Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 300 от 24.09.2024, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 474/2024
Вид
Решение № 300
Подписан
24.09.2024
В сила
17.10.2024
Състав
Дарина Илиева Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. К., 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100474 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79, ал.1 и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „А.Б.“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че ответното дружество „Х. ***“ ЕООД сключило с „А.Б.“ ЕАД (предишно наименование „М.“ ЕАД) и договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ***, партида ***, ID на договор *** от ***г.

За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.

Със заявление за смяна на абонат от *** г. ЕТ Г.*** С. Г., ЕИК *** прехвърлило на Х.******* мобилни услуги за номера *** с план *** със стандартна месечна такса 40 лева без ДДС и промоционална такса 28 лева без ДДС, *** с план *** със стандартна месечна такса 15.99 лева и промоционална месечна такса 11.99 лева и *** с план *** с месечна такса 8.32 лева без ДДС.

С анекс от *** г. новият абонат удължил срока на ползване на услугите за нови 24 месеца - до ***.

С допълнително приложение от *** г. за номер *** бил включен екстра пакет 5G мобилен интернет 40000 MB с месечна такса 20 лева без ДДС.

По договора били издадени и дължими фактури на обща стойност 1

477.55 лева, подробно описани в исковата молба.

Договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор считано от 02.07.2022 година поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А.Б.“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А.Б.“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А.Б.“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А. в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дни. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката са издадени сметки на обща стойност 981. 80 лева.

Обезщетението за обработка на просрочени задължения било фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор и се начислявало при забава на плащане, надхвърляща определения в общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение. Съгласно общите условия на А.Б. „В случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансовосчетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължи: законова лихва за забава за всеки ден закъснение, разходи, свързани със С.ране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно С.ране, извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2.00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране на просрочено плащане“.

Поради забавеното плащане на претендиралото вземане ответникът дължал и лихва в размер на 253.19 лева, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 88.67 лева - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 17.02.2022 г.- 26.02.2024 г. и 164.52 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода. 20.02.2022 г. - 26.02.2024 г.

Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч. гр. дело № 356/2024 г. по описа на КрлРС била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срок постъпило възражение от длъжника.

В срока по ГПК ищецът предявява иск за установяване на вземането.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Х. ***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: село В., община К., област П., п.к. ***, ул. ***, със законен представител С. М. Г.

2 дължи на „А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И., ул. К. *** със законни представители А. В. Д. – главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор: сумата 477.55 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор ***, партида ***, ID на договор *** от *** г. за периода от 14.12.2021 г. – 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 27.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата 981.80 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор ***, партида ***, ID на договор *** от *** г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 27.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата 253.19 лева, представляваща мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението – 26.02.2024 г., от които 88.67 лева - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 17.02.2022 г. - 26.02.2024 г. и 164.52 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 20.02.2022 г. - 26.02.2024 г., за които суми е била издадена заповед № 205 от 28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 356/2024 г. по описа на КрлРС.

Претендира деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

ПРИСЪДЕНАТА сума може да бъде платена по следната банкова сметка: Титуляр: „А.Б.“ ЕАД, IBAN: ***

Ответникът „Х.***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: село В., община К., област П., п.к. ***, ул. ***, със законен представител С. М. Г. признава иска изцяло. Сочи, че страните са постигнали извънсъдебна спогодба за плащане на задължението разсрочено.

В първото по делото заседание от ищцовата страна се прави искане по реда на чл. 237 от ГПК.

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на член 237 ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът е признал иска относно правото на задълженията си, а ищецът моли съда да постанови решение, съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на член 237 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, искът на „А.Б.“ ЕАД за признаване за установено по отношение на „Х. ***“ ЕООД на вземането по оспорената заповед за изпълнение, следва да бъде уважен до в пълните предявени размери. На основание член 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Ищецът претендира разноски за производството пред настоящата 3 инстанция и такива му се следват в пълен размер. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 39.39 лева за заплатена държавна такса.

Направено е искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в общ размер на 429.11 лева, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с член 79 ал.1 и член 86 ал.1 от ЗЗД, че „Х. ***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: село В., община К., област П., п.к. ***, ул. ***, със законен представител С. М. Г. дължи на „А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И., ул. К. *** със законни представители А. В. Д. – главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор: сумата 477.55 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор ***, партида ***, ID на договор *** от *** г. за периода от 14.12.2021 г. – 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 27.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата 981.80 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договор ***, партида ***, ID на договор *** от *** г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 27.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата 253.19 лева, представляваща мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението – 26.02.2024 г., от които 88.67 лева - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 17.02.2022 г. - 26.02.2024 г. и 164.52 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 20.02.2022 г. - 26.02.2024 г., за които суми е била издадена заповед № 205 от 28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 356/2024 г. по описа на КрлРС.

ОСЪЖДА „Х. ***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: село В., община К., област П., п.к. ***, ул. ***, със законен представител С. М. Г. да заплати на „А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1309, район И., ул. К. *** със законни представители А. В. Д. – главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор, сумата от 39.39 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата на 429.11 лева, представляваща разноски по ЧГрД № 356/2024 г. по описа на КрлРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Й.А.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5