Вид
Решение № 6542
Подписан
21.07.2026
В сила
09.10.2026
Състав
Веселин Белев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 и 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.1 и 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.3, 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.147 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.152 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за културното наследство
  • чл.137, ал.1, т.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.137, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл.161 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.213 и сл. · Закон за устройство на територията
  • чл.223 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225 · Закон за устройство на територията
  • чл.225 ал.2 т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а · Закон за устройство на територията
  • чл.225а ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а ал.5 · Закон за устройство на територията
  • §5 т.31 · Закон за устройство на територията
  • §5 т.38 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6542

Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20267040700046 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.213 и сл. от Закона за устройство на територията, вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподатели са М. Р. М., [ЕГН] и Т. Т. М., [ЕГН], двамата с адрес с.Равда, ул.Черноморска 20. Жалбоподателите участват в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Ц. М. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е зам.кмет на община Несебър. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт А. Д..

Заинтересована страна е В. Т. В., [ЕГН], с адрес гр.Шипка, ул.Мильо Мишев 23. Тази страна не взема участие в съдебното производство, редовно призована.

Предмет на оспорване е заповед № 2914/11.12.2025г., издадена от зам.кмет на община Несебър, с която на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.225 ал.2 т. 2 от ЗУТ, е наредено жалбоподателите и заинтересованите страни да премахнат незаконен строеж – площадка от бетонови блокчета с предназначение за паркиране на автомобили, с площ около 50 кв.м., в ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Равда. Прието е за установено, че строежът е пета категория.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за оспорване на заповедта. Излага подробни доводи за неоснователност на оплакванията на жалбоподателите. Иска отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лица, които са адресати на административния акт и имат правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

В община Несебър е постъпил сигнал-молба с вх. № Н2-УТ-5847/18.07.2025г., подаден от Т. П. лично и като председател на управителния съвет на етажната собственост в сграда с адрес община Несебър, с.Равда, ул.Крайбрежна 45, Рич-3. Със сигнала до органите на контрол върху строителството са предоставени данни за извършено незаконно строителство в поземления имот, където се намира етажната собственост, представляващо изграден паркинг.

Във връзка с подадения сигнал служители на община Несебър по чл.223 ал.2 от ЗУТ, а именно главни специалисти в отдел Контрол върху строителството на община Несебър, са извършили проверка на място, обективирана в съставен от тях констативен протокол от 06.08.2025г. и са констатирали и описали соченото в сигнала незаконно строителство. След проверката на място контролните органи са извършили допълнителни проверки за установяване на необходимите обстоятелства. Констатациите си контролните органи са обективирали в приложен констативен акт № 9/18.08.2025г., въз основа на който е издадена процесната заповед. Приложено е писмо, с което на 13.11.2025г. на собствениците на поземления имот е съобщено съставянето на КА и започването на административното производство по издаване на процесната заповед за премахване на незаконен строеж, както и е указано правото им да се запознаят с материалите по преписката, да направят възражения и да представят доказателства.

На 12.11.25г. М. е внесла в община Несебър възражение по КА. Посочила е, че тя няма собственически права върху поземления имот, а притежава обекти в сградата. Оспорила е, че е извършвала дейности по изграждане на соченото в акта строителство и счита за неправилно контролните органи да основават констатациите си в тази връзка на данни от подалото сигнала лице. Прави оплакване, че не е била уведомена за участие в извършената на място проверка. Счита КА за непълен, неточен и несъответстващ с реалната ситуация.

Установено е с констативния акт, въз основа на справки от Служба по вписванията Несебър, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда е собственост на жалбоподателя М. Р. М. и на В. Т. В.. Във връзка със собствеността на жалбоподателя по делото е представено постановление за възлагане по и.д. № 20208000400377/2020г. на ЧСИ И. Б., влязло в сила на 05.03.2021г., с което въз основа на проведена публична продан 1858.31 кв.м. от поземления имот с обща площ 2368 кв.м., са възложени на М.. Обстоятелствата във връзка със собствеността върху поземления имот на М. и В. не са спорни по делото.

Независимо от горните констатации по КА в обстоятелствената част на оспорената заповед решаващият орган приел, че съсобственик на поземления имот е и Люис 2012 ООД, [ЕИК] с адрес с.Равда, ул.Р., к-с Лайфстайл 3, сгр.1 , ет.1, ап.122, с управител чуждата гражданка Л. И. К.. Тази констатация е в основата на това, че дружеството е един от посочените адресати на заповедта за премахване на строеж. В заповедта не е посочено защо органа е възприел тази констатация. По преписката липсват доказателства соченото дружество да е съсобственик в имота. В тази връзка по делото е представен нотариален акт № 89/26.09.2023г. по н.д. № 3408/2023г. на нотариус С. А., от който се установи, че Люис 2012 ООД наистина е притежавало 100 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, но е прехвърлило тази своя собственост на В. Т. В.. Липсват данни след този момент дружеството да е притежавало собственически права върху поземления имот, поради което констатацията по КА относно легитимацията на дружеството като собственик на имота се явява правилна и обоснована и неправилно не е била възприета без проверка от решаващия орган.

Установено е с КА, че визираната в сигнала сграда етажна собственост е с идентификатор *** по КККР на с.Равда, която констатация също не е спорна по делото и се потвърждава от събраните доказателства.

