Определение № 26605 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26605 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20251110114262 по описа за 2025 година установи следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 10.15 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ компетентните ДСП по местоживеене на родителите и детето, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изпратят представител по делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност да представят писмен доклад. Докладът следва да бъде извършен след извършване на посещения в жилищата на родителите, изслушване на родителите и разговор с детето, събиране на информация от личен лекар, учител, възпитател, лично наблюдение върху взаимоотношенията между детето с родителите.

Същият следва да съдържа информация относно това какви са условията за живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, каква семейна и социална среда им осигурява всеки от тях, каква е привързаността на детето към всеки от родителите, какви са трудовата ангажираност, доходите и другите финансови ресурси, с които разполага всеки от тях за обезпечаване отглеждането на детето, какви са възможностите им да гарантират безопасността, сигурността и спокойствието на детето.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските 1 права по отношение на ненавършилите пълнолетиедеца, като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 25,56 евро до 153,39 евро.

ИЗГОТВЯ