Решение № 208 от 07.11.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. С., 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. П. като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100052 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 439 ГПК.

Предявен e от Д. Д. П., чрез процесуалния й представител – адв. П. Х. от САК, срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист, издаден на 19.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2581/2017 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20239270401203 по описа на ЧСИ С.Л., рег. № 927 на КЧСИ, а именно: сумата в размер на 805,46 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2017 г. до изплащането й, сумата в размер на 100,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2014 г. до 09.01.2017 г., както и сумата в размер на 168,12 лв. – разноски в производството, или общо сумата в размер на 1073,81 лв., като погасена по давност с изтичане на тригодишния давностен срок, считано от 10.03.2017 г., а при условията на евентуалност – с изтичане на петгодишния давност срок, считано от същата дата.

В исковата молба е посочено, че гореописаните суми са били удостоверени в издадената на 24.01.2017 г. по ч.гр.д. № 2581/2017 г. по описа на СРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на съпруга на ищцата със задължение да й я предаде, на 23.02.2017 г. В двуседмичния срок, считано от връчването й, не е било подадено възражение по чл. 414 ГПК и същата е влязла в сила спрямо ищцата на 10.03.2017 г. Сочи се, че на 19.10.2017 г. е бил издаден и изпълнителен лист срещу ищцата, като е било образувано изпълнително производство едва през 2023 г., което е видно от номера на изпълнително дело на ЧСИ С.Л., а именно 20239270401203. Доколкото към 2023 г. е изтекъл както тригодишният, така и петгодишният давностен срок, се прави искане да се признае за установено, че ответникът не е носител на това парично вземане.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на ответника на 02.02.2024 г.) по делото е постъпил отговор на исковата молба вх. № 1300/06.03.2023 г. по описа на РС – С., подаден по пощата в първия работен ден след 03.03.2024 г., а именно – на 05.03.2024 г., с който ответникът, чрез процесуалния си представител – юрк. С.Р., е заявил, че макар и 1 допустим, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен. Сочи се, че в полза на ответника е издаден Изпълнителен лист на 19.01.2017 г. по гр. д. № 2581/2017 г. по описа на СРС, 66 с-в, срещу ищцата в настоящото, за сумите, описани в същия, като с молба вх. № 41850 от 08.12.2021 г., депозирана от „Т.С.“ ЕАД, е образувано изпълнително дело № 20218580402275 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 към КЧСИ. Съгласно молбата за образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо длъжницата, като същевременно е извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Молбата за образуване съдържа конкретни изпълнителни способи, поради което ответникът счита, че е годна да прекъсне започналата да тече, но неизтекла погасителна давност. Сочи се, че вследствие извършена справка в ЕСГРАОН е установено, че постоянният и настоящ адрес на длъжницата е в гр. С.. С оглед на това, на 17.01.2023 г. взискателят е депозирал молба, изпълнителното дело да бъде изпратено по подсъдност на ЧСИ С.Л., рег. № 927 КЧСИ, като изпълнителното дело е препратено и на 18.05.2023 г. е образувано изпълнително дело № 20239270401203 по описа на ЧСИ С.Л., рег. № 927 КЧСИ.

Сочи се, че на 10.01.2024 г. е наложен запор на получаваната от длъжника пенсия в НОИ, на 18.01.2024 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, открити в Б.Д. АД, а на 24.01.2024г. е връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника. Поддържа се, че ответното дружество – взискател по изпълнителното дело, е подавало регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и извършването на опис и оценка на движими вещи и запор върху откритите банкови сметки на длъжницата. Сочи, че чл. 117, ал. 2 33Д се прилага, както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение, като длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това счита, че давността за вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е винаги 5-годишна, като влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл сочи и съдебна практика на ВКС. Поддържа се, че, в рамките на приложимия 5-годишен давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсвана многократно.

Позовава се на даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГГК на ВКС задължително тълкуване, съгласно което давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дачи прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частни съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В този смисъл се сочи, че давността е прекъсната за първи път с депозираната молба за образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ У.Д. на 08.12.2021 г., а впоследствие е била многократно прекъсвана, вкл. и с депозираните молба за преобразувано на делото по описа на ЧСИ С.Л. на 18.05.2023 г., с наложените запори на 10.01.2024 г. и на 18.01.2024 г. На последното място се поддържа, че поради обявеното извънредно положение на територията на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020 г. спират да текат определени изрично срокове, сред които и срокът на погасителната давност.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв.

