Решение № 18879 от 21.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18879 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20211110146806 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. П. К., с ЕГН: **********, доуточена с допълнителни молби с вх. № 71402/18.10.2021 г., с вх. № 211932/10.10.2022 г., с вх. № 278433/14.12.2022 г., с вх. № 278593/14.12.2022 г. и с вх. № 31014/03.02.2023 г., част от уточнителните молби чрез адв. Ц. И. (назначена от съда да предоставя безплатна правна помощ), срещу ЕТ „Екотоп – Димитър Киров“, с ЕИК: 020659977, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 2500 лева – главница, представляваща неплатено на ищеца като работник от страна на ответника като работодател трудово възнаграждение за периода от 01.09.2020 г. до 09.11.2020 г. по трудов договор № 135/31.08.2020 г. и 2/ сумата от 800 лева – главница, представляваща неплатено на ищеца като работник от страна на ответника като работодател възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд на 05.09.2020 г., 12.09.2020 г., 19.09.2020 г., 26.09.2020 г., 03.10.2020 г., 10.10.2020 г., 17.10.2020 г., 24.10.2020 г. и 31.10.2020 г.

Претенция за законна лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното плащане НЕ Е ЗАЯВЕНА по делото, нито в исковата молба, нито в уточнителните молби.

В исковата молба и постъпилите към нея уточнения се твърди, че по силата на трудов договор № 135/31.08.2020 г. ответникът като работник встъпил в трудово правоотношение с ищеца като работадател и заемал длъжността „електромеханик“ с код по НКПД 74122007 при месечно възнаграждение от 1200 лева. Уточнява се, че ищецът постъпил на работа на 01.09.2020 г. и започнал съвестно да изпълнява трудовите си задължения.

1

Въпреки това ищецът твърди, че така и не получил никакво възнаграждение за положения от него труд – от датата на постъпването си на работа 01.09.2020 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – н а 09.11.2020 г. В тази връзка се допълва, че трудовият му договор бил прекратен със заповед № 5/06.11.2020 г.

Ищецът твърди, че през периода от 01.09.2020 г. до 09.11.2020 г. полагал и извънреден труд – на дати 05.09.2020 г., 12.09.2020 г., 19.09.2020 г., 26.09.2020 г., 03.10.2020 г., 10.10.2020 г., 17.10.2020 г., 24.10.2020 г. и 31.10.2020 г., за който обаче също не получил заплащане.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба са представени: трудов договор № 135/31.08.2020 г. и разходен касов ордер без дата.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника ЕТ „Екотоп – Димитър Киров“ е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.

В тази връзка на първо място ответникът изрично посочва, че не оспорва част от фактите, изложени в исковата молба. Потвърждава, че ищецът е бил работник в ЕТ „Екотоп – Димитър Киров“ на длъжността „електромеханик“ – по силата на трудов договор № 135/31.08.2020 г. със срок на изпитване от 6 месеца. В изпълнение на договора ищецът постъпил на работа на 01.09.2020 г.

В хода на работата ищецът ползвал три дни платен отпуск – от 04.11.2020 г. до 06.11.2020 г. като на 06.11.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 5/06.11.2020 г. , издадена на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

Заповедта била връчена на ищеца на 09.11.2020 г., от който момент и влязла в сила и трудовото правоотношение било прекратено. На същата дата работникът получил и надлежно оформената му трудова книжка. В тази връзка се прави изрично уточнение, че ищецът е работил при ответника в периода от 01.09.2020 г. до 09.11.2020 г.

На следващо място се посочва, че в периода от 01.09.2020 г. до 09.11.2020 г. ищецът НЕ бил полагал никакъв извънреден труд при работодателя – заповеди за полагане на такъв не били издавани нито на ищеца, нито на друг служител – доколкото в този период липсвала производствена необхоД.ст работниците на ответника да полагат извънреден труд.

Досежно положения от ищеца редовен труд в процесния период – то ответникът поддържа, че същият му бил надлежно и изцяло заплатен. В тази връзка твърди, че на ищеца била заплатена веднъж сумата от 2000 лева – видно от разходен касов ордер (Р.К.О.) от 06.10.2020 г. – която представлявала 1200 лева брутно или по 931.80 лева нетно трудово възнаграждение за м. септември и м. октомври 2020 г., както и сумата от 270.81 лева нетно или 340.27 лева брутно възнаграждение за м. ноември (2 работни дни) и обезщетение за неизползван платен отпуск от 1 ден. Уточнява се, че сумата от 270.81 лева била заплатена по банков път по сметка на съпругата на ищеца въз основа на изрична декларация от последния.

На последно място се оспорва представения от ищеца Р.К.О., който не бил подписан от ответника и представлявало единствено индикация за поетия 2 от ответника ангажимент за заплащане на ищеца на трудово възнаграждение от 1200 лева месечно.

С отговора на исковата молба са представени: молба за постъпване на работа, трудов договор № 135/31.08.2020 г., декларация за постъпване на работа, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и справка към него, молба за ползване на отпуск и разрешаване на същия, заповед № 5/06.11.2020 г. за прекратяване на трудовия договор, копие от трудова книжка, отчетна форма за явяване на работа за м. 09., м. 10 и м. 11. 2020 г., платежна форма за заплати за м. 09., м. 10. И м. 11. 2020 г. Р.К.О. от 06.10.2020 г. (оригинал и копие), декларация за плащане на възнаграждение, платежно нареждане и два броя заповеди за актуализиране на работно време.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно графологична експертиза с вх. № 290450/16.09.2024 г. Разпитани са двама свидетели – И.С.А. и Б. В. С. – служители на ответното дружество.

В съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г. процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена, доколкото исковите претенции за доказани по основание и размер.

Процесуалният представител на ответната страна изразява доводи за неоснователност на исковите претенции.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото копие от трудов договор № 135/31.08.2020 г. се установява, че ищецът е бил нает по трудово правоотношение при ответника на длъжността „електромеханик“ с код по НКПД 74122007. Трудовият договор е със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя /т. 3 от договора/. Съгласно договора месечното възнаграждение на работника възлиза на 1200 лева – платими между 10-то и 25-то число на месеца следващ месеца на положения труд, а същият има право и на 20 работни дни платен отпуск, както и 0.6 % допълнение за всяка година трудов стаж. Уговорен е срок на предизвестие еднакъв и за двете страни от 30 дни. Трудовият договор е подписан от работника на 31.08.2020 г. като същият е постъпил на работа на 01.09.2020 г.

На следващо място, видно от молба от ищеца същият е поискал 3 дни платен отпуск – в периода 04.11.2020 г. до 06.11.2020 г. – като отпускът му е разрешен със заповед № 510/03.11.2020 г.

По делото е приложена заповед № 5/06.11.2020 г., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – като на ищеца е начислено обезщетение за неиползван платен отпуск от 1 ден.

Заповедта между страните липсва спор, е влязла в сила от 09.11.2020 г. – като е 3 подписана от ищеца. От приложеното по делото копие от трудова книжка е видно, че същата е на името на ищеца – като е оформена надлежно от работодателя ответник – с вписан трудов стаж от 2 месеца и 5 дни, вписаното трудово възнаграждение на работника е 1200 лева. Съгласно уведомление до НАП, трудовият договор е прекратен на 09.11.2020 г.

Видно от отчетна форма за м. 08.2020 г. ищецът не е полагал труд; видно от отчетна форма за м. 09.2020 г. ищецът е зачислен на работа в цех 1 „проивзодство“, като се е явявал на работа 20 дни по 8 часа; видно от отчетна форма за м. 10.2020 г. ищецът е зачислен на работа във втора група, като се е явявал на работа 22 дни по 8 часа; видно от отчетна форма за м. 11.2020 г. ищецът е зачислен в първа група като се е явил на работа два дни по 8 часа, 3 дни е бил почивка, а след това е освободен.

Съгласно платежна ведомост за м. 09.2020 г. на ищеца е начислена сумата от 1200 лева, от които за получаване 931.18 лева, като в графата „подпис“ е отбелязано „р.о.“; съгласно платежна ведомост за м. 10.2020 г. на ищеца е начислена сумата от 1200 лева, от които за получаване 931.18 лева, като в графата „подпис“ е отбелязано „р.о.“; съгласно платежна ведомост за м.

11.2020 г. на ищеца е начислена сумата от 340.27 лева, от които за получаване 270.81 лева, като в графата „подпис“ е отбелязано „банка“.

От Р.К.О., приложен в оригинал по делото – № ЕТ-12/06.10.2020 г. е видно, че на 06.10.2020 г. на ищеца е заплатена сумата от 2000 лева – с основание аванс заплата септември и октомври 2020 г. Вписани са номер на лична карта на ищеца като е полжен негов подпис в графата „подпис“ в полето „получил сумата“.

По делото е приложена декларация от 11.11.2020 г., подписана от ищеца, с която същият заявява, че желае да получи плащане на възнаграждение по банкова сметка с титуляр Радка К.а. Видно от платежно нареждане от 11.02.2021 г. сумата от 270.81 лева е преведена на ищеца по посочената от него банкова сметка.

По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно графологична експертиза /СГЕ/ с вх. № 290450/16.09.2024 г. – с обект на изследване Р.К.О. № ЕТ 12/06.10.2020 г. Съгласно същото и разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г., подписът, в мястото за „подпис“ за получена сума в Р.К.О. № ЕТ 12/06.10.2020 г. за сумата от 2000 лева е изпълнен именно от ищеца Д. К..

Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, доколкото същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените задачи като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на делото. Освен това заключението не е оспорено от никоя от страните по делото, които не са се възползвали от правото си да поставят допълнителни въпроси.

На последно място по делото са разпитани и двама свидетели, служители на ответника.

В показанията си свидетелят И.С.А. твърди, че познава ищеца Д. К. – доколкото същият е работил няколко месеца за ответното дружество през 2020 4 г. В тази връзка свидетелят уточнява, че Д. К. бил електротехник, а самият свидетел бил директор и негов ръководител. Уточнява и че ищецът работел по трудов договор, но със срок на изпитване. Доколкото не се справял с работата обаче ищецът бил освободен в срока на изпитване.

На следващо място свидетелят счита, че ответното дружество било изплатило всичко дължимо на ищеца. Уточнява, че при ответника възнагражденията се изплащали от счетоводството като свидетелят нямал отношение към това и пред него суми на ищеца не били изплащани.

Разяснява, че възнагражденията се заплащали в счетоводството срещу подпис или по банков път. Твърди, че част от възнаграждението на ищеца било заплатено по банков път, а останалата част с Р.К.О.

Свидетелят разказва, че при ответника работното време било от 08.30 часа до 17.00 часа – при 8 часов работен ден. Работа извън работното време се налагала, но това ставало само въз основа на изрична заповед. Разяснява и че ответникът имал множество обекти из цялата страна и спазването на работното време се съблюдавало от бригадира и ръководителя на обекта.

Уточнява, че при необхоД.ст от полагане на извънреден труд се издавала заповед за конкретен човек или група хора – като се водела и присъствена форма, защото почивните дни се заплащали от счетоводството двойно.