Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1702 от 14.05.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12519/2023
Вид
Решение № 1702
Подписан
14.05.2025
Състав
Кристиана Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 108 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.200 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1702 гр. В., 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110112519 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Е. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.В., м-ст „М. № ..... срещу „АХ“ ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. Д., бул.“Д.Б.“ бл. № ...., ап.3 иск с правно основание чл.200 КТ за осъждане ответникът да заплати на ищеца:

- сумата от 40000лева /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 26.02.2025г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 20.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука - 20.07.2022г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 794,76лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински изделия, прегледи, услуги, лекарства и лечение, вследствие от претърпяна трудова злополука на 20.07.2022г.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищцата била в трудово правоотношение с ответника по сключен между страните трудов договор № 9/11.02.2009г., съгласно който изпълнявала длъжността „продавач консултант“. На 20.07.2022г. около 8:15часа, отивайки към работното и място – склад за авточасти, находящ се на адрес гр. В., бул.“Х.С.“ .. пострадала при трудова злополука. На ул. “Х.С.“ .. в близост до автостъкла „Мустанг“, непосредствено преди да влезе през портала, за да достигне склада, била блъсната от л.а. „Мерцедес“, с рег. № ....., управляван от П.З.К.. Сочи, че л.а. бил паркиран с двете си гуми на тротоара, след което потеглил внезапно, без да се увери, че 1 зад него не преминават пешеходци. След удара тя паднала на земята, а водачът на л.а. продължил хода си назад, като прегазил със задна лява гума левия й крак. По този начин ищцата се озовала под л.а.. След като чула виковете й, водачката преустановила движението на л.а. и прегазването й. Впоследствие ищцата била извадена изпод л.а., като изпитвала силна болка и била в шок. На място пристигнала полиция и линейка. Била откарана от екип на спешна помощ в МБАЛ „Св. Анна“ и приета в Клиника по Ортопедия и травматология.

Ръката й била ударена и силно кървяла, целият й ляв карак бил син, имала синини по гърба и седалището. Изпитвала силна болка особено в долната част на левия си крак, премазан от гумите на л.а. След направа на рентгенова снимка била установена фрактура на ходилото.

На 21.07.2022г. претърпяла операция, при която фрактурата била наместена и костите в крака й били фиксирани с два броя метални импланти. След операцията ищцата била изписана за продължаване на лечението в домашни условия, като получила предписание да не стъпва на оперирания крайник минимум 30дни. Наложило се да използва помощни средства за придвижване. Сочи, че на крака си имала поставена гипсова имобилизация, с която следвало да остане четири седмици. Следвало да проведе и антитромботична терапия за 30дни. Излага, че у дома си не можела да се справя сама, като била подпомагана от семействата на децата й. Било й забранено изобщо да стъпва на крака си. Била на легло и трудно можела да стане. Налагало се да й се правят периодично превръзки за период над три месеца. Придвижването й се случвало изключително с чужда помощ и с помощни средства, като по този начин била изцяло зависима от близките си в ежедневието. Извън търпените болки, ищцата не можела да излиза навън много дълго време. Изпитвала множество болки в крака и всяко завъртане в леглото й причинявало болка. Не можела да спи. Наложило се употребата на силни обезболяващи лекарства, както и на такива против образуване на тромб. На 14.09.2022г. отново постъпила в болница – „Еврохоспитал“ ООД за втора операция, изразяваща се в екстракция на остеосинтезния материал. На 15.09.2022г. била оперирана за отстраняване от костта на импалниран уред. Впоследствие била изписана с препоръки за двигателен режим и насочена към рехабилитация. Извършени били няколко курса на физиотерапия. Въпреки това към м. октомври все още имала болка, оток и ограничена подвижност в ляв глезен и стъпало, които затруднявали движението й. Била насочена и лекувана в МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД в периода 20.10.- 27.10.2022г. Изписана била с известно подобрение, но следвала да извърши нов курс на физиотерапия и рехабилитация. На 13.01.2023г. й било издадено експертно решение на ТЕЛК №0113 и получила още 50дни болничен за временна неработоспособност. Твърди, че от датата на злополуката до настоящия момент животът й бил белязан от травмите, които получила.

