Определение № 2392 от 14.08.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2392

Окръжен съд – Варна

12.08.2020 г.

Град Варна

V състав

На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100502035 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 3262/09.06.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.

Й. , срещу решение № 139 от 13.05.2020г., постановено по гр.дело № 1484/2019г. на Районен съд - Девня, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. З. З. , ЕГН **********, сумите:

1705.90 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до окончателното плащане, представляваща обща стойност на неплатени допълнителни възнаграждения за извънреден труд 242.20 часа за периода 25.10.2016г. - 30.09.2019г. ; 231.86 лв, представляваща обща стойност на лихва за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от падежа на съответните възнаграждения до датата на предявяване – 25.10.2019г.; 400.00 лв, представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.78, ал.1 ГПК.

В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.

Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 116,96 лв. /сбор от дължимата сума за първо и второто тримесечие на 2018г. – 0,00 лв. и 116,96 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 26,21 лв., съгласно заключението на вещото лице по ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 3262/09.06.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу решение № 139 от 13.05.2020г., постановено по гр.дело № 1484/2019г. на Районен съд - Девня, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. З. З. , ЕГН **********, сумите: 1705.90 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019г. до окончателното плащане, представляваща обща стойност на неплатени допълнителни възнаграждения за извънреден труд 242.20 часа за периода 25.10.2016г. 30.09.2019г.; 231.86 лв, представляваща обща стойност на лихва за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от падежа на съответните възнаграждения до датата на предявяване – 25.10.2019г.; 400.00 лв, представляваща разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.78, ал.1 ГПК.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2035/2020г. на ВОС за 06.10.2020г. от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________