Решение № 416 от 01.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20245300900150 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл. 92 и чл.86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от “ТРАФИК СОТ“ ООД, с ЕИК 200974824, представлявано от процесуалния му представител адв. Н. Ш. против “ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БОТЕВ“ АД, с ЕИК 201468114 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Източен“ №10, стадион “Христо Ботев“. Твърди се в исковата молба, че на 01.01.2021 г. между ищеца като изпълнител и ответното дружество като възложител е сключен Договор за физическа охрана, по силата на който изпълнителят е поел задължение да извършва дейност по физическа защита от противоправни посегателства, по тяхното предотвратяване и пресичане и противодействие на противоправно посегателство спрямо физически лица в обект “Спортен комплекс “Коматево“ в кв. “Коматево“, гр. Пловдив, както и да извършва контролно-пропускателен режим на последния. От месец май 2023 г. ответното дружество преустановило плащанията по договора, като във връзка с останалите неплатени фактури за предоставени услуги било образувано съдебно производство – т.д. №668/2023 г., в хода на което на 24.11.2023 г. натрупаните задължения били заплатени и производството било прекратено по искане на 1 ищеца. Посочват по-нататък в исковата молба, че договорът между страните бил сключен със срок на действие 24 месеца, считано от 01.01.2021 г., респ. до дата 01.01.2023 г. Било уговорено също, че ако не е постъпило едномесечно писмено предизвестие, по реда и при условията на чл. 16, т.2 от някоя от страните, договорът се считал за продължен за същия срок. Твърдят, че към края на месец ноември 2022 г., не било отправено предизвестие за прекратяване на договора, поради което се налагал изводът, че същият е продължил своето действие за нов 24-месечен период – до 01.01.2025 г. В подкрепа на това си твърдение посочват, че продължили да изпълняват задълженията си, произтичащи от сключения договор до 15.11.2023 г., на която дата охраната била свалена по изричната воля на ответното дружество възложител. С изявление за прекратяване с вх.№9350/14.11.2023 г., връчено чрез ЧСИ Ангел Ангелаков, “ПФК Ботев“ АД заявил, че по негова воля едностранно прекратява сключения на 01.01.2021 г. договор за физическа охрана преди изтичане срока му на действие. Твърдят, че освен процесния договор за охрана на посочения обект от 01.01.2021 г., друг между страните не бил сключван, каквито твърдения съдържало полученото от тях изявление за прекратяване на последния. На основание постъпилото изявление ищецът преустановил предоставянето на охрана на Спортен комплекс “Коматево“.

Считат, че едностранното прекратяване на сключения договор е в противоречие както със закона, така и с договореното между страните.

Нямало отправено предизвестие за прекратяване по реда и при условията на чл. 16, т.2 от страна на възложителя, нито взаимно съгласие на страните, както предвиждал договора. Твърди се, че предприетите действия по едностранно прекратяване на договора между страните по своя смисъл и характер съставлявали неизпълнение на поети договорни задължения, за което страните са предвидили съответната санкция – заплащане на уговорена компенсаторна неустойка. Считат, че са налице всички предпоставки на фактическия състав, от който възниква задължението за плащане на неустойка – валидна облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение. Предвидената в договора неустойка била в размер на 50 % от сумите по чл. 6 за останалата неизпълнена част от договора – което в случая били 13 календарни месеца, считано от 01.12.2023 г. до датата на която изтичал продължения срок на неговото действие – 31.12.2024 г. Размерът на неустойката, съобразно 2 описаната в исковата молба формула за изчисление, се равнявал на 74 125,60 лева без ДДС или 88 950,72 лева с начислен ДДС. На следващо място, ищецът посочва, че на 06.02.2024 г. са връчили на ответното дружество покана за доброволно изпълнение, със седмодневен срок за заплащане на посочената вече сума, произтичаща на осн. чл. 21 от процесния договор. На 12.02.24 г. в отговор на отправената покана, ответникът отговорил с изричен отказ за заплащане на претендираната неустойка. По повод последното предявява настоящата претенция и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 74 125,60 лева без ДДС или 88 950,72 лева, с вкл. ДДС, представляваща договорна неустойка, произтичаща и основана на чл. 21 от сключения между страните договор, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 715,53 лева, представляваща лихва за забавено плащане, изчислена върху стойността на просроченото задължение за периода от 14.02.24 г. (денят следващ изтичане на 7-дневния срок за доброволно изпълнение) до датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г. Претендират сторени в производството разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът “ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БОТЕВ“ АД, с ЕИК 201468114, със седалище и адрес: гр. Пловдив, бул. “Източен“ №10, Стадион “Христо Ботев“, действащ чрез процесуалния си представител адв. В. Ч., депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище, че депозираната искова молба е недопустима и неоснователна. Твърдят, че договорът за охрана от 01.01.2021 г. е прекратен и между страните е налице преуреждане на отношенията чрез сключване на последващ договор за охрана, действал по отношение на процесния период от време, посочен от ищеца. С оглед наличието на ново правоотношение, счита за недопустимо ищецът да претендира заплащането на суми по договор, който вече няма правно действие, по каквато причина считат предявения иск за недопустим. Навеждат твърдения, че уговорената в договора за физическа охрана клауза за неустойка е нищожна, уговорена в прекомерен размер и същата нарушава добрите нрави. Наред с това, посочват, че тя е уговорена в неопределен размер в договора и има за единствена цел да облагодетелства охранителното дружество. Оспорват твърденията на ищеца във връзка с цитираното в исковата молба съдебно производство, че изплатените от “ПФК Ботев“ АД задължения в размер на 121 202,01 лева, 3 произтичат именно от договора за физическа охрана от 01.01.2021 г. на Спортен комплекс “Коматево“. По – нататък ответникът твърди, че се е опитал да уреди отношенията си с ищеца във връзка със сключени между тях договори за охрана по извънсъдебен начин, като поискал прекратяване на договорните отношения по взаимно съгласие. Ищцовото дружество не действало добросъвестно и отказало прекратяване на договора по този ред.

Считат претендираната с исковата молба лихва за забавено плащане за неоснователна, по причина, че главницата, претендирана от ищеца, е формирана от задължение за неустойка, а според ответника не може да се присъжда едновременно неустойка и законна лихва за едно и също забавено изпълнение на парично задължение, поради недопустимост на две вземания за едно и също неизпълнение. Претендират се разноски в настоящото производство.

В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва исковата молба съобразно направените от ответника възражения. Счита за неоснователни наведените в отговора твърдения, че сключеният между страните договор за охрана от 01.01.2021 г. е прекратен и е налице преуреждане на отношенията помежду им чрез сключване на последващ такъв, тъй като липсвали доказателства в тази насока. Посочват, че един от представените от ответника договори е такъв със сходен предмет, но тъй като същият нямал дата, то не било възможно да се направи обосновано и категорично заключение, че именно със сключването на същия е прекратен процесния договор за физическа охрана от 01.01.2021 г. и отношенията между страните са преуредени. На следващо място, считат, че твърденията на ответника се опровергават от обстоятелството, че в отправеното от него на 02.11.2023 г. предложение за прекратяване на всички сключени между страните договори за охрана по взаимно съгласие, се съдържало признанието на ответното дружество, че към датата на отправяне на предложението то е възложител по Договор за физическа охрана от 01.01.2021 г., с предмет физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане и противодействие на противоправно посегателство спрямо физически лица в обект “Спортен комплекс “Коматево“. Направено било и искане съществуващите до този момент задължения да бъдат изплатени разсрочено на 10 равни месечни вноски. Освен това, на 10.11.2023 г.

4

“ТРАФИК СОТ“ ООД подало искова молба против ответното дружество, с която са заявени претенции за заплащане на просрочени задължения, произтичащи именно от процесния договор. В хода на образуваното т.д.

№20235300900668/2023 г. от страна на ответното дружество не били заявени възражения, че договорът за охрана от 01.01.2021 г. е бил прекратен, в т.ч. чрез сключване на последващ такъв, респ. че претендираните за заплащане на просрочени задължения са основани на друг договор. На следващо място, на 15.11.2023 г. между страните бил съставен и подписан протокол за снемане охрана на обект Спортен комплекс “Коматево“ и “ТРАФИК СОТ“ ООД преустановило предоставянето на услугата, за която се задължило. В Протокола изрично било записано, че същият се съставя по повод и във връзка с едностранно прекратяване на договора за охрана от 01.01.2021 г. и съставлява неразделна част от него. Ответникът не оспорвал, че предложението за прекратяване на договорите, както и Протоколът за снемане охраната на процесния обект са подписани от прокуриста на дружеството А.К., което само по себе си представлявало признание, че към 15.11.2023 г. отношенията между ищеца и ответника в настоящото производство все още са били уредени именно с процесния договор. Оспорват направеното от ответника възражение за нищожност на неустойката на посочените в отговора на исковата молба основания, като излагат подробни аргументи в допълнителната искова молба. Изтъкват, че така както е договорена неустойката, зачита пълната равнопоставеност на страните по договора, доколкото същата е предвидена при условията на реципрочност – няма разграничение по отношение на нейния размер за някоя от страните, а се дължи в посочената стойност от която и да било от тях в случай на неизпълнение на конкретното задължение по чл. 21 от Договора.

В законовия срок за отговор на допълнителната искова молба от ответника е постъпил отговор, с който поддържат изложеното от тях в отговор на ИМ. Излагат становището си по направените от ищеца в допълнителната искова молба възражения. Твърдят, че прокуристът на ответното дружество А.К., подписал Протокола за снемане на охрана от 15.11.2023 г., бидейки гражданин на **, не владее писмено и/или говоримо **, поради което за него е било невъзможно да разбере какво е написано в него, съответно при подписването му никой не му разяснил кой договор за охрана е посочен в протокола. Поддържат изложеното в ОИМ относно претендираната неустойка, 5 като твърдят, че клаузата е нищожна. В случай, че съдът приеме, че неустойката се дължи, то считат, че същата следва да бъде намалена, тъй като е в прекомерно голям размер. На следваща място, твърдят, че неоснователно ищецът претендира заплащане на неустойка с начислен върху него данък добавена стойност. Доколкото се претендира неустойка във връзка с прекратяване на договор за охрана за бъдещ период от време, то ищецът не е извършил престация по договора, съответно ДДС не следвало да се присъжда в негова полза.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното: