Решение № 30 от 01.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20242000600001 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице Я. М. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВЧНД № 44/2023г. по описа на Окръжен съд гр. Ямбол, отмяна на решение №53/06.06.2023г., с което е изменено определение № 260049/05.12.2022г., постановено по НОХД № 149/2017г. на Районен съд гр. Ямбол и прекратяване на производството по чл.68 от НК за привеждане в изпълнение на наложено на Б. по ЧНД № 465/2015г. по описа на Софийски районен съд общо наказание от една година лишаване от свобода.

В алтернативен план, без конкретни съображения, се заявява искане за връщане на делото на Окръжен съд – Ямбол за ново разглеждане или изменение на постановеното по него решение в полза на осъдения.

В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК (нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила), които са основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Формално е посочено и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК (явна несправедливост на наложеното наказание), без да са изложени данни в 1 негова подкрепа и без да е заявено искане за изменение на наказанието.

Осъденият Б. първоначално е подал искане за възобновяване на наказателните производства по ВЧНД № 44/2023г. на Окръжен съд – Ямбол и по ВНОХД № 178/2021г. на Окръжен съд – Ямбол. С Разпореждане № 26 от 01.12.2023г. дежурният съдия, извършил проверка за наличие на процесуалните изисквания за образуване на дело по Глава тридесет и трета от НПК, отказал образуване на производство пред Апелативен съд – Бургас за възобновяване на приключилото наказателно производство по ВНОХД № 178/2021г. по описа на Окръжен съд – Ямбол и оставил без движение искането за възобновяване на наказателното производство по ВЧНД № 44/2023г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, като дал подробни указания за привеждането му в съответствие с чл.426 вр. чл.351, ал.1 от НПК.

В изпълнение на дадените указания и в предоставения преклузивен срок осъденият Б. е представил молба, с която е конкретизирал искането си за възобновяване на наказателното производство по ВЧНД № 44/2023г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. В същото се твърди, че решението по посоченото дело е постановено от незаконен състав, доколкото са налице предпоставките за отвод на съдебния състав по чл.29, ал.1, т.1 и чл.29, ал.2 от НПК. Сочи се, че съдебният състав се е произнесъл при предходното разглеждане на същото наказателно производство, като е постановил решение № 19 от 01.04.2022г. по ВНОХД № 178/2021г. на ОС-Ямбол. Поддържа се, че съдът е следвало да си направи отвод по искането на защитата в тази насока, тъй като са налице данни за предубеденост на състава, видни от предходното му произнасяне, препятстващо възможността за обективна преценка при решаване на делото по същество.

Обръща се внимание на обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за привеждане в изпълнение на наказанието по предходна присъда по чл.68 от НК, без да образува ново дело, а в рамките на воденото НОХД № 149/2017г. по описа на РС-Ямбол, след постановяване на присъдата. Постановеното в откритото съдебно заседание на 05.12.2022г. определение се сочи, че е незаконосъобразно, тъй като обявяването му съгласно отразеното в протокола предхожда началния час на провеждане на заседанието по делото. По съществото на спора искателят аргументира допуснато нарушение на правилата за давността по чл.82 от НК. Сочи, че производството по привеждане в изпълнение на общото наказание по ЧНД № 475/2015г. на РС2 София е следвало да бъде прекратено, тъй като на 27.09.2022г. е изтекла абсолютната давност от седем години и половина по чл.82 от НК.

Позовавайки се на практика на ВКС, засягаща въпроса за приложимостта на правилата за абсолютна давност, осъденият подчертава, че след изтичането на определения в закона давностен срок, привеждането в изпълнение на наказанието е невъзможно. На основание горните съображения се поставя искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и прекратяване на производството по чл.68 от НК.

Алтернативно е заявено искане за връщане на делото на Окръжен съд – Ямбол за ново разглеждане или изменение на постановеното решение в полза на осъдения, ако са налице предпоставки за това.

В съдебно заседание пред АС-Бургас искателят - осъдено лице Я. Б., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от своята майка И. Б., надлежно упълномощена, която поддържа искането ведно с наведените в него възражения. Акцентира върху неправилното приложение на чл.68 от НК поради изтекла към момента на постановяване на определението от 05.12.2022г. по НОХД № 149/2017г. на РС-Ямбол погасителната давност за изпълнение на общото наказание лишаване от свобода от една година, наложено по ЧНД № 475/2015г. на РС-София. С позоваване на практика на ВКС, защитникът подчертава, че правният ефект на условната присъда започва от деня на влизането й в сила и трае до деня, в който е изтекъл изпитателният срок. Излага доводи и в подкрепа на заявеното оплакване за незаконност на съдебния състав, постановил решение №53/06.06.2023г. по ВЧНД № 44/2023г. по описа на Окръжен съд гр. Ямбол. Изтъква, че предвид произнасянето на същия състав във въззивната инстанция с решение №19/01.04.2022г. по ВНОХД № 178/2021г., след възобновяване на делото, е налице нарушение на забраната по чл.29, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК. Оспорва като незаконосъобразно определение № 260049/05.12.2022г., постановено в открито съдебно заседание на 05.12.2022г., по НОХД № 149/2017г. на Районен съд-Ямбол, с довод, че същото е обявено преди началото на проведеното съдебно заседание по делото, с оглед отразените в протокола часове.

Представителят на Апелативна прокуратура–Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване, заявено от осъденото лице Я. Б. чрез защитника му - неговата майка И. Б. и 3 предлага същото да бъде оставено без уважение. Счита, че не е налице претендираното нарушение на правото на справедлив процес, аргументирано с довод за незаконност на съдебния състав, постановил решение №53/06.06.2023г. по ВЧНД № 44/2023г. по описа на Окръжен съд гр. Ямбол, тъй като в случая не се касае за осъществен контрол върху правилността на присъдата на първата инстанция, а произнасянето на въззивната инстанция е по повод атакуваното определение на РС-Ямбол по чл.306, ал.1, т.3 от НПК.

Относно твърдяното в искането нарушение на правилата за давността по чл.

82 от НК прокурорът ангажира становище, че преценката на съда относно началния срок, от който започва да тече давностния срок – датата на постановеното определение по чл.68 НК на РС-Ямбол, не противоречи на закона и поради това не е налице основание за корекция на акта на въззивната инстанция.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК – атакувано е решението по ВЧНД № 44/2023г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, с което е изменено определение № 260049/05.12.2022г., постановена по НОХД № 149/2017г. на Районен съд-Ямбол, влязло в сила на 06.06.2023г. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С присъда № 4 от 08.01.2020 г., постановена по НОХД № 149/2017 г. по описа на РС-Ямбол, Я. М. Б. е бил признат за виновен в това, че на 03.09.2016 г. в 22.30ч. в гр.Ямбол по ул. „Николай Петрини“ до кръстовището с ул.

„Преслав“, в посока към ул. „Г.Дражев“ е управлявал МПС лек автомобил „Мерцедес Ц 430 Л“ с рег.№ СА ... ТМ, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС с НП №15-4332-013637/17.07.2015г. на Началник отдел ПП при СДВР, влязло в сила на 23.12.2015г., поради което и на основание 4 чл.343в, ал.2 от НК и чл. 54 от НК на същия е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода , което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и глоба в полза на Държавата в размер на 1000.00 лева.

Със същата присъда на основание чл.343г от НК Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Присъдени са разноски.

С въззивно решение № 92 от 02.11.2020 г., постановено по ВНОХД №25/2020 г. по описа на Ямболския окръжен съд присъдата е изменена в санкционната й част, като наложеното на Я. Б. наказание лишаване от свобода е намалено от една година и шест месец на една година, а наказанието глоба от 1000 на 600 лева. Присъдата е отменена в частта относно наложено на Б. наказание по чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. В останалата част присъдата е потвърдена.

Въззивното решение по ВНОХД №25/2020 г. по описа на ОС-Ямбол е атакувано по реда на Глава тридесет и трета от НПК пред Апелативен съд Бургас, който с решение № 31 от 12.07.2021г., постановено по НВОХД № 100/2021г. е възобновил производството по ВНОХД №25/2020 г. по описа на Ямболския окръжен съд, отменил е постановеното по него решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При повторното разглеждане на наказателното производство пред Окръжен съд – Ямбол е образувано ВНОХД № 178/2021г., приключило с решение № 19 от 01.04.2022г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размерът на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Б., от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода, както и размерът на наказанието глоба от 1000 лева на 600 лева. Присъдата е отменена в частта, с която на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на Б. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. В останалата част присъдата е потвърдена.

Това въззивно решение отново е атакувано пред Апелативен съд – Бургас по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С решение № 97 от 25.11.2022г., постановено по НВОХД № 179/2022г. апелативният съд е 5 оставил без уважение искането на осъдения Б. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 149/2017г. по описа на Районен съд – Ямбол и ВНОХД № 178/2021г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

На 07.04.2022г. след постановяване на окончателното решение № 19 от 01.04.2022г. по ВНОХД № 178/2021г. на ОС-Ямбол, с което присъдата по НОХД № 149/2017г. на РС-Ямбол е била изменена в санкционната й част, този съд /Районен съд – Ямбол/ по собствена инициатива е открил производство по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.68, ал.1 от НК /спр. л.313 от НОХД №149/2017г. на РС-Ямбол/. С определение № 260049 от 05.12.2022г., постановено по НОХД № 149/2017г., на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наложеното на осъдения Б. по ЧНД № 475/2015г. по описа на Софийски районен съд общо наказание от една година лишаване от свобода, което е постановил да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият Б. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД № 9861/2012г по описа на Софийски районен съд, считано от 27.12.2011г. до 31.12.2011г., както и по НОХД № 149/2017г. по описа на РСЯмбол, считано от 14.08.2021г. до 17.08.2021г.