Решение № 124 от 19.06.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Първомай, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100672 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК от Г. Н. П. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за установяване, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 7200311064474 от 11.03.2025 г. е недействителен.

Ищецът Г. Н. П. твърди, че на 11.03.2025 г. сключил с ответното дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД Договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който му били предоставени в заем средства в размер на 3470 лв. при лихвен процент от 34,12 % и годишен процент на разходите – 38,97 %, а срокът за погасяване бил 60 месеца. По договора била предвидена застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА в размер на 2119,26 лв., като разходът се финансирал от кредитодателя. Така общият размер на кредита ставал 5589,26 лв., върху която сума се прилагала посочената лихва в размер на 34,12 % за периода на договора, но реално усвоената сума била в размер на 3470 лв. Твърди се, че договорът за потребителски кредит бил нищожен, поради което на основание чл. 23 ЗПК се дължала само главницата по него.

Ищецът счита, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като общият размер на заема и посочените в договора за кредит стойности на лихвения процент по кредита и на годишния процент на разходите не отговаряли на реално прилаганите. Лихвата била начислена върху общата сума от 5589,26 лв.

(главница + застраховка), а на ищеца била предоставена в заем реално само сумата от 3470 лв. Посочено е, че при изчисляването на ГПР не била включена застраховката BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА, с което се заобикаляли регламентираните в чл. 19, ал. 4 ЗПК материално-правни изисквания. Клаузата на чл. 7 от контракта задължавала потребителя да заплати застраховката като условие за отпускането на кредита, а не била свободно избрана от него, което се потвърждавало от 1 обстоятелството, че застраховката била сключена в полза на кредитора като представител на застрахователя. ГПР не съответствал на действително прилагания, тъй като в него не се включвала застраховката BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ (bill) + СМЕТКА, а това водело до приложението на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По тези съображения моли да бъде уважена исковата претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Процесният договор отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото размерите на лихвата и на ГПР били коректно посочени.

Сключването на застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита, а по желание на потребителя. Той имал възможност да се откаже от застраховката, при което застрахователят щял да възстанови пълния размер на застрахователната премия, като условията по договора за кредит оставали непроменени. Затова ответникът счита, че застраховката не следвало да се приема като част от общите разходи по кредита и не трябвало да се включва при изчисляването на ГПР, поради което потвърждава, че застрахователната премия не е взета предвид при формиране на тази величина. Не оспорва, че включването на застраховката в ГПР ще го измени. По тези съображения моли да бъде отхвърлена исковата претенция.

Същевременно по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК, ако съдът уважи установителния иск, ответникът е предявил в условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за връщане от ищеца на сумата от 1574,39 евро/3079,24 лв., представляваща непогасената част от главницата в размер на 3470 лв. Доколкото към момента на завеждане на иска платената от ищеца сума по процесния договор за кредит била в размер на 390,76 лв., а чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК била 3470 лв., то ответното дружество и ищец по насрещния иск претендира остатъка в размер на 3079,24 лв./1574,39 евро. По тези съображения моли да бъде уважена насрещната му претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищеца Г. Н. П., с който възразява срещу дължимостта на посочените в насрещната искова молба суми, тъй като счита претенцията за неоснователна и недоказана. Отново се излагат съображения за нищожност на договора за кредит поради неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, като се добавят и нови основания за недействителност, а именно поради наличието на неравноправни клаузи и поради нарушаване изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Навеждат се и доводи за неяснота относно условията за прилагането на лихвения процент. По изложените съображения моли да бъде отхвърлен предявеният насрещен иск. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане между главницата в размер на 3079,24 лв. и сумата от 7753,59 лв., включваща възнаградителна лихва, застраховки и такси, получени без правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства се установява, че на 11.03.2025 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 7200311064474, по силата на който ответникът предоставил на ищеца кредит в размер на 3470 лв. (1774,18 евро), като е уговорено сумата да бъде върната разсрочено на 60 месечни вноски.

