Решение № 266 от 24.07.2025, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Перник, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720200407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от П. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. ****, срещу Наказателно постановление №380/10.02.2025г., издадено от директор на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което е наложено административно наказание глоба 300 /триста/ лв. на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, за това, че на 17.10.2024г., като лицензиран лесовъд, притежаващ Удостоверение за упражняване на лесовъдска практика №2550/23.02.2012, е издал документ - протокол за освидетелстване на сечище №766053, с невярно съдържание – нарушение на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. чл.62, ал.1 от Наредба №8 за сечите в горите, вр. чл. 9а от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Преди съдебното заседание е депозирал писмено изложение, в което излага възражения, че НП е издадено в нарушение на закона и че е необосновано, тъй като не е извършил вмененото му нарушение.

Позицията си П. И. поддържа и допълва в съдебното заседание.

Административнонаказващият орган - директор РДГ - Кюстендил, чрез участвалия в съдебното заседание процесуален представител - гл. ю.к. С. А., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

1

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. чл.62, ал.1 от Наредба №8 за сечите в горите, вр. чл. 9а от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.

Същото е установено с акт за установяване на административно нарушение серия ПА072021, №0012222/29.11.2024г. В съдържанието му е посочено, че при извършена проверка на 22.10.2024г. в землището на с.

Трекляно, за отдел 683 „ж“, имот на физическо лице с № ***, отразена в Констативен протокол Серия ПК07, №145660/22.102024г., служители на РДГ - Кюстендил констатирали, че за имота е издаден протокол за освидетелстване на сечище №766053/17.10.2024г. с невярно съдържание - тъй като в протокола била отразена площ за провеждане на сечта 0,4 ха и количество добита дървесина 16,5 куб.м., а на място било установено, че сеч изобщо не е провеждана.

При така направената констатация, на 29.11.2024г. било образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН срещу П. А.

И. - лицензиран лесовъд, притежаващ Удостоверение за упражняване на лесовъдска практика №2550/23.02.2012, като актосъставителят – свид. Д. Л. З. приел, че са нарушени горепосочените нормативни разпоредби, както и Заповед №361/18.04.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ.

Актът бил оформен при отказ на нарушителя да го подпише и да получи препис от него, удостоверено с подпис на свидетел.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН П. И. не упражнил правото си на писмени възражения.

На 10.02.2025 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че автор на нарушението е П. И., който, като лицензиран лесовъд, е издал документ – цитирания протокол за освидетелстване на сечище, с невярно съдържание, и след като установил, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН издал наказателно постановление, с което на основание чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите наложил административно наказание глоба 300 лева.

Релевантните факти по делото се установяват от показанията на свидетеля Д. Л. З. и от горепосочените документи, приети като писмени доказателства по делото.

Относно приложението на процесуалния закон:

Съдът установи, че при образуване на административнонаказателното производство са нарушени императивни правила, пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с регламентираните в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в пълен обем, които са 2 съществени, неотстраними са и дават основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съображенията са следните:

При съставяне на АУАН срещу жалбоподателя не са спазени изискванията в чл.42, ал.1, т.4 и 5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и за точно правно квалифициране на същото с посочване на законните разпоредби, нарушени виновно.

П. И. е привлечен към административнонаказателна отговорност на основание текста на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ , който гласи, че се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.

Нормата е обвързана с разпоредбите на чл.62, ал.1 от Наредба №8 за сечите в горите и чл. 9а от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии, както и със Заповед №361/18.04.2018г. на изпълнителния директор на ИАГ.

Разпоредбата на чл.62, ал.1 от Наредба №8 за сечите в горите предвижда: в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Когато сечището е освидетелствано с отсечена, но неизвозена до временен склад дървесина, извозването й се осъществява след издаване на ново позволително за сеч“, а нормата на чл.9а от Наредба №1 /30.01.2012г.: л ицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.

Цитираната в АУАН заповед е издадена на основание §37 от Закона за горите и чл.56, ал.4 от Нраедба №8 за сечите в горите от изпълнителния директор на ИАГ съобразно правомощията му да утвърждава образци на документи по закона и да определя условията и реда за предоставяне и отчитане на документите, както и документите, които могат да бъдат подавани в електронен вид. Видно от съдържанието на Заповед №361/18.04.2018г., приета като писмено доказателство по делото, с нея изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е утвърдил образец на протокол за освидетелстване на сечището по чл.109 от Закона за горите /Приложение №1/, и е определил условията и реда за изготвяне и регистриране на същия в информационната система на Изпълнителна агенция по горите.

От така очертаната нормативна рамка е видно, че нито една от сочените като нарушени разпоредби не установява състав на нарушение, относим към съдържанието на протокола за освидетелстване на сечището.

Същевременно, нито в акта, нито в НП е посочено конкретно условие или 3 изискване от Заповед №361/18.04.2018г. на ИАГ, към която препраща чл.9а от Наредба №1 /30.01.2012г., което деецът да е нарушил при издаването на процесния протокол. Заповедта дори не се цитира в наказателното постановление при посочване на нормите, които се твърди, че жалбоподателят е нарушил виновно.

Следователно, фактическото описание на нарушението – че е издаден протокол за освидетелстване на сечище с невярно съдържание, не съответства на правното му квалифициране. Нарушени са императивните изисквания по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като издаден в нарушение на закона.

АУАН е незаконосъобразен и на друго основание. Видно е от съдържанието му, че приетите за установени фактически обстоятелства изобщо не са обвързани с личността на жалбоподателя, макар същият да е посочен като извършител на нарушението. В обстоятелствената му част е посочено, че при извършена проверка е установено, че за описания имот в землището на с. Трекляно има издаден протокол за освидетелстване на сечище №766053 от 17.10.2024г с невярно съдържание, тъй като в него е документирана сеч, която реално не е извършена, но по никакъв начин тези констатации не са обвързани с действие или бездействие на посочения нарушител. Липсва констатация, че документът е издаден от П. И., и то в определено качество, каквото законът изисква /чл.109, вр. чл.108 от Закона за горите/, респективно, че той, виновно, е удостоверил неверни факти.

Описанието на нарушението следва да се съдържа в обстоятелствената част на съответния административнонаказателен акт, а не да се установява и извежда от други материали по преписката или от събрани доказателства, чиято функция е не да установят, а да подкрепят и докажат вменения състав на нарушение. Изискването за описание на нарушението налага отразяване в пълнота на фактите, изпълващи признаците от съответната административнонаказателна норма - в какво действие или бездействие се е изразило деянието, кое правно предписание деецът е нарушил или не е изпълнил, и при какви обстоятелства нарушението е извършено. Описанието следва да е точно и ясно и да дава пълна и конкретна информация на наказания субект за вмененото му нарушение, за да може последният да проведе ефективна защита срещу него. Волята на актосъставителя и на АНО следва да е ясно изразена, а не да се нуждае от тълкуване в контекста на събраните по делото доказателства. Процесуалното значение на последните е да обезпечат и подкрепят обективираната в акта и наказателното постановление обвинителна теза, а не чрез тях да се изяснява волята на наказващия орган за това какво в действителност нарушение е приел за извършено.

В случая горните изисквания не са изпълнени , тъй като в началния етап на производството, при самото му образуване, за жалбоподателя е останало неясно за какво нарушение е привлечен към отговорност, в какво качество, на каква основа е прието, че е действал виновно и на какво основание е ангажирана отговорността му. Показателен в тази насока е отказа му да подпише съставения срещу него акт и да приеме препис.

Констатираните недостатъци нарушават процесуалните изискания и са 4 съществени, доколкото засягат императивни изисквания към съдържанието на АУАН и наказателното постановление, и пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя - върху възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем.

Изложеното мотивира отмяна на издадения акт по чл58д, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразен от процесуална страна, без да се дължи разглеждане на спора по същество.

Въпреки това следва да се посочи, че по делото не се доказа виновно извършено деяние от страна на П. И., осъществяващо състав на административно нарушение .

Като лице по чл.108 от Закона за горите, издало позволителното за сеч, същият е бил компетентен да състави протокола за освидетелстване на сечището за процесния имот. Документът е съставен в предвидения в чл.109, ал.1 от ЗГ срок и съгласно утвърдения със Заповед № 361/18.04.2018г. на ИАГ образец. С това изискванията на чл.62, ал.1 от Наредба №8 за сечите в горите са изпълнени.

Съгласно п.II от цитираната заповед, протоколът за освидетелстване на сечището се отпечатва в два екземпляра, които се подписват от съставителя и от лицето, на чието име е издадено позволителното за сеч, след което се регистрира в интернет информационната система на Изпълнителна агенция по горите, като от датата на регистриране същият се счита за валиден.