Решение № 155 от 25.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Захариев при участието на секретаря Цветелина Бакалова като разгледа докладваното от Симеон Захариев Търговско дело № 20255300900075 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 59 ЗЗО и чл. 29, ал.1 от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. /НРД/, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

„Многопрофилна болница за активно лечение ПАРК ХОСПИТАЛ” ЕООД, седалище и адрес на управление: с. Браниполе, обл. Пловдив, местност „Герена” № 20 Г, ЕИК 202628753, чрез адвокат С. Ф. М., съдебен адрес: ***, моли да се осъди Национална Здравноосигурителна каса /Н./, БУЛСТАТ 121858220, съдебен адрес: град Пловдив, ул. Христо Чернопеев 14 /РЗОК/, да му заплати сумата 104 632 лв., представляваща неплатената сума за болничната медицинска помощ, оказана през месец февруари 2019 г., по клинични пътеки и амбулаторни процедури, съгласно сключените между страните по делото договор № 164277 от 01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /КП/ и договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, всеки от които допълнен и изменен с Допълнително споразумение с № 23/20.02.2019 за съответния вид болнична дейности, която е над утвърдената стойност на разходите за м.06.2019 г. по Приложение № 2 - неразделна част от процесния договор № 164277 от 01.06.2018 г.; законната лихва върху главницата в размер на 38 013.25 лв., считано от 24.12.2021 г. до 20.12.2024 г., както и законната лихва върху неплатената главница, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане.

По същество се твърди, че ищцовото дружество е лечебно заведение за болнична помощ с регистрационен номер №1626211048 по регистъра в МЗ и осъществява лечебна дейност. Между страните по делото били сключени на 01.06.2018 г. два договора - Договор №164277 за оказване на болнична помощ 1 по клинични пътеки /допълнен и изменен с Допълнително споразумение №23 от 20.02.2019 г., в сила от 01.01.2019 г./ и Договор №164758 за извършване на амбулаторни процедури / допълнен и изменен с Допълнително споразумение №23 от 20.02.2019 г., в сила от 01.01.2019 г./, и двата в сила от 01.04.2018 г. със срок на действие това на Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г. През исковия период ищецът оказвал болнична медицинска помощ по клинични пътеки, съответно за извършване на амбулаторни процедури. Съгласно договореното между страните – в чл. 36, ал.

2 от договор №164277/01.06.2018 г. и чл. 40, ал. 2 от договор №164758/01.06.2018 г., месечните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ се определяли като обща месечна стойност по всички сключени от изпълнителя договори с възложителя – ответник в производството. Тези месечни стойности се отразявали в част Б на приложение №2, съгласно договореното между страните в подписаните допълнителни споразумения към двата договора. Ищецът твърди, че е извършвал лечебна дейност по договорите в полза на здравноосигурените лица, попадаща в обхвата на уговорените с договорите видове клинични пътеки и амбулаторни процедури, но ответникът не изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана пред месец февруари 2019 г. по процесните договори.

Твърди се нищожност поради противоречие със закона на договорните разпоредби на чл. 34, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и ал. 7 и чл. 42, ал. 3 от Договор № 164277 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и чл. 41а от допълнителното споразумение към него от 20.02.2019г. и на чл. 38, ал. 1, чл.

42, ал. 1 и ал. 7 и чл. 46, ал. 3 от Договор № 164758 от 01.06.2018г. и чл. 45а от допълнителното споразумение към него от 20.02.2019г. Поддържа се, че цитираните текстове от договорите и допълнителното споразумение позволяват на изпълнителя да отчита с финансовоотчетни документи, дейности на стойност само в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид дейност. Изтъква се, че с тези договорни клаузи не се предоставя възможност на изпълнителя да предявява за закупуване от възложителя дейности, отхвърлени като “надлимитни“ за съответния месец.

Ищецът счита, че по този начин се накърнява правото на достъп до медицинска помощ и се поставя оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали нуждата от нея е възникнала в рамките на определените от Н. стойностни лимити.

Ищецът се позовава на съдебна практика, която приема, че дори да не са нищожни, тези договорни клаузи нямат за последица отказ от плащане на медицинската дейност, ако помощта е в обхвата на гарантирания от бюджета на Н. основен пакет здравни дейности; поддържа се, че липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети; че предвидените в договорите между 2

Н. и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 от ЗЗО при превишаване на месечния лимит.

Ищецът счита, че доколкото разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО, въведена с изменението на закона, обн. в ДВ, бр.102/2018 г., е обявена за противоконституционна с Решение № 6/ 11.04.2024 г. постановено по к.д.

