Определение № 85 от 20.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Стара Загора, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20265500500009 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод на подадена частна жалба с вх. № 6435/28.10.2025г. подадена от "К.П.Б." ЕООД, гр.С. против Определение № 629/09.10.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 1091/2024г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска, с което е оставена без уважение подадената от тях писмена молба по реда на чл.248 от ГПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение, като се постанови съдебен акт, с който да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност те да бъдат значително намалени. В този смисъл се излагат подробни фактически и правни съображения. Моли съда да се изискат и приложат по настоящото дело исковите молби, с които са образувани изрично посочените гр.дела, както и представените по всяко от тях списъци по чл.80 от ГПК, за да се оценели общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност.

Частната въззивница К. В. В. от гр.С.З. е депозирала своевременно по делото писмен Отговор на частната жалба, с който се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид относимите с оглед характера на настоящото производство оплаквания в ч.жалба, както и подадения писмен отговор против нея, като се съобрази със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Решение рег.№ 151/11.08.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 1091/2024г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска по иска на К. В. В. против "К.П.Б." ООД е обявен за недействителен, на основание чл.22 1 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит № 937234 към искане № 9258158 от 29.09.2023г.

Осъден е ответникът "К.П.Б." ООД, да заплати на ищцата К. В. В. сумата от 50 лв. за платена от нея ДТ и на адв. Л. К. Б. от АК - София, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА дв, адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

Видно от Молба с рег.№ 5238/09.09.2025г., подадена от "К.П.Б." ООД, гр.С. е поискано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като се отмени присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата предвид злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК. При условия на евентуалност, молят да се намали съществено размера на първоначално присъдените разноски, като излагат своите фактически и правни съображения в тази насока.

От подадения в срок писмен Отговор на подадената молба с правно основание по чл. 248 от ГПК от страна на ищцата К. В. В. е видно, че е застъпено становище в насока, че подадената молба е неоснователна.

Направено е искане да се постанови определение, с което да се остави без уважение депозираната от ответника молба по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по гр.д.№ 1091/2024г. по описа на РС- гр.Чирпан Решение № 151/11.08.2025г., в частта му за разноските.

Видно от Определение рег.№ 629/09.10.2025г., постановено по това приключено гр.д.№ 1091/2024г. по описа на РС- Чирпан е оставена без уважение молбата на "К.П.Б."- ООД, гр.С. за изменение на Решение № 151/11.08.2025г., постановено по гр.д.№ 1091/2024г. по описа на РСгр.Чирпан, обл.Старозагорска.

При така установеното, настоящият състав на въззивната инстанция от правна страна приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото, в изискуемата се писмена форма и в законоустановения срок за това, поради което въззивният съд следва да се произнесе по метарилноправното оплакване в кръга на своята компетентност.

Разгледана, като по съществото ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като в случая, за да остави без уважение подадената молба първоинстанционният съд е приел, че в мотивите на съдебното решение е посочено, че ищецът претендира разноски, които съобразно изхода от спора следва да му се присъдят. Представеният по делото ДПЗС между ищеца и процесуалния му представител, както и в Списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, не съдържа цифрово изражение на договорения хонорар, тъй като правната помощ и съдействие е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, като цената на главния иск възлиза на 1 550 лв., а цената на евентуалния иск е 607,50 лв. Определянето на размера на цената на иска по правилото на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно 2 правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл.68 от ГПК, която съвпада със стойността /цената/ на договора. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответника с отговора на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2 от ГПК, когато с една искова молба срещу един и същи ответник са предявени, както главен, така и евентуален иск, държавна такса се събира за един иск. Самата по принцип дължима Държавна такса реално не е заплащана по делото поради това, че ищецът е бил освободен от РС от внасянето на ДТ и разноски съобразно събраните по делото писмени доказателства. Поради което разноските му за ДТ, адвокатско възнаграждение и за вещо лице следва да се възложат на ответното дружество.

Неоснователна е частната жалба и по отношение искането за редуциране размера на присъденото възнаграждение от 450 лв., тъй като в случая след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022 г. съдебната практика е еднозначна, константна и категорична, че размерите на адвокатските възнаграждения посочени Наредба № 1/2004г. за МРАВ/ сега Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа - Загл. изм.

ДВ бр.14/2025г./, нямат за съда задължителен характер и обвързваща сила за адвокатската работа, а единствено и само могат да служат за някакъв общ ориентир.

В случая, присъденото адвокатско възнаграждение е съответно на положения адвокатски труд и клони към минимума предвиден с оглед на материалния интерес по делото. Участието на пълномощника- адвокат на ищцата по делото е било активно и пълноценно, като своевременно са подавани съответните молби по движението на делото. Още повече, че като краен резултат искът е бил изцяло уважен, което означава също така ефективна адвокатска защита и съдействие за страната /ищцата/ от пълномощника й - адв.Б..

Освен това ОС - Ст.Загора счита направените доказателствени искания в подадената ч.жалба за процесуално недопустими и метариално неотносими към предмета на спора, поради което същите следва да се оставят изцяло без уважение относно доказателственото искане на ч.жалбоподател въззивният съд служебно да изисква и събира поисканите от него нови писмени доказателства, до които поискалата ги страна има свободен достъп още пред първата съдебна инстанция, така и по време на сезирането на настоящата въззивна съдебна инстанция.

Въззивният съд констатира, че не са налице сочените от ч.жалбоподател пороци на атакуваното Определение, и крайният извод на въззивния съд се налага без събиране на описаните от ч.жалбоподател нови писмени доказателства, като неотносими към предмета на спора.

Поради всички гореизложено ОС- Ст.Загора намира, че ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея първоинстанционно Определение от з.з. е напълно обосновано, законосъобразно и правилно, 3 поради което то ще следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това.

В конкретният казус въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени към обжалваното определение и на основание чл.272 от ГПК изцяло препраща към тях.

Въззивното съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по-горестоящ съд.

Ето защо мотивиран от горното, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 629/09.10.2025г. по гр.д.№ 1091/2024г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4