Решение № 1164 от 11.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000501641 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№303571/08.04.2021 г., подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. Н. Г., срещу Решение №261584/10.03.2021 г. по гр.д.№11908/2018 г. на СГС – I г.о. – 8 с-в, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против С. И. П. регресен иск с правно основание чл.274, ал.2 от КЗ /отм./, вр. чл.500, ал.2 от КЗ, за сумата от 71 058,59 лева, представляваща общият размер на изплатените суми за застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, законни лихви и разноски, въз основа на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Сиера“ с рег.

№*** за ПТП на 07.09.2007 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение и противоречие с процесуалните правила и материалния закон.

Необосновано съдът е приел, че фактът на участие на ответника в процесното ПТП не е установен по несъмнен начин, поради липса на вписани данни за документа за самоличност в протокола за ПТП, както и че не е установена самоличността на лицето, привлечено като трето лице – помагач на страната на „ЗК Лев Инс“АД по иска за заплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице – съдът не е взел предвид представеното Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.07.2009 г., водено срещу ответника за извършено престъпление на 07.09.2007 г., идентифицирането на виновния водач в протокола за ПТП с три имена и ЕГН, както и отговора на въззивната жалба, депозиран от С. И. П. в качеството му на трето лице – помагач, в производството по иска за обезщетение, предявен от увреденото лице.

Съдът погрешно е изискал и приобщил по делото неотносимо към настоящото дело досъдебно производство /дознание/ №7655/08 по пр.пр. 44200/08, което не се отнася до настъпилото ПТП на 07.09.2007 г., вместо дознание №7655/2007 г. по пр.пр.42768/2007 1 г. на СРП, което е било водено във връзка с процесното ПТП. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на друго такова, с което предявеният регресен иск да бъде изцяло уважен. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с приложено пълномощно, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по цчл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№322321/31.05.2021 г., подаден от С. И. П., чрез особен представител адв. Н.С. Т., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, излагат се съображения по съществото на спора в подкрепа на мотивите на първостепенния съд, и се настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

На осн. чл.266, ал.3 от ГПК пред въззивния съд към делото е приобщено досъдебно производство дознание №7655/2007 г. по пр.пр.42768/2007 г. на СРП.

При извършване на служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на решението в обжалваната му част, въз основа на събраните по делото доказателства, на осн. чл.235 от ГПК съдът намира следното:

От Констативен протокол №К1217/07.09.2007 г. /на л.30/ се установява, че на същата дата в гр. Банкя, е настъпило ПТП, с участие на МПС с рег.№С1931 КВ, с водач С. И. П., който е шофирал автомобила без свидетелство за правоуправление на МПС, и пешеходецът Д. В. Д., при което е пострадал пешеходецът, който е бил настанен в „Пирогов“ с фрактура на първи лумбален прешлен. Като причина за настъпване на произшествието е посочено движение с несъобразена скорост на участващото МПС, за което нарушение е съставен акт №408439/07.09.2007 г.

От Решение №2374/05.04.2012 г. по гр.д.№3702/2010 г. на СГС – I ГО – 7 състав, се установява, че по предявен пряк иск срещу ищеца, в качеството му на застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от ищеца Д. В. Д., в качеството му на увредено лице от настъпило на 07.09.2007 г. ПТП, в резултат от виновно и противоправно поведение на С. И. П., като водач на застрахования при ищеца лек автомобил „Форд Сиера“ с рег.№***, настоящият ищец е бил осъден да заплати на увреденото лице Д. В. Д. застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, и застрахователно обезщетение в размер на 350,87 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези две суми за периода от 07.09.2007 г. до окончателното плащане, като и сумата 75,78 лв. за направени разноски, и сумата от 618,87 лв. за адвокатско възнаграждение. От диспозитива на решението се установява, че в производството по делото е бил конституиран и е участвал като помагач на ответника С. И. П., с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.23, вх.Г, ет.6, ап.71.

Това решение е било обжалвано, като с Решение №921/14.05.2013 г. по гр.д.

№724/2013 г. на САС – 1 състав, е било потвърдено в осъдителната му част, както и е било присъдено на увреденото лице допълнително застрахователно обезщетение в 2 размер на още 3000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 07.09.2007 г. до окончателното плащане, като е осъден застрахователят /настоящият ищец/ да заплати на увреденото лице още 8,22 лв. за разноски пред въззивната инстанция, сумата от 398,13 лв. за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, и сумата от 180 лв. за държавна такса.

Така постановеното въззивно решение е било обжалвано пред ВКС, и с Решение №73/27.05.2014 г. по гр.д.№3343/2013 г. на ВКС – II т.о., застрахователят /настоящ ищец/ решението на въззивната инстанция е било потвърдено в осъдителната му част, като същевременно застрахователят е бил осъден да заплати на увреденото лице допълнително застрахователно обезщетение в размер на още 12 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 07.06.2007 година до окончателното плащане, да заплати 36 лв. допълнителни разноски на увреденото лице, и 122,04 лв. за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.

От приложеното по делото платежно нареждане от 17.09.2013 г. /на л.11/ се установява, че ищецът е привел по банкова сметка на увреденото лице сумата от 48423,51 лв. с основание „по гр.д. 724/13 САС“. От Платежно нареждане от 15.07.2014 г. /на л.7/ се установява, че ищецът е привел по банкова сметка на увреденото лице сумата от 21 618,08 лв. с основание „г.д.3702/20101“. С депозирана по делото уточнителна молба вх.№130381/11.10.2018 г. /на л.36/ ищецът е уточнил, че приведената от него на 17.09.2013 г. сума от 48 423,51 лв. включва 28 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 350,87 лв. обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 20 072,64 лв., представляваща начислена законна лихва върху двете главници /28 000 лв. и 350,87 лв./ за периода от 17.09.2007 г. до 17.09.2013 г. Със същата молба се уточнява, че платената на 15.07.2014 г. сума в размер на 21 618,08 лв., включва плащане на 12 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 9 498,08 лв., представляваща начислена законна лихва върху главницата, считана за периода от 07.09.2007 г. до 14.07.2014 г., както и 120 лв. разноски за трите съдебни инстанции.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза вх.

№140071/13.11.2019 г. /на л.80-83/ се установява, че законната лихва върху главница от 28 000 лв. за периода от 07.09.2007 г. до 17.09.2013 г. включително, е 19 824,23 лв., а законната лихва върху главница от 12 000 лв. за периода от 07.09.2007 г. до 14.07.2014 г. включително е в размер на 9 498,14 лв. Установява се също, че банковата сметка на увреденото лице Д. В. Д. е била заверена със сумата от 48 423,51 лв. на 17.09.2013 г. , и със сумата от 21 623,46 лв. на 15.07.2014 г.

От приетото като доказателство по делото ДП №7655/2007 г. на СДВР, пр.пр.

№42768/2007 г. на СРП се установява, че досъдебното производство е било образувано срещу ответника С. И. П., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №24, за това, че на 07.09.2007 г. около 9.00 ч. при управление на МПС „Форд Сиера“ с ДКН *** в нарушение на правилата за движение по пътищата, е реализирал ПТП с пешеходеца Д.

В. Д.. В преписката по досъдебното производство е изготвена Справка за лице – български гражданин в АИС „БДС“ /на л.11 от ДП/, от която се установява, че лицето С. И. П. с ЕГН **********, е регистрирано в базата данни с настоящ адрес: гр. ***, ул.“***“ №23, вх.Г, ет.6, ап.71. С Постановление от 30.07.2009 г. на прокурор от СРП по дознание №7655/2007 г. на „РТП“ – „ПР“ – СДП, пр.пр. №42768/2007 г. на СРП, с оглед разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за амнистията от 2009 г., тъй като деянието е 3 извършено преди 01.07.2008 г., при форма на вината непредпазвливост, и за него е предвидена санкция лишаване от свобода до 3 години или пробация, досъдебното производство е било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.2 от НПК.

При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че ответникът С. И. П., с ЕГН**********, е идентичен с водача на застрахования при ответника лек автомобил „Форд Сиера“ с ДКН ***, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, е реализирал ПТП на 07.09.2007 г. с пешеходеца Д. В. Д.. Също така, съдът намира за установена идентичността на настоящия ответник, с лицето, участвало като трето лице – помагач на ответника „Застрахователна компания Лев Инс“АД, в производството по гр.д.№3702/2010 г. на СГС – I ГО – 7 състав. В диспозитива на постановеното Решение №2374/05.04.2012 г. по гр.д.№3702/2010 г. на СГС – I ГО – 7 състав, същото е посочено с трите си имена и адрес, който е идентичен с настоящия адрес на ответника, съгласно АИС „БДС“ на МВР - гр. София, ул.“***“ №23, вх.Г, ет.6, ап.71, които данни съдът намира за достатъчни за установяването на идентичността на ответника в настоящото производство и делинквента, причинил процесното ПТП на 07.09.2007 г., за което ищецът е бил осъден с влязло в сила решение да изплати обезщетение на увреденото лице.

Поради участието си в качеството на подпомагаща ответника страна, в производството по прекия иск на увреденото лице Д. В. Д. срещу застрахователя „Застрахователна компания Лев Инс“АД, постановеното и влязло в сила решение в производството по гр.д.№3702/2010 г. на СГС – I ГО – 7 състав, има установително действие по смисъла на чл.223, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца и ответника в настоящото производство, като обвързва настоящият ответник с установеното в мотивите на решението досежно наличието на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, претърпените вреди от увреденото лице, и размера на дължимото обезщетение за тях. Ето защо, релевираните възражения от ответника, че именно той е бил водач на застрахования автомобил към момента на настъпването на процесното ПТП, и именно той виновно го е причинил, както и релевираното възражение за погасяване по давност на отговорността на водача за причинените от произшествието вреди, са преклудирани, на осн. чл.223, ал.1 от ГПК.