Решение № 543 от 21.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Велико Търново, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100501123 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК ввр. чл.278 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№1395/22.01.2024г. от страна на ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК:121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Симеоновско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор Павел В.Димитров, Изп.директор Валентин В.Илиев и Изп.директор Владислав В.Милев – заедно от всеки двама от изпълнителнитe директори(чрез юрисконсулт И. Г.) – длъжник по изп.дело№ 20247280400596, по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС, против Постановление от 10.10.2025г. по изп.дело№20247280400596, по описа на ЧСИ Д.Колева, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адв.възнаграждение в полза на взискателя до сумата от 200.00лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Възприето било становището относно несъответствие с правото на ЕС, на регламентираните от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, kaто определените в цитираната наредба размери на адв.възнаграждения не представляват обвързващи съда правила(Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС). Решенията на СЕС по преюдициални запитвания били задължителни, на основание чл.633 от ГПК, и тъй като с цитирания акт е прието, че Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на разпоредбите на ДФЕС, то съдебният изпълнител следва да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, в случая - ЗК„Лев Инс“АД.

Поради несъответствие на относимата правна норма от националното законодателство с правото на ЕС следва да се приеме, че липсва основание за прилагане на чл.7 ал.2 т.4 и т.5 от 1

Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа , приложим е установения от чл.78 ГПК правен ред, поради което не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение.

При условията на евентуалност, намира претендираното по изп.дело№20257280400596 адв.възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат, за прекомерно и недължимо по аргумент от разпоредбата на чл.10 т.1 и т.2 ввр. чл.7 ал.2 от наредбата. Счита, че адв.възнаграждение, претендирано по изп.дело№20257280400596 следва да бъде редуцирано, с оглед на факта, че правната помощ на адвоката се свела единствено до подаване молба за образуване на изп.дело, както и поради факта, че по изп.дело липсват данни за извършване на други правни или фактически действия. Налице били предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК – изп.дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив, то е елементарно и от фактическа, и от правна страна, поради което адвокатския хонорар се явява прекомерен на основание чл.10 т.1 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа . Моли адв.възнаграждение претендирано в размер на 7000.00лв. по изп.дело№20257280400596, посочено в ПДИ като дължима за внасяне сума, да бъде отхвърлено като неоснователно, поради недължимост, поради противоречие на чл.38 ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, на правото на ЕС, което изключва прилагането и при произнасяне по съдебните разноски на страните. При условията на евентуалност, моли адв.възнаграждение претендирано в размер на 7000.00лв. по изп.дело№20257280400596, посочено в ПДИ като дължима за внасяне сума, да бъде намалено до размер, съгласно чл.10 от наредбата 200.00лв. Счита определената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса за прекомерна.

Включването на адв.възнаграждение, което било отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ било незаконосъобразно материалният интерес, върху който се изчислявала пропорционалната такса, бил само присъденото вземане по изп.лист. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счетял, че дължимото се адв.възнаграждение следвало да бъде включено в събраната сума, моли да бъде намалено възнаграждението, като се коригира и размерът на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендира направените по възззивното производство разноски.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от страна на Н. Г. Д.(чрез адв.М. М.М. от САК) - взискател по изп.дело№20247280400596 по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС е постъпило становище, с което жалбата е определена като неоснователна. Отговорността за разноски в изп.процес била уредена по начин, различен от исковия. Избягването, респ. намаляването на отговорността за разноски в изпълнителния процес става не по реда на чл.78 от ГПК, а със своевременно(преди образуването на изпълнителния процес) плащане, kойто извод изхождал от чл.79 от ГПК. Критериите по чл.78 ал.5 от ГПК, не намирали приложение в изп.процес.

Извършената от процесуалния представител на взискателя работа по конкретното дело не се свеждала само до подаване на молба за образуване на изп.дело с искане за прилагане на поискания с молбата по чл.426 ал.1 от ГПК изп.способ. Дължимостта на направените от взискателя разходи за адвокат като разноски по изпълнението не била в зависимост от извършената работа от процесуалния представител по изп.дело. Погасяване на задължението в случая не било в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а би било вследствие реализирано действие по принудителното изпълнение в т.ч. и чрез налагане на „запор“ върху сметките на длъжника. При образуване на изп.дело процесуалният представител на взискателя нямало как да знае и да предвиди какви действия ще се наложи да иска от съдебния изпълнител, поради което е включил в размера на адв.възнаграждение и процесуално представителство за извършвате на действия с цел 2 удовлетворяване на вземането. Моли съда да остави без уважение подадената жалба.

Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС. Заема се становище за неоснователност и недоказаност на жалбата с искане да бъде оставена без уважение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.201Зг. по тълк.дело№6/2012г. на ОСГТК ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане, като дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена в чл.79 от ГПК(освен в посочените в чл.79 ал.1 oт ГПК изключения, като в настоящия случай, не е налице нито една от посочените в закона хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски). Взискателят е този, който определя обема на представителната власт на пълномощника си(в конкретния случай - да го представлява пред ЧСИ, както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото), като на адвоката е заплатено възнаграждение и по чл.10 т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Счита, предвид размерът на дълга по изп.листи към датата на образуването на делото, че адв.възнаграждения не надхвърлят минималния размер определен съобразно чл.10 т.1, т.2 ввр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Счита, че не е налице прекомерност на адв.възнаграждения по чл.78 ал.5 от ГПК и било неоснователно искането за намаляването им, съответно и за редуцирането на таксите по т.26 от ТТРЗЧСч. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изп.дело№20247280400596 по описа на ЧСИ Д.Колева с район на действие ВТОС е образувано на 01.10.2025г., въз основа на молба за образуване на изп.дело и приложени към нея изп.лист№128/25.09.2025г., издаден по гр.дело№512/2023г. на ВТОС - в полза на взискателите Н. Г.

Д. против длъжника ЗK”Лев Инс”АД.

Към датата на образуването задължението по изп.дело към взискателя възлиза на възлиза на:

93029.34лв. - главница, ведно със законната лихва от 10.11.2021г., която към 15.10.2025г. възлиза на 44641.71лв., както и такси и разноски по изп.производство в размер на 7582.02лв., заедно със 7000.00лв. – адв.възнаграждение.

По изп.дело взискатeлят упълномощил процес. адв.М. М.М. от САК с адв.възнаграждение в размер на 7000.00лв.

Начислени били такси по изп.дело№20247280400596 на ЧСИ Д.Колева, както следва: т.1 образуване на изп.дело – 20.00лв.; т 2 - цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ – 50.00лв.; т.5 - изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл.517 ал.2 и ал.3 от ГПК – 40.00лв. вкл. ПДИ. уведомление НАП; т.9 налагане на запор без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл.517 ал.1 от ГПК – 15.00лв.; т.11 - присъединяване на взискател – 50.00лв.; т.5 - изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител па покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл.517 ал.2 и ал.3 от ГПК – 60.00лв; т.31 - 3 допълнителни разноски – 20.00лв. - куриерски услуги относно връчвания и връщане на обратна разписка относно удостоверяване на връчването; т.31 - допълнителни разноски – 3.92 БК; т.26 от ТТРЗЧСИ – 7332.41лв.

На 01.10.2025г. до длъжника ЗK”Лев Инс”АД е изпратена ПДИ. На същата дата, на основание чл.450 ал.3, чл.507, чл.508 ввр. чл.446 от ГПК е наложен запор върху сметките на длъжника ЗK”Лев Инс”АД в „Юробанк България“АД до размера на общото задължение(по двата изп.листа, вкл. такси и разноски по образуваното изп.дело) – 152253.07лв.

Чрез молба-възражение с вх.№17812/03.10.2025г. длъжникът ЗK”Лев Инс”АД е направил възражение относно адв.възнаграждение на процесуалния представител-адвокат на взискателя Н. Г.

Д. с идентични на настоящата частна жалба искания(за отхвърляне искането за заплащане на адв.възнаграждение от 7000.00лв., респ. с искане за редуцирането му до 200.00лв. и съответно за намаляване на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ).

На 07.10.2025г.(след получаване на ПДИ) е подадено до ЧСИ Д.Колева платежно нареждане от 07.10.2025г.(с наредител ЗK”Лев Инс”АД) за сумата 152000.98лв.

На 09.10.2025г., на основание чл.456 ал.1, ал.2 от ГПК към така образуваното изп.дело с постановление на ЧСИ е присъединен като взискател с изп.лист, издаден на 29.09.2025г. по гр.дело№895/2024г. на РС-Троян – Андрейчо Н.Атанасов.

С Постановление от 10.10.2025г. по изп.дело№ 20247280400596 на ЧСИ Д.Колева е оставила без уважение молба-възражение с вх.№17812/03.10.2025г. на ЗK”Лев Инс”АД(респ. отказано е да се намали размера на адв.възнаграждение в полза на взискателя до сумата от 200.00лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, предвид факта, че адв.възнаграждение е съобразено с дълговете по изп.лист и е било съобразено с разпоредбите на чл.10 т.1, т.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа – не надхвърля минимално регламентирания размер. С оглед материалния интерес по изп.дело, таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ била коректно изчислена, съгласно т.26 б.“г“ от ТТРЗЧСИ.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

В чл.435 ал.2 от ГПК изчерпателно и лимитативно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава XXXIX от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в Част I “Общи правила”. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство.