Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 637 от 06.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 557/2025
Вид
Определение № 637
Подписан
06.03.2025
В сила
06.03.2025
Състав
Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

  • чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.94 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 3 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. София, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500557 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение 12256/06.08.2024 г. по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав е прекратил производството по гр.д.№ 2549/2024 г. на СГС, І-1 като е приел, че гр.д.№ 2548/2024 г. на СГС, I-24 състав е идентично /между същите страни и за същото искане/ и е образувано по-рано, поради което са налице предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК.

С определение 1624/06.08.2024 г. по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав е оставил без уважение молбата на Р. А. М., ЕГН **********, от гр.***, ул.*** № **, за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по подадена частна жалба против определение от 06.08.2024 г. и молба за безплатна правна помощ по чл.94 ГПК.

Срещу определение 12256/06.08.2024 г. по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав е подадена частна жалба от Р. А. М., която моли то да бъде отменено. Сочи, че следва и двете образувани дела да бъдат разгледани, независимо дали в едно общо или в отделни производства.

Срещу определение 1624/06.08.2024 г. по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав е подадена частна жалба от Р. А. М., която моли то да бъде отменено като въззивния съд. Счита, че с това определение й се отнема правото на достъп до правосъдие. В документите за дохода й се установявало, че живее под социалния минимум.

Въззивният съд намира, че преди да се произнесе по жалбата срещу определение 12256/06.08.2024 г. по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав, дължи произнасяне по жалбата срещу определение 1624/06.08.2024 г. по гр.д.№ 2549/2024 г.

Софийски градски съд, ГО I-1 състав, тъй като от изхода на това произнасяне ще бъдат 1 определени условията за разглеждане на жалбата срещу прекратяването на делото.

Ищцата по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав Р. А. М. е подала частна жалба срещу определението, с което делото е прекратено, като в частната си жалба е поискала освобождаване от държавна такса по чл.83 ГПК и безплатна правна помощ по чл.94 ГПК.

Видно от представената декларация към молба от 30.12.2024 г. за материално и гражданско състояние Р. А. М. получава месечен доход от заплата от 2205.34 лв., като това е единствения доход на цялото й семейство, състоящо се от съпруг П. Д. К. и две деца – Й.

П. К. и И. П. К.. Семейството притежава жилище от 31 кв.м. и автомобил Пежо 207, година на производство - 2008. Същевременно е декларирала, че тя, съпругът й и член от семейството й страдат от заболявания, изискващи ежемесечни разходи от по 800 лв. за всеки от тях.

При тази фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата в частта, с която се обжалва отказа на съда да освободи Р. М. от заплащане на държавна такса по подадената частна жалба е основателна.

Българското законодателство с чл.83, ал.2 от ГПК дава възможност физическите лица да бъдат освободени от заплащането на такси и разноски при призната от съда липса на достатъчно средства. Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

В процесния случай се касае за лице в активна трудоспособна възраст, което обаче не е в добро здравословно състояние. Видно от декларацията, това лице полага труд по трудово правоотношение като възнаграждението му е в размер 2205.34 лв. и същевременно домакинството му се състои от него, съпругът му и двете му деца.

Преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на ищеца за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че са налице предпоставките за освобождаването му на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че установените факти налагат извода, че получаваните от ищеца доходи в рамките на трудовото му отношение, не позволяват заплащането на държавната такса в производството. При освобождаването от заплащането на държавна такса съдът следва да вземе предвид и всички други обстоятелства, които биха били от значение за преценката. За това дали получаваните от едно лице средства са достатъчни за да живее в ежедневието и същевременно да може да плати държавната такса по делото е при всички положения от съществено значение броя на членовете на неговото домакинство. В случая домакинството на жалбоподателя е от четирима човека като доходът от 2200 лв., с който те следва да живеят по преценка на настоящият съдебен състав не може да им позволи да заплатят дори малкият размер от 15 лева на държавната такса като се има предвид декларираното здравословно състояние на трима от членовете на домакинството и разходите, което това здравословно състояние допълнително изисква на месец. Жалбоподателят и съпругът му не притежават недвижими имоти, от които да могат да реализират граждански плодове под формата на наем или цената им при продажба., както и не са търговци, за да разчитат на друг източник на средства, с които да бъде заплатена определената държавна такса.

Въззивният съд приема, че жалбоподателят не притежава достатъчно средства, поради което същият следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

Определението в обжалваната част следва да бъде отменено и жалбоподателят изцяло освободен от заплащане на държавна такса.

2

По жалбата срещу отказа на първоинстанционния съд да предостави правна помощ:

Предоставянето на правна помощ се осъществява по предвидения в чл. 95 ГПК ред, но при наличие на предвидените в Закона за правната помощ предпоставки. С оглед ясно регламентираната социална функция на Закона за правната помощ е определен и обхватът на лицата, на които се предоставя правна помощ. Съгласно чл.5 правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони.

Основанията са посочени в чл. 23, ал. 3 ЗПП. Правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната-физическо лице няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. С оглед изложените съображения по въпроса за одвобождаване на Р. А. М. от заплащане на държавна такса, съдът намира, че на същата следва да бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав като обжалваното определение в частта, с която е отказано предоставянето й бъде отменено.

По жалбата срещу определение 12256/06.08.2024 г. по гр.д.№ 2549/2024 г.

Софийски градски съд, ГО I-1 състав, с което производството по гр.д.№ 2549/2024 г.

Софийски градски съд, ГО I-1 състав е прекратено:

Първоинстанционното производство по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав е образувано по искова молба на Р. А. М. с предявени против Я. Г., в качеството му на съставител на НП № 7/28-.07.2016 г. и З. А., в качеството му на главен инспектор, обжалвал Решение № 21/29.01.2019 г. на РС Чепеларе, в частта му, с която това наказателно постановление е отменено, искове за заплащане на обезщетение от 200 000 лв. за имуществени вреди и 250 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Исковата молба е подадена по пощата и постъпила в СГС на 01.03.2024г. с вх.№ 24853.

Първоинстанционния съд е извършил служебна проверка вследствие на която по делото е приложено удостоверение на Софийски градски съд за образувано гр.д.№ 2548/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-24 състав, по искова молба вх.№ 24840/01.03.2024 г., с която Р. А. М. е предявила против В. Б. П., в качеството му на съставител на НП № 10/10.09.2016 г. и З. А., в качеството му на главен инспектор, обжалвал Решение № 21/29.01.2019 г. на РС Чепеларе в частта му, с която това наказателно постановление е отменено, искове за заплащане на обезщетение от 200 000 лв. за имуществени вреди и 250 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Предвид така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното:

Производството по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав е с различен предмет от производството по гр.д.№ 2548/2024 г. Софийски градски съд, ГО I24 състав, независимо, че ищецът и единият от ответниците съвбадат. В двете производства се претендират обезщетения за вреди от различни актове и действия на ответниците.

Разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК изисква, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая обаче не е налице пълен субективен и обективен идентитет между двете дела, поради което производството по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав следва да продължи.

Обжалваното определение е незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменено.

3

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 1624/06.08.2024 г. по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Р. А. М., ЕГН **********, от гр.***, ул.*** № **, на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по подадена частна жалба против определение от 06.08.2024 г.

ПРЕДОСТАВЯ на Р. А. М., ЕГН **********, от гр.***, ул.*** № ** правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав.

Да се изпрати писмо до САК с искане за определяне на служебен защитник на Р. А. М., ЕГН **********, от гр.***, ул.*** № ** по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав.

ОТМЕНЯ определение 12256/06.08.2024 г. по гр.д.№ 2549/2024 г. Софийски градски съд, ГО I-1 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4