Х., който поддържа иска, като изтъква, че изпълнителният лист е издаден на 19.10.2017 г., а изпълнителното дело при ЧСИ У.Д. е образувано на 08.12.2021 г., макар и този съдебен изпълнител да не е бил компетентен да пристъпи към принудително изпълнение, тъй като 2 постоянният и настоящ адрес на длъжника се намират в район извън района на действие на съдебния изпълните. Наред с това се сочи, че по това изпълнително дело няма извършвани никакви същински изпълнителни действия, водещи до прекъсване на течащата погасителна давност, а самото образуване не прекъсва давността. Едва по образуваното на 13.01.2023 г. изпълнително дело на ЧСИ С.Л. са били предприети изпълнителни действия, но това е било осъществено след погасяване на задължението по давност.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба, в която процесуалният представител на дружеството – юрк. С., е застъпила становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като в случай на уважаване на иска, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се релевират и доводи за липса на доказателства за извършено плащане.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че ответникът е разполагал с вземане в претендирания размер, което е подлежало на принудително изпълнение съгласно представения по делото изпълнителен лист от 19.10.2017 г.

От приобщеното ч. гр. д. № 2581/2017 г. по описа на СРС, 66-ти състав, се установява, че на 24.01.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците Б.Д.Я. и Д. Д. П. да заплатят разделно на ответника „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: сумата в размер на 1610,92 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от 17.01.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 200,46 лв. за периода от 31.01.2014 г. до 09.01.2017 г. и 336,23 лв. разноски по делото, които се разпределят поравно между двамата длъжници, както следва: сумата в размер на 805,46 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2017 г. до изплащането й, сумата в размер на 100,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.01.2014 г. до 09.01.2017 г., както и сумата в размер на 168,12 лв. – разноски в производството.

Заповедта е била връчена на длъжника Д. Д. П. по реда на чл. 46 ГПК (на нейния съпруг, със задължение да й я предаде) на 23.02.2017 г., като в законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (в редакцията, действаща преди изменението с ДВ, бр. 100 от 2019 г.), който е изтекъл на 09.03.2017 г., по делото не е постъпило възражение, като заповедта е влязла в сила на 10.03.2017 г. и въз основа на това на 19.10.1017 г. е бил издаден и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Д. П..

От приобщеното по делото заверено копие от материалите по изп. д. № 2275/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на ответника, подадена на 08.12.2017 г., въз основа на изпълнителния лист от 19.10.2017 г. В молбата за образуване е поискано образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия, вкл. на съдебния изпълнител е възложено по чл. 18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението.

В деня на образуване на това изпълнително дело ЧСИ Д. е направила служебна проверка в регистъра НБД „Население“, от която е установила, че постоянният и настоящ адрес на длъжника са в с. А., общ. С., обл. С., ул. „В.“ № 2.

С оглед направената проверка, с писмо изх. № 31144/16.12.2021 г. ЧСИ Д. уведомила взискателя, че длъжникът е с постоянен адрес в с. А., ул. „В.“ № 2, като му е указала да посочи съдебен изпълнител, към когото да бъде препратено делото по компетентност за продължаване на изпълнителните действия. Писмото е било получено от взискателя на 21.12.2021 г., видно от печата, положен върху него.

3

С оглед непредприемане на действия от страна на взискателя, ЧСИ Д. изпратила и второ писмо изх. № 23578/26.102.2022 г., с идентично съдържание, което било връчено на взискателя на 01.11.2022 г.

С молба изх. № ЧСИ-11485/13.01.2023 г., по описа на взискателя и вх. № 02649/17.01.2023 г. по изп. д. № 2275/2021 г. по описа на ЧСИ Д., ответникът „Т.С.“ ЕАД е заявил, че моли делото да бъде изпратено по подсъдност на ЧСИ С.Л., рег. № 927 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С..

С протокол от 09.03.2023 г. ЧСИ Д. е разпоредила изп. д. № 2275/2017 г. да се изпрати на ЧСИ С.Л., рег. № 927 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С..

С оглед така получените материали с разпореждане от 18.05.2023 г. ЧСИ С.Л. образувал пред себе си изп. д. № 1203/2023 г. (също приобщено по делото), като направил справки за имуществото и доходите на длъжника, като било изпратено съобщение за образувано изпълнително дело до длъжника, и били извършени изпълнителни действия, чрез изпращането на запорни съобщения до „Б.Д.“ АД и до РУСО-С. – ОБЛАСТ от 04.01.2024 г.

Във връзка с така изпратените запорни съобщения били наложени запори по сметката на длъжника в „Б.Д.“ АД до размер на минималната работна заплата.