Използвал патерица – канадка, като изпитвала болки в цялото стъпало и целия крак. Три от пръстите й – палец, показалец и среден били изцяло неподвижни. Наложило се болничният й да бъде продължаван, като ползвала общо 287дни. Тъй като естеството на работата й предполагало да стои права, както и да изкачва стъпала, впоследствие установила, че не е в състояние да работи на същата работа. В тази връзка трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 01.05.2023г. Твърди, че освен физическите травми преживяла и много силен стрес. По време на катастрофата изпитала силен ужас, като и до настоящия момент си 2 спомняла детайлите - как била блъсната и затисната към асфалта, бидейки прегазена. Тогава си помислила, че това е краят. Дълго време била травмирана психически и емоционални, приемала успокоителни, не излизала и нямала социален живот. Преди злополуката планирала почивка, която анулирала. Чувствал се нервна и раздразнителна. Реализирала и редица разходи във връзка с лечението си. Сочи, че злополуката е призната за трудова с разпореждане № 5104-26-24 от 17.08.2022г. от НОИ, влязло в сила на 02.12.2022г. Моли за уважаване на исковата претенция и претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва, като неоснователен. Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства, с твърдения, че злополуката не се е случила по описания начин. Оспорва, че претърпяната от ищцата злополука е трудова, за което производство пред НОИ управителят на ответното дружество не е бил уведомен надлежно и не е направил съответното възражение. Сочи, че видно от протокол за ПТП, ищцата не се е движила по тротоара, каквито са твърденията й, а е била в средата на улично платно, пресичайки на нерегламентирано място. Самата тя по време на прегледа си в Спешно отделение била заявила, че е пресичала уличното платно, което било записано във фиша за спешна мед. помощ от 20.07.2022г. От обясненията на водача на л.а. се установявало още, че ищцата се е движила зад л.а., на средата на платното, вървейки с чаша с кафе, като решила да пресече зад л.а., който бил на платното. Спрямо този водач нямало наложена адм. мярка от компетентен орган, нито му било повдиганото обвинение за нанесена телесна повреда. Сочи се, че злополуката не е станала при и по повод на извършване на работа. Твърди се, че е налице съпричиняване поради проявена груба небрежност от страна на ищцата. Сочи се, че същата е напуснала работното си място, пресякла е на необозначено място и то не по повод изпълнение на работата й. Приносът й за настъпване на трудовата злополука бил 100%. Оспорва се и претенцията за заплащане на разходите за проведеното лечение, с аргумент че същите са компенсирани с полученото от нея обезщетение и/или пенсията по обществено осигуряване. Излага, че трудовият договор бил прекратен по повод изрична молба на ищцата във връзка с правото й да се пенсионира.

В евентуалност, моли да бъде прието че отговорността на работодателя следва да бъде намалена със 100% по изложените аргументи.

В съдебно заседание страните, представлявани от процесуалните си представители поддържат исковата молба и отговора, като доразвиват доводите си.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на правото е очертан от нормата на чл. 200 КТ. За успешното му провеждане в тежест на ищцата е установяване на фактите: че с ответника са се намирали към момента на увреждането в трудови правоотношения; че самото увреждане представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди - имуществени и неимуществени, техния размер, както и наличието на причинна връзка между вредите и трудовата злополука.

Отговорността на работодателя е обективна, поради което достатъчно е да се установи наличието на така дадените предпоставки, за да бъде дадена търсената защита на ищцата по 3 чл. 200 КТ.

В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи отговорността й, вкл. намаляващите я, с оглед възведеното възражение за съпричиняване.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства е видно, че на 20.07.2022г. ищцата е претърпяла ПТП, като е била блъсната от л.а. по път за работа, която злополука, с акт на административния орган - разпореждане № 5104-26-24/17.08.2022г. на НОИ е приета за трудова, на основание чл.55, ал.2 КСО.

Не се спори и че към момента на трудовата злополука ищцата е била в трудови правоотношения с ответното дружество по силата на трудов договор, като е заемала длъжността „продавач консултант“, с работното място – склад за авточасти, находящ се на адм. адрес гр. В., бул.“Х.С.“ 19.

Ответникът е възразил, претърпяната от ищцата злополука да е трудова с аргументи, че за производство пред НОИ управителят на ответното дружество не е бил уведомен надлежно и не е направил съответното възражение.

Влязлото в сила разпореждане на органа по чл. 60 от КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука,а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника – работодател и от който зависи съществуването на правото. Тъй като установяването на трудовата злополука е в изключителната компетентност на административния орган, съответно въпросът за наличие на трудовата злополука не може да се преразглежда в съдебното производство за ангажиране имуществената отговорност на работодателя. Ето защо и възражението направено в тази насока е неоснователно.

По делото са приобщени материалите по д.п. № 314/2022г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В.

За доказване механизмът на настъпване на произшествието, при което е пострадала ищцата, по делото бе изслушано заключение на в.л. Ал.В. по назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено, базирано на събраните по делото доказателства.

От същото се установява, че на посочената дата - 20.07.2022г, лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ..... е бил спрян в дясната част на платното за движение на бул.

„Х.С.“, предвидено за движение в посока към Запад (към кръстовището с бул. „Сливница“), като е бил частично качен върху тротоара с двете си десни колела. Пострадалата И., като пешеходец, е предприела пресичане на платното за движение на бул. „Х.С.“ предвидено за движение в посока към Запад (към кръстовището с бул. „Сливница“), в посока от Юг към Север. Според вещото лице лекият автомобил е потеглил на заден ход обратно на посоката на движение, навлизайки изцяло на платното за движение. 5.09 секунди след навлизането на пешеходката на платното за движение и след като тя реално изминава около 5.40м, е настъпил удар между нея и лек автомобил „Мерцедес“. Според експертът мястото на удара е на самото платно за движение на бул. „Х.С.“, предвидено за движение в посока към Запад 4

(към кръстовището с бул. „Сливница“). За лек автомобил „Мерцедес“ ударът е в задна лява част на превозното средство а за пострадалата - в лявата страна на тялото. След удара същата губи равновесие, от което пада върху пътната настилка. Лекият автомобил продължава движението си като преминава със задно ляво колело върху левия й крак, след което автомобилът се установява в покой. С оглед на обективните находки, вещото лице е приело, че механизмът на ПТП е осъществен по следния начин: удар и последващо прегазване на долен ляв крайник на пострадалата от лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег.