Решение № 3958 от 07.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3958 гр. Варна, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20233110108043 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „АПС Б. Б." ЕООД, ЕИК ***, срещу Д. Ж. Д. (с предбрачно фамилно име „Дж.“), ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. Ж. Дж. дължи на „АПС Б. Б." ЕООД сума в общ размер от 734,89 лв., формирана както следва: 1. главница в размер на 487,96 лв., дължима по Договор за кредит №792590; 2. договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит №792590, в размер на 42,64 лв. за период от 31.01.2017 г. до 30.04.2017 г.; 3. законна лихва за забава върху главницата по Договор за кредит №792590 в размер на 204,29 лв. за период от 31.01.2017 г. до 23.02.2021 г.; 4. както и лихва за забава върху главницата от 31.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземанията, които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №4196/2022 г. по описа на РС Варна.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се в исковата молба, че между „К.“ АД, ЕИК ***, в качеството си на кредитодател, и Д. Ж. Дж. в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №792590 на 27.12.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Кредитът е усвоен от кредитополучателя. По силата на договора ответницата е получила сумата от 600 лв., срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски по 132,65 лв. в срок до 31.05.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и 1 фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от ОУ страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К." АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б." ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „К.“ АД и „А.Т." ЕООД като цедент и „АПС Б. Б." ЕООД като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С Приложение № 1. към описания по-горе договор, „К.“ АД и „А.Т." ЕООД е прехвърлил на цесионера „АПС Б. Б." ЕООД. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „К.“ АД и „А.Т." ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит №792590 е прехвърлено на „АПС Б. Б." ЕООД за сумата от 734,89 лв. Според изнесеното Д. Ж. Дж. не е изпълнила в срок задълженията си по договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. Моли се при изложеното, за постановяване на положително решение по предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от адв.

И., действаща като особен представител на Д. Ж. Д.. С отговора се оспорва изцяло исковата претенция на ищеца, както по основание, така и по размер и се счита, че същата е неоснователна. Оспорва се, че между дружеството „К." АД и ответника има сключено облигационно правоотношение, като в условията на евентуалност оспорвам и дължимостта на претендираните от ищеца суми по договора. Оспорва се, че ответника въобще е получил сума в размер на 600 лв., като главница по договора за кредит. Видно от приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит № 792590/27.12.2016 година, същият не е подписан от ответника, а само от представляващите дружеството „К." АД. Приложение № 1 към Договор за поребителски кредит №792590/27.12.2016 г. също не е подписано от ответника Д. Ж. Дж., с оглед на което не е налице сключено облигационно правоотношение между страните.

На следващо място с отговора се счита, че не са спазени и изискванията на чл.

2

11, ал. 1, т. 7 - 12 от ЗПК, поради което на основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит също е недействителен. Оспорва се, че преди сключването на договора търговецът е изпълнил информационното си задължение по чл. 8 - чл. 11 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и е предоставил необходимата информация на ответника, като по този начин договорът противоречи и на ЗПФУР и води до ограничаване на правата на потребителя. Прави се и възражение за нищожност на клаузата на чл. 7 от Приложение № 1 към договора за годишен лихвен процент в размер на 41.24 %, на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави. Оспорва се, че с приложения към исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от дата 02.03.2021 година „К." АД е прехвърлило своите вземания към ответника Д. Дж., доколкото липсва индивидуализация на прехвърленото вземане както и цена, на която вземането е прехвърлено. В условията на евентуалност оспорва се и действието на цесията по отношение на ответника. Счита се, че по отношение на ответника прехвърлянето на вземането няма действие тъй като същото не му е съобщено /така чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането следва да бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор, като това право е лично и същото не може да бъде прехвърлено на цесионера. В условията на евентуалност се навежда и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания както за главница, така и за договорна лихва и законна лихва за забава. С оглед изложеното, заведените искове се считат за неоснователни и недоказани, и като такива се настоява, че следва да бъдат оставени без уважение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно и кумулативно съединени установителни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. №4196/2022 г. по описа на РС - Варна, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителния иск, като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания на заявителя в този смисъл.

За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен Договор за кредит №792590/27.12.2016 г. между „К.“ ЕАД и ответника, в това число реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателя; наличието на уговорка в договора за заплащане на възнаградителна лихва; размерът на претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва, като във връзка с иска по чл. 86 ЗЗД следва да установи и изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за плащане на законна лихва в претендирания размер; валидно сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит към ответника са прехвърлени на ищеца и уведомяване на длъжника за извършената цесия.

3

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 792590/27.12.2016 г., за който се твърди, че е сключен между „К.“ ЕАД в качеството на кредитодател и Д. Ж. Дж. в качеството на кредитополучател по електронен път по реда на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 8-11 ЗПФУР се предвижда каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от договора, като информацията следва да се предостави на хартиен или друг траен носител. Доколкото се касае за такъв договор, доставчикът следва да установи спазването на предвидената в чл. 18 ЗПФУР процедура, която предвижда задължение за доставчика да установи, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, а така също, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

В представените Общи условия (ОУ) подробно е разписана процедурата по сключване на договорите за кредит с „К.“ ЕАД, като в Раздел III от ОУ е предвидено, че кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до „К.“ ЕАД по образец, като кандидатстването се извършва на сайта или по телефона. Заявлението следва да съдържа данни за кредитополучателя, желаният размер на кредита и желаният от него начин на усвояване на кредита. След като бъде попълнено заявлението, кредиторът изпраща на кредитополучателя по e-mail Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържа цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит. Ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от Договора за кредит и ОУ, подава заявлението, като с извършване на тези действия заявлението се счита подадено, а договорът и ОУ – приети и подписани, като кредитодателят следва да предостави на кредитополучателя на посочения e-mail адрес Договора за кредит и ОУ. В Раздел IV от ОУ се предвижда, че след провеждане на горната процедура и след получаване на редовно заявление кредитодателят извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, като има право да отхвърли заявлението и да откаже да предостави кредит, без да е длъжен да се мотивира, като в този случай Договорът не влиза в сила. В случай, че „К.“ ЕАД одобри заявлението, кредитополучателят се уведомява за това на посочения от него e-mail или чрез SMS или позвъняване чрез изпращане на уведомление за одобрение, като Договорът за кредит влиза в сила в момента на получаване на уведомлението от кредитополучателя. В чл. 1 от Договор за кредит №792590/27.12.2016 г. е изрично предвидено, че „К.“ ЕАД се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от кредитодателя.