Решение № 130 от 20.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Русе, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Татяна Черкезова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20264500500182 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Л. Л. Б., чрез пълномощника си адв. Г. П., е обжалвал решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5007/2025г. Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, и се иска отмяната му от въззивната инстанция и уважаване на предявената претенция.

Претендира разноски за производството.

В писмен отговор ответницата Н. Ю. М., чрез пълномощника си адв. Н.

В., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адв.възнаграждение.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, е основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. При проверката му с оглед правомощията по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция констатира следното :

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

От ангажираните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

1

С нотариален акт № 102, том ІІ, дело № 612/07.04.1977 г. по описа на нотариус при РРС, М.И.М. дарил на сина си Л.М.И. собствения си недвижим имот: дворно място заедно със застроената в него паянтова жилищна постройка, представляващо парцел Х-89 в квартал № 12 по плана на село *******, целия от 920 кв.м.

Л.М.И. почивал на **.**.**** г. и оставил наследници по закон: Ф.Ю.И. – съпруга, починала на **.**.**** г., и три деца: Ф.Л.М., Ф.Л.М. и ищцата Л. Л.

Б..

На 16.10.2015 г. Ф.Л.М. продал на Ф.Л.М. и на В.И.А. /по време на брака й с А.М.А./ собствената си 1/3 идеална част от гореописания недвижим имот, за което бил съставен нотариален акт № 53, том ІІ, рег.№ 3301, нот.дело № 199/16.10.2015 г. по описа на нотариус П.Т..

Ф.Л.М. се снабдил с констативен нотариален акт № 36, том VІІ, рег. № 10193, нот.дело № 1020/31.10.2022 г. по описа на нотариус А.Ф., с който бил признат за собственик по давностно владение на 413/1080 ид.части от дворно място в с. *******, по улица „******“ № 4, цялото с площ 1080 кв.м, съставляващо УПИ V-76 в кв.13 по регулационния план на селото, съответстващ на парцел Х-89 в квартал 12 по стар план, заедно с 1/3 идеална част от жилищна сграда, цялата със застроена площ 100 кв.м, целия гараж със застроена площ 24 кв.м, цялата второстепенна постройка със застроена площ 16 кв.м и цялата второстепенна постройка с площ 2 кв.м.

На 14.09.2023 г. Ф.Л.М., В.И.А., Г.А.М. и И.А.М. /последните двама като наследници на баща си

А.М.А., починал на **.**.**** г. / продали на ответницата Н. Ю. М. процесния недвижим имот.

С влязло в сила Решение № 82/17.01.2025 г., постановено по гр.д. № 5170/2024 г. по описа на РС- Русе бил уважен предявеният от Л. Л. Б. отрицателен установителен иск срещу брат й Ф.Л.М. - че последният не е собственик на 413/1080 ид.части от дворното място в с. *******, по ул.

„******“ 4, заедно с 1/3 ид.част от жилищната сграда, целия гараж и двете второстепенни постройки. Със същото решение на основание чл.537 ал.2 от ГПК бил отменен и констативен нотариален акт № 36, том VІІ, рег.№ 10193, нот.дело № 1020/31.10.2022 г. по описа на нотариус, рег.№ 629, с който Ф.Л.М. бил признат за собственик по давностно владение на посочените по-горе ид.части от спорния имот.

Въз основа на тези установени процесуални факти необоснован се явява изведеният от районния съд извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като по делото е доказано, че след смъртта на родителите си през 2011г. прехвърлителят на ответницата - Ф.М., упражнява фактическата власт както върху своята наследствена част от имота, така и върху притежаваните от ищцата 1/3 ид.части от него.

От свидетелските показания на М.Х. и В.А. по делото се установява, че действително ищцата живее в чужбина и в продължителен период не е посещавала процесния сънаследствен имот. Установен е и случай през 2019 г., 2 при който брат й Ф.М. не я допуснал до съсобствения им имот, и отказал в същия тя да регистрира свой постоянен адрес.

Тези факти, както и плащане на данъци за процесния имот обаче не сочат на извод, че Ф.М. е манифестирал пред сестра си – ищцата, като съсобственик в имота, своето намерение да владее като свои и притежаваните от нея идеални части от имоти, преди 2019г. Съответно най-рано от този момент следва да се приеме, че той е обективирал пред сестра си действия, с които отрича правата й в съсобствеността.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че както в периода 2011 2019 г., така и до снабдяването му с Констативен нотариален акт на 31.10.2022 г. Ф.М. е бил в невъзможност да манифестира промяната в намерението си спрямо сестра си, тъй като след като през 1989 г. тя напуснала Р България, не се връщала, не проявявала интерес към наследствения имот.

Последното би имало значение, ако ответникът не знае кой е съсобственикът, не може да го установи и да осъществи контакт с него, за да го уведоми за намерението си да упражнява фактическа власт и върху неговите ид.части от съсобствеността, т.е. ако е налице състояние на обективна невъзможност, което обаче е изключение и поради това не може да се тълкува разширително, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, цитирана и от първоинстанционния съд. В случая безспорно не е налице такава обективна невъзможност, тъй като съсобственици са сестра и брат, като последният живял също извън страната – в Р Турция, с цялото семейство, вкл. ищцата, до 2006г., когато се върнал в Р България и заживял в наследствената къща на родителите си. Същият знае къде живее сестра му и има възможност безпрепятствено да установи връзка с нея, за да й манифестира намерението си за своене и по отношение на нейната съсобственост.