№15/2023 г. на КС, то предвиденото в нея, че Н. не следва да заплаща за оказаната от лечебните заведения медицинска помощ извън договорените с лечебните заведения обеми и стойности, не следва да намери приложение. На следващо място е посочено, че определената при сключване на индивидуалните договори стойност на болничната помощ е прогнозна, а не окончателна, както и че нормативната уредба предвижда правен механизъм при необходимост да се коригира разпределението на сумите в рамките на предвидените с бюджета средства и на допълнителните приходи до края на текущата година. Твърди се, че по процесните договори ищецът е изпълнил задълженията си да оказва на здравноосигурените лица медицинска помощ по клинични пътеки и да извършва амбулаторни процедури, да спазва правата на пациентите, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност и “да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност – предмет на настоящия договор“. В тази връзка, ищецът сочи и че извършената и отчетена медицинска дейност от предмета на договора, която е част от пакета, гарантиран от бюджета на Н., следва да му бъде заплатена от възложителя, защото извършените над определения лимит дейности са в изпълнение на задълженията на изпълнителя по договорите. По отношение на заявените претенции за обезщетение за забавено плащане поддържа, че в съответствие с принципа на ежегодност на бюджетното планиране и предвиденото изплащане на дейностите попадащи в обхвата на гарантирания здравен пакет дейности, в съответната финансова година, Н. следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени – в процесния случай до 31.12.2019 г. Поддържа се, че за поставянето на ответника в забава не е необходима нарочна покана. В настоящия процес обаче, ищецът претендира мораторна лихва върху главните вземания не от 31.12.2019г., а от 24.12.2021г.

Предвид гореизложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендира се законна лихва върху главниците. Претендират се и сторените в процеса разноски.

Ответна т а Н. – град София, улица Кричим 1, БУЛСТАТ 121858220, съдебен адрес: град Пловдив, ул. Христо Чернопеев 14 /РЗОК/, оспорва исковете по основание и размер. Счита за неоснователна претенция за плащане на реализирана от него дейност извън уговореното в договора, респ. извън рамките, посочени в Приложение 2 към индивидуалния договор.

Позовава се на императивността на разпоредбата на чл. 55а, ал.2 от 330, действаща към момента на посочения договор. Прави възражение за изтекла преклузивна давност, с оглед на установените в НРД 2018 год. /чл. 363 от НРД/, съответно в чл. 46 от договора, срокове за плащане.

3

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не съществува спор, че са сключили процесните Договор №164277/ 01.06.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и Договор №164758/ 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторна практика, като същите са допълнени и изменени с Допълнителни споразумения с № 23/20.02.2019г. Не съществува спор досежно обема, естеството и стойността на предоставената от ищеца болнична медицинска помощ за м. Февруари 2019 г. по клинични пътеки и амбулаторни процедури.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза (л. 7 7 - 82 от делото) се изяснява, че за м. Февруари 2019 г.

Незаплатената дейност на основание надвишаване на месечните стойности възлиза на 104 632 лв., от които 95 428 лева – по изпълнени клинични пътеки и 9 204 лв. – по амбулаторни процедури, който размер съвпада изцяло с претендираната от ищеца главница по исковата молба. Съдът следва да вземе предвид посочената главница в евровата й равностойност – 53497.49 €.

Експертът е изчислил мораторната лихва общо върху двете отделни вземания за главница за м. Февруари 2019г. (за завършени клинични пътеки и амбулаторни процедури), като е отразил, че за периода 24.12.2021г.20.12.2024г. се дължи обезщетение за забава в размер от 38 013,02 лв. или 19 435.75€. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице като счита същото за обективно, обосновано и пълно.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Въз основа на изложените в исковата молба правнорелевантни факти съдът счита, че е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД.

Относно вземането за главница:

В качеството си на лечебно заведение за болнична помощ, което е регистрирано по Търговския закон и по Закона за лечебните заведения с регистрационен № 1626211048 от регистъра в МЗ и осъществява лечебна дейност, ищецът е сключил с ответника Н. И. договор № 164277 от 01. 06. 2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и И. договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури. Неразделна част от цитираните договори са и подписаните между страните по делото Допълнителни споразумения с № 23/20.02.2019г., в сила от 01.01.2019г. Задълженията на ищеца в рамките на възникналото правоотношение по И. договор № 164277 от 01.06.2018 г. и допълнителното споразумение към него са да оказва на лицата по чл. 1 от договора (здравноосигурени лица, здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 ЗБНЗОК, лицата по § 9, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г., § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2019г.) медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 9 към член първи на Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Н. със съдържание, посочено 4 съответно в приложение № 17а и чл. 1 от договора, срещу насрещното задължение на възложителя "Националната здравноосигурителна каса" да заплаща извършените дейности, съгласно уговореното в чл. 3, т. 3 от договора.

С И. договор № 164758/ 01.06.2018 год. за извършване на амбулаторни процедури и допълнителното споразумение към него, ищецът се е задължил да оказва и посочените в приложение № 18а "Амбулаторни процедури" на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. и впоследствие за 2019г., посочени в чл. 1, ал. 1 от процесния договор.

Спорът между страните е правен и се свежда до това дали ответникът възложител дължи заплащане на ищеца – изпълнител по договорите, на стойността на предоставената болнична медицинска помощ, на реално извършените и отчетени от него на основание индивидуалния договор по чл.

Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8db0a50-5024-4ae8-be20-c18093f8c6f9