Определение № 733 от 18.08.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733 гр. София , 18.08.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА Частно наказателно дело № 20211110211649 по описа за 2021 година СЪДЪТ след съвещание обяви определението си.

Настоящото производство е по чл.65 от НПК, образувано по молба на обвиняемия за изменение на взета спрямо него МНО „Задържане под стража.

Излагат се обстоятелства, свързани с лоши условия на престой в ареста, което му се е отразило зле на здравословното състояние. Защитникът допълва съображения, свързани със законността на задържане – липса на обоснованост на предположението П. да е извършил престъплението, в което е обвинен, липса на всяка от алтернативните изисквания за реална опасност от укриване и извършване на престъпление.

Съдът, като взе предвид становището на страните и приобщените доказателства, в това число обясненията на обвиняемия от днес, намира че не са налице основания за изменение на МНО „Задържане под стража“ в полека.

Задължително тук трябва да се каже, че според чл.65, ал.4 НПК, в това производство, съдът съобразява всички обстоятелства свързани със законността на задържане, което означава, че не подлежат на преценка, нито условията в следствения арест, нито на каква стойност излиза бюджетната издръжка на арестантите, поради което и съдът няма да ги коментира, във връзка с изложено от защитата в този смисъл.

Към настоящият момент, съдебният състав, намира че не е отпаднало обоснованото предположение, обвиняемият да е причинил средна телесна 1 повреда на Х., за каквото деяние е обвинен. Тези изводи се градят въз основа на събраната доказателствена съвкупност– показанията на всички свидетели, обясненията на обвиняемия и заключенията по СМЕ. Съдът не счита отново, че следва да повтаря анализа си от първоначалното взимане на МНО, тъй като от постановяване на определението и неговото потвърждаване от СГС през месец юни 2021г. са изминали около два месеца, през които са събрани нови доказателства, които следва да се преценят от гледна точка на установените обстоятелства от съда при първоначалното задържане под стража на обвиняемия.

Съдът въз основа на цялата доказателствена съвкупност до момента, събрана на ДП, счита че с показанията на всички разпитани свидетели и обясненията на обвиняемия, както и от заключенията по СМЕ – основна и допълнителна, се потвърждава извода за обоснованост на предположението за авторството, механизма на причиняване на телесното увреждане, вида и характера на телесните повреди.

По молба на защитника са извършени допълнителни процесуалноследствени действия като са разпитани посочени от него свидетели на 21.06.2021г. – И. и М. и на 25.06.2021г. – трима полицейски служители, посетили по сигнал апартамента на Х.. От една страна, това само по себе си опровергава становището на защитата, че не са извършени действия по разследване, а от друга страна, опровергава съображенията на защитата, че обвиняемият не е причинил телесните увреждания на пострадалия, насочвайки, че въведените в обвинението травми са получени от друг побой, няколко дни преди инкриминираната дата. Разпитани свидетелите от защитата- О. И. и Г. М. са казали и по то под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, че не са присъствали на нанесен побой над Х. в ж.к.“М.“, на метростанцията, въобще не знаят за такова нещо и не знаят, защо са посочени като свидетели от П.. Разпитани полицейските служители от 07 РУ-СДВР, посочени от защитата, които са посетили апартамента на Х. в деня на инцидента, по негов сигнал, за разлика от днес изнесените обяснения на обвиняемия, не са казали да са рязали кабели в жилището, а са посочили, че са били повикани от Х. за окозване на съдействие за извеждане от жилището му на обвиняемия. От показанията на тези полицай, става ясно, че както Х., така и П. са били във видимо неадекватно състояние и употребили алкохол. Това противоречи на 2 защитната теза на обвиняемия, че единствено и само Х. е този, който е употребил алкохол, а що се отнася до това, дали пострадалият е съобщил на тези полицейски служители и дали се е оплакал на същите за телесно увреждане, съдът не счита за релевантно, защото телесни увреждания не се установяват със свидетелски показания, а с медицинска експертиза, което важи и за механизма на причиняване на телесното увреждане, вида и характера на същото. Така, че даже и с посочените от защитата свидетели, не се разколеба обоснованото предположение, че П. е извършител на деянието, в което е обвинен.

Централно място, следва да се отдели на събраните показания от свид.

Г. С. Г.ев, разпитан на 08.06.2021г. Този човек, както е посочил и пострадалия в показанията си, така и днес се посочи от обвиняемия, е бил с Х. и П. в апартамента на Х. и като очевидец е възприел инкриминирания случай. Този свидетел – Г.ев, с прякор „Г.“ на 08.06.2021г. под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, е посочил в показанията си, че е видял как Иван, визирайки обвиняемия П., нанася 4-5 пъти удари с юмрук в дясната част на тялото на Бисер, визирайки пострадалия Х.. Дори и след като той е казал, че изпитва болка, обвиняемият не е спрял, продължил е да го удря, като в показанията си, свидетелят посочва, че ги преценява като сериозни. Дали П. и Х. са продължили да пият, след ударите и да си говорят дружелюбно, пак според показанията на Г.ев и каква е преценката на този човек, който е започнал да употребява алкохол от сутринта, съдът не се наема да анализира, но показанията му за сериозността на ударите се поддържа от всички разпитани свидетели, включително на съсед на пострадалия и неговия вуйчо, който е извикан да го закара в болница, за да му се направят изследвания.