Нещо повече, именно в периода, за който е прието в обжалваното решение, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху целия имот, през 2015г. той придобил от третия сънаследник – брат си Ф.М., неговите 1/3 ид.ч., което сочи, че към него момент Ф.М. е съзнавал, че извън неговите 1/3 ид.ч. е само ползвател/държател по отношение на останалите ид.части от имота, принадлежащи на брат му и на сестра му- ищцата.

Ето защо въззивната инстанция счита за недоказано, че в периода 2011 – 2022 г. Ф.М. е владял наследствената част от имота, собственост на сестра си, като своя, следователно не я е придобил по давност преди ответницата Н. М. да закупи имота през 2023г.

Налице е влязло в сила Решение № 82/17.01.2025г. по гр.д № 5170/2024г. на РРС, с което е признато за установено по отношение на Л. Л. Б., че Ф.Л.М. не собственик на 413/1080 ид.ч. от дворно място в с.*******, ул.“ ******“ №4, с площ 1080 кв.м, съставляващо УПИ V-76 в кв.13 по РП на селото, съответстващо на парцел X- 89 в кв.12 по стар план, заедно с 1/3 ид.ч. от жилищна сграда със ЗП 10 кв.м, целия гараж със ЗП 24 кв.м, цялата второстепенна постройка от 2 кв.м. Със същия съдебен акт е отменен на основание чл. 537 ал.2 от ГПК Констативен нотариален акт № 36, томVII, рег.

№ 10193, т.д. № 1020/31.10.2022г. по описа на нотариус № 629, с който Ф.Л.М.

3 е признат за собственик по давностно владение на 413/1080 ид.ч. от дворно място в с.*******, ул.“ ******“ №4, с площ 1080 кв.м, съставляващо УПИ V76 в кв.13 по РП на селото, съответстващо на парцел X- 89 в кв.12 по стар план, заедно с 1/3 ид.ч. от жилищна сграда със ЗП 10 кв.м, целия гараж със ЗП 24 кв.м, цялата второстепенна постройка от 2 кв.м. Посоченото съдебно решение е постановено по дело със страни Л. Л. Б. и Ф.Л.М., като същото не е вписано съгласно чл. 114 от ЗС .

Доколкото посоченото съдебно решение не обвързва с правни последици Н. М., в производството тя е релевирала възражение, което следва да докаже оспорване на претендираното от ищцата по делото право на собственост, чрез позоваване на придобивна давност, изтекла в полза на праводателя й. При твърдения, че е собственик на целия имот на деривативно основание – договор за покупко-продажба от 14.09.2023 г., а по отношение на наследствената 1/3 ид. части на ищцата – на основание придобивна давност в полза на праводателя си, ответницата не е доказала, съгласно чл.79 ал. 1 от ЗС, Ф.М. да е осъществявал по отношение на процесните 1/3 ид.части от имота непрекъснато владение в продължение на 10 години, да е упражнявал фактическа власт с намерение да ги свои, което да е манифестирал, и то да е явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено.

Изложеното сочи, че не е налице основание по чл.77 от ЗС за придобиване от Н. М. на право собственост по отношение на целия процесен имот. Поради което и предявеният срещу нея от Л. Б. установителен иск като основателен и доказан следва да се уважи.

Уважаването на в.жалба, отмяната на първоинстанционното съдебно решение, и уважаването на предявената искова претенция обуславят възлагане на сторените от в. жалбоподателка разноски на ответницата по иска и по в.жалба. С оглед липсата на списъци по чл. 80 от ГПК за първоинстанционното и за въззивното производство , следва да се определи само адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА на адв. Г. П., което съобразно броя на претенциите – един установителен иск, страни – един ответник, фактическа и правна сложност на делото и конкретно извършени от адвоката като пълномощник фактически и правни действия съдът определя на 400 евро за първа инстанция и 200 евро за въззивната инстанция.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1888/29.12.2025г, постановено по гр. д. № 5007/2025г. по описа на Русенския районен съд, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ю. М.

,ЕГН **********, от с.*******, обл.Русе, че Л. Л. Б., ЕГН **********, от гр.***** ****, обл. Русе е собственик на 1/3 ид. ч. от дворно място, находящо се в с. *******, общ.***** ****, обл.Русе, по ул.„******" № 4, с площ 1080 4 кв.м, съставляващо УПИ V-76 в кв. 13 по регулационния план на селото, съответстващ на парцел Х - 89 в кв. 12 по стар план, заедно с ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 100 кв.м, ГАРАЖ със застроена плащ 24 кв.м, ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА със застроена площ 16 кв.м и втора ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТОЙКА със застроена площ от 2 кв.м.

ОСЪЖДА Н. Ю. М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. П. от АК – Русе, в качеството на пълномощник в производството на Л. Л. Б., на основание чл. 38 от ЗА, адв.възнаграждение в размер на 600 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 - месечен срок от връчването му, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5