Решение № 675 от 27.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Бургас, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120107680 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, и чл.19, ал.4, вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, предявен от И. Т. Г. от гр.С,против “Сити Кеш“ ООД, гр.С.

Ищeцът твърди, че на 26.10.2020г. е сключил с ответника Договор за потребител-ски кредит № 462889, по силата на който е получил сумата от 600 лв., а се е задължил да върне общо 695.47 лв. – при ГЛП 40.05 % и ГПР 49.62 %, на 16 двуседмични вноски.

Твърди, също така, че съгласно чл.8 от Договора се е задължил да плати неустой-ка в размер на 488.53 лв. при неосигуряване в срок на обезпечението по чл.6.

Излага съображения, че клаузата е нищожна – поради противоречие на добрите нрави; че е неравноправна по смисъла на ЗЗП и че заобикаля императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Моли Съда да постанови решение, с което да я обяви за недействителна.

Иска присъждане на деловодните разноски.

Ответникът оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли.

Претендира разноски.

Предявил е и насрещен иск – по чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Твърди, че ищецът е платил на дружеството общо 521 лв., от които 95.47 лв. – договорна лихва, и иска той да бъде осъден да заплати остатъка от главницата, а именно – 174.47 лв. Претендира законната лихва.

Г. оспорва претенцията на дружеството и иска от Съда да я отхвърли, като излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит, на осно-вание чл.22, 1 ал.1, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, чл.143 и сл. от ЗЗП, а по отношение на уговорката за договорна лихва – за нищожност, поради противоречие с добрите нра-ви.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Н а 26.10.2020г. между ”Сити Кеш” ООД и Г. е сключен Договор за потре-бителски кредит № 462889, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 600 лв. – чл.4, ал.1, при фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР в размер на 49.62 %, а той се е задължил да върне общо 695.47 лв., на 16 двуседмични вноски – 3 х 9.35 лв. и 13 х 51.34 лв., в срок до 07.06.2021г.

Съгласно чл.6 от договора, ищецът се е задължил да предостави на заемодателя обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия.

В чл.8 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение в тридневен срок от сключването на договора, Г. дължи 488.53 лв. – неустойка, платима заедно с по-гасителните вноски, съобразно приложения погасителен план.

Не се спори по делото, че тъй като ищецът не е успял да предостави в уговорения 3дневен срок необходимото обезпечение, общият размер на задължението му е нарас-нал до 1 184 лв. – така в погасителния план.

Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.

Според разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д.

№ 1/2009г. , ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

В настоящия казус – преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, уговорената неустойка – в размер на 82 % от този – на главницата по договора за заем, за липсата на обезпечение, което с оглед поставените условия е твърде вероятно да не бъде осигурено, особено в рамките на три дни, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с въз-можните вреди при неизпълнението му от заемателя – законната лихва върху дължима-та парична сума, която така или иначе се начислява. Подобен несправедлив правен ре-зултат е несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обога-тяване на кредитора и води до извод, че неустойката излиза извън присъщите й по за-кон функции още към момента на уговарянето.

Предвид горното, Съдът намира, че клаузата за неустойката по чл.8 от договора за потребителски кредит накърнява добрите нрави.

Предявеният установителен иск за обявяването й за нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен.

По насрещния иск:

Основателно е възражението на Г., че договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т. нар. “неустойка“ при липса на обезпечение по чл.8, включена в погасителния план и имаща характер на скри-та възнаградителна лихва – в този смисъл Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. де-ло № 850/ 2021г. на ВКС, ГК, III г. о.

Следователно, съгласно чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без лихвите или другите разходи.

2

На следващо място, искането за договорна лихва е в противоречие с добрите нра-ви – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД /основание за нищожност, различно от това – по чл.19, ал.5 от ЗПК/ – уговореният ГЛП от 40.05 % надвишава значително трикратния размер на за-конната лихва и клаузата за такава се явява нищожна – Решение № 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/ 2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/2014г. на ВКС, 4 г. о. Тази съдебна практика е все още актуална, тъй като голяма част от заемните правоотноше-ния не попадат в обхвата на ЗПК и поставянето на субектите, предоставящи потреби-телски /бързи/ кредити, в по-благоприятно положение – чрез приравняването на ГЛП с ГПР, от останалите заемодатели, съответно – и на потребителите – в по-неблагоприятно от другите заематели, е недопустимо, а отделно от това, към настоящия момент лихвите по банковите кредити, както и по депозитите, са значително по-ниски от тези преди 10-15 години, което предполага и значително /неоснователно/ обогатяване, чрез годишна възнаградителна лихва над 30 % до 50 %.

Произнасянето на някои от съдилищата в обратната насока, не само че противоре-чи на обикновената житейска логика и на основни принципи на правото, включая и на това на ЕС, но и толерира порочни търговски практики, в увреда интересите на българ-ските граждани.

При това положение следва да се приеме, че за Г. е възникнало валидно за-дължение да заплати на ”Сити Кеш” ООД единствено главницата по процесния договор за потребителски кредит, а именно – 600 лв.

От приетото по делото заключение по ССЕ се установява, че той е платил на дружеството-заемодател сумата от общо 558 лв., като дължими остават още 42 лв.

Искът на ”Сити Кеш” ООД за тази сума е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 174.47 лв., претенцията следва да се отхвър-ли, като неоснователна.

Г. дължи и законната лихва, считано от 21.12.2021г. /датата на предявяване на насрещния иск/ до окончателното пла-щане.

”Сити Кеш” ООД следва да бъде осъдено да заплати на И. Г. сумата 50 лв. – разноски по делото за ДТ.

Г. следва да бъде осъден да заплати на дружеството сумата 60.18 лв. – раз-носки по делото за ДТ и ССЕ, съразмерно с уважената част от насрещния иск, както и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

”Сити Кеш” ООД следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на ищеца – адв.

М., сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, за първоначалния иск и за отхвърлената част от насрещната претенция.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА – по иск, предявен от И. Т. Г., ЕГН: **********, гр.С, ул.”лаузата на чл.8 от Договор за потреби-телски кредит № 462889, сключен от него на 26.10.2020г. със ”Сити Кеш” ООД, с ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр.С район “С“, ул.”, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 488.53 лв., при неосигу-ряването в уговорения 3-дневен срок на обезпечението по чл.6, поради накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА И. Т. Г., ЕГН: **********, гр.С, ул., да заплати на ”Сити Кеш” ООД, с 3

ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр.С, р-н С, ул.”, сумата 42 лв., представляваща неиз-платен остатък от главницата, дължима по сключения между тях на 26.10.2020г. Дого-вор за потребителски кредит № 462889, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумите 60.18 лв. – разноски по делото и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ”Сити Кеш” ООД да заплати на И. Т. Г. сумата 50 лв. разноски по делото, а на адвокат Д. В. М., вписан в регистъра на АК – П, с личен № 1900161640, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ Калин Кунчев ______________________ 4