Прието е за установено с КА, че строителството на описания в поземления имот незаконен обект е било извършено от жалбоподателката Т. М.. Във връзка с действията на М. по преписката и по делото са налични доказателства. Първоначално в сигнала, подаден от П. до контролните органи е посочено, че през 2023г. М. (която е майка на собственика и жалбоподател М. М., участвала в производството пред органа като негов пълномощник с приложено пълномощно) е разрушила част от наличната ограда на имота откъм ул.Б., като на нейно място е поставила телена ограда. След това през 2024г. М. организирала изграждането на паркинг върху незастроена част от поземления имот, прилежаща към съборената част от първоначалната ограда. След изграждането на паркинга премахнала и телената ограда и така осигурила достъп за паркиране на автомобили. В сигнала не е посочено лично подателят да е видял сочените обстоятелства, т.е. действията на М..

Във връзка с оспорването на представените със сигнала данни за авторството на действията по изграждането на паркинга съдът е събрал свидетелски показания. Като свидетел е разпитана Т. Ф., собственик на апартамент в сградата с адрес с.Равда, ул.Крайбрежна 47, считано от 2021г. Ф. сочи, че на мястото преди съществуващия сега паркинг в имота е имало зелена площ – райграс и цветя, а оградата в тази и част е била масивна, метална. През м.май на 2023г. в период, когато прилежащата към имота улица била в процес на полагане на асфалт и оформяне на тротоари, Ф. посетила имота и видяла, че част от оградата е съборена и част от дворното място също е в строеж като улицата. Свидетелката видяла, че строителните работи по паркинга, а именно бетонирането на бордюрите, насипването на каменна основа и полагането върху нея на бетонови блокчета, били фактически извършени от лицата, строящи улицата. След това през 2024г. на оформеното място в имота М. поставила изкуствена трева и принадлежности за барбекю. През 2025г. две лица от наемателите в сградата премахнали оградната мрежа, като на въпрос отговорили, че М. им казала да го направят. След това на оформеното празно място започнали да паркират автомобили и вече се ползвало за паркинг. След подадени от притежателите на самостоятелни обекти оплаквания в полицията оградата от мрежа и метални колове била възстановена. Обстоятелството, че М. е разпоредила изграждането на паркинга свидетелката разбрала от управителя на етажната собственост. Свидетелката сочи, че при изграждането на паркинга работниците отнели повърхностен слой от мястото с дебелина около една педя, след което насипали трошенокаменна основа; видяла изравнената основа преди полагането на блокчетата.

По делото е назначена строителнотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от стр.инженер С. И.. При извършения оглед на място в ПИ *** по КККР на с.Равда вещото лице е констатирало наличието на описания в заповедта паркинга, като също е направило подробно описание на обекта. Вещото лице е установило, че по североизточната граница на поземления имот в двора, тангиращ с уличния тротоар, е изградена площадка от бетонови блокчета, наредени върху основа от скална фракция. Външните очертания на площадката са изпълнени от бетонови бордюри, положени върху бетонова основа. Вещото лице е отбелязало, че при изграждането на площадката „строителното мероприятие не включва извършване на земни работи“; настилката може да бъде премахната без да се изменя трайно субстанцията на земята; няма строителна конструкция, чието разрушаване би било необходимо при премахване на обекта. Затова вещото лице формирало правни изводи, че паркинга не представлява строеж и не са били необходими строителни книжа при изграждането му.

В с.з. вещото лице И. е уточнило, че бетонова основа има само под бордюрите, а под паважната настилка има фракция. Премахването на масивната ограда е в нарушение на проекта за изграждане на сградата и удостоверението за въвеждане в експлоатация.

По делото е назначена повторна съдебнотехническа експертиза, заключението по която е изготвено от строителен инженер К. М.. Вещото лице при огледа на място също е констатирало наличието на описания в заповедта обект. Вещото лице е дало заключение, че положените върху бетонов разтвор тристранно (запад, юг и изток) градински бетонови бордюри са елементи, които са трайно прикрепени към терена. Това не се отнася до паважната настилка от бетонови блокчета, които са наредени върху ситна фракция, което не е трайно прикрепване към терена. Вещото лице е установило, че оформената площадка на обекта е с ниво над терена между 10 и 20 см. в различните му части, а отводняването и е към тротоара на улицата. За изграждането на обекта е било и е извършено премахване на наличната към тротоара масивна ограда, премахване на две налични дървета в двора, корекция на нивото на терена, поставяне на премахваема ажурна ограда от телена мрежа, позволяваща лесно отваряне на достъп до площадката откъм улицата, през тротоара. Всички дейности са насочени към осигуряване на възможност за паркиране на поне два автомобила в обособеното пространство. Вещото лице, въз основа на представения като доказателство по делото одобрен проект за жилищната сграда по част „вертикална планировка“ е заключило, че процесната площадка не е предвидена и разрешена за изграждане. Съгласно издаденото разрешение за строеж № 56/07.06.2012г. от главния архитект на община Несебър е разрешена на процесното място ажурна ограда с 60 см. плътна част. В следствие изграждането на обекта е настъпило трайно изменение в начина на ползване на този участък от поземления имот.