Налице е и клауза за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill) в размер 2 на 2119,26 лв. (1083,56 евро). Като общ размер на кредита е посочена сумата от 5589,26 лв. (2857,74 евро). Отразен е фиксиран лихвен процент в размер на 34,12 % и годишен процент на разходите в размер на 38,97 %. Общата дължима от потребителя сума е в размер на 11712,85 лв. (5988,69 евро). Според чл. 10 от контракта в случаите, когато потребителят е избрал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата сума за застрахователната премия се финансира от кредитора и е част от общия размер на кредита (главница), но не е включена при изчисляването на ГПР. Видно от приложения погасителен план, върху общата сума от 5589,26 лв. (2857,74 евро), която е в графа „главница“, е начислена лихва в общ размер на 6123,59 лв. (3130,94 евро).

Не е налице спор, че заемната сума от 3470 лв. (1774,18 евро) е усвоена от ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В случая ищецът и ответникът имат качествата съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит, а процесното съглашение по своята правна същност представлява договор за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на посочения закон. Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания са тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Оттук се прави заключението, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще бъде налице и тогава, когато в договора само формално са посочени лихвен процент и годишен процент на разходите, но начинът, по който това е направено, не е достатъчно пълен, точен, ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова, но посочените в договора размери на ГЛП и ГПР не съответстват на действително прилаганите между страните.

Същевременно, според постановеното на 23.04.2026 г. от СЕС решение по дело С-744/24, което е задължително за националните юрисдикции на държавите членки на Съюза, не е допустимо включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, в които се предвижда, че лихвеният процент се начислява не само върху общия размер 3 на кредита, но и върху суми, които са предназначени за заплащане на свързани с този кредит разходи и поради това спадат към общите разходи по кредита за потребителя, какъвто разход е застраховката.

Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит само формално отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК, доколкото в него са посочени годишен лихвен процент, годишен процент на разходите и общ размер на кредита. Посочените размери на тези величини обаче не съответстват на действително прилаганите. Видно е от процесния договор и погасителния план, а и не се спори между страните, че лихва е начислявана не само върху реално отпуснатия кредит, но и върху сумата, дължима за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill), както и че в ГПР не е включена застраховката.

Посоченият в съглашението общ размер на кредита от 5589,26 лв. (2857,74 евро), третиран като главница, представлява сборът на реално отпуснатия заем от 3470 лв.

(1774,18 евро) и застрахователната премия от 2119,26 лв. (1083,56 евро), като лихвата е изчислена на база главница и възлиза на общата сума от 6123,59 лв. (3130,94 евро). Т. е. налице е олихвяване и на застрахователната премия, която не е ресурс, предоставен в заем на потребителя, но води до значително оскъпяване на кредита, което обаче не е отразено в ГПР. Застраховката неправилно не е калкулирана като общ разход по кредита, какъвто всъщност се явява, а оттам – и в годишния процент на разходите по договора. Самият ответник признава, че с включването на застраховката като разход по кредита размерът на ГПР ще бъде различен от посочения в сключения между страните контракт. След като застраховката не е включена при изчисляването на ГПР, а е начислявана лихва върху нея, то размерите на ГЛП и ГПР не отговарят на действително прилаганите. Същевременно ответникът е бил наясно с размера на застрахователната премия още преди сключването на договора, както и че тя е разход, пряко свързан с кредита, след като участва в погасителните вноски и се третира като главница, поради което е следвало да я включи в ГПР. Затова съдът счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. В резултат се нарушава правилото за точно, ясно, разбираемо и недвусмислено посочване на информация в контракта за реалната сума, която заемополучателят следва да върне на кредитодателя. Неправилното посочване на размера на ГПР не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, което създава заблуждение за финансовата тежест на кредита. От изложеното се налага заключение, че контрактът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, отнасящо се до коректното посочване на лихвения процент, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за заем, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК съглашението следва да се приеме за недействително. По тези съображения предявеният иск за приемане за установено в отношенията между страните, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъде уважен.