По отношение на механизма на причиняване на телесните увреждания се съди, както от показанията на Г.ев, така от показанията на пострадалия Х., а най-вече от заключенията по СМЕ. Вещото лице и в двете експертни становища – основно и допълнително е категоричен за механизма на причиняване на телесните увреждания, които са въведени като средна телесна повреда. Съдът обръща внимание на това, че в обвинението не е въведено като телесно увреждане травмите по лицето на пострадалия. Самият той в последните си показания, които са налични по ДП - от 01.07.2021г. посочва, че тези травми е получил по друг начин и на друго място. В СМЕ това е потвърдено, с оглед на състоянието на травмите по лицето. Така че за 3 сведение на обвиняемия и неговия защитник, телесната повреда за която П. е обвинен, не е свързана с лицевите травми на Х., а с тези в гръдния му кош.

Това се установява, както при внимателен прочит на постановлението за привличане на П. като обвиняем, така и от заключението на СМЕ. Експертът е прегледал Х. два дни след инкриминираната дата, тоест това е изключително близък период, осланял се е и на медицинска документация, при което съдът не може да не възприеме заключението от СМЕ по отношение на механизма на причиняване, чрез нанасяне на удари, въведен в обвинението. Разбира се обвиняемият не може да бъде ограничаван в даване на обяснение, но неговата линия на защита е неподредена, хаотична и се добавят нови и нови обстоятелства при всяко отминало производство и съдът остава с впечатление, че се изгражда допълнителна защитна теза, обслужваща само изменението, респективно отмяната на МНО, защото в обясненията си днес П. се съсредоточи върху нанесен побой над Х. няколко дена преди инкриминираната дата в лицето, с получаване на травми по веждата, за каквото обвинение не му е повдигнато.

По отношение на опасностите, съдът ще каже, че не е отпаднала, нито реалната опасност обвиняемия да се укрие, нито той да извърши престъпление. Реалната опасност от укриване на обвиняемия е свързана с това, че нито той, нито който и да е до момента не е посочил, къде може да бъде призован, намерен и установяван този човек. Първо, той не живее на постоянния си адрес по документ за самоличност, който е в ж.к.“М.“, бл***.

Второ, П. е живял в жилището, адресът на който посочи днес, който е адреса на пострадалия, от където всъщност той е изгонен, т.е. не живее вече там. В предишното съдебно заседание, обвиняемият посочи адрес на някакъв приятел, където пребивава, а в същото време категорично се установи, че води скитнически начин на живот, не се грижи за детето си, нито за това на сестра си и не може да се установи административен адрес, не само в столицата, но и в страната като цяло, където да бъде призоваван и установяван. Няма никакви данни по отношение на трудовата му заетост, като преди бяха представени данни за трудовата му ангажираност към юридическо лице, но това не беше потвърдени с трудов, граждански договор, както и самият П. отрече да работи за това дружество. Сега, обвиняемият посочи имена на физически лица, които според неговите думи го наемат на работа, но отново без да представи договори, без дори да посочи наименованието на 4 тези търговци, за да може да се призовава и установява по адрес на работодател.

Що се отнася до опасността от извършване на престъпление съдът, както и в предишното разглеждане на делото при първоначалната МНО по чл.64 НПК спомена, че има данни, че непосредствено след инкриминираната дата обвиняемият се е обадил на пострадалия, търсил го многократно, а като се има предвид желанието му за оневиняване, което е разбираемо отчасти и излагане на разсъждения, по своя характер хаотични с желание единствено и само да прехвърли увреждането над Х. върху някой друг, но да изключи себе си, като се вземе предвид, че става въпрос за човек, с който П. е живял и на чиито разноски е бил – това е пострадалия, вече определят опасността да извърши престъпление върху същия този пострадал е реална. Освен това няма данни, обвиняемият да е търсил по телефона Х., според вуйчо му, за да му се извини за стореното.

Съдът, не откри медицинска, социална или някаква друга причина, която да прави задържането под стажа опасно за здравето на обвиняемия.

Няма медицински данни, че той има заболяване, което да е несъвместимо със задържането. Не се представиха данни, какво е било зрението на обвиняемия преди ареста, за да може да се сравни с настоящото и да се потвърди тезата на П., че е намаляло, вследствие на силната светлина в килията. Няма данни, той да е търсил лекарска помощ, поради недохранване или хранително натравяне, лоша хигиена и пр. изброени условия в ареста.

По отношение на тезата му, че е необходимо да детето си, сега се изложи и други обстоятелство, заради което следва да се измени МНО, а именно, за да помага на сестра си за отглеждане на нейното детето. Както належащите и единствено зависещи от обвиняемия грижи за неговото собствено дете, така и за детето на сестра му, отново не бяха доказани, след като е очевидно, че до настоящия момент не П., а пълнолетни и отговорни хора се грижат за тези деца, без преимуществено да разчитат на обвиняемия.

Като се има предвид, скитническия му начин на живот, нежеланието му да се обвърже с административен адрес, на който да живее, както и постоянна работа, то има основателни съмнения, относно родителската му годност и капацитет да възпитава деца.

Накрая, но не по важност, съдът ще посочи, че от извършените СППЕ, 5 както на обвиняемия, така и на пострадалия от вещи лица на 14.07.2021г., се установява, че П. и Х. имат годност да участват в наказателния процес във всички негови фази, били са в обикновено алкохолно опиянение в инкриминирания ден, а обвиняемият не е бил в състояние на невменяемост.

Съдът си позволи да цитира датите на процесуалните действия за да опровергае защитната тезата, че в последните месеци не са извършвани процесуално-следствени действия. Такива са извършвани, както непосредствено след актовете на СРС и на СГС, така и до настоящия момент, а подадената молба за изменение на МНО от обвиняемия е причина делото да се намира в съда, а не в СРП за разследване, респективно приключване на ДП.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ИВ. М. П. – обвиняем по ДП №3382 ЗМК 632/2021г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр.№ 19029/2021г. по описа на СРП за изменение на взета спрямо него МНО „Задържане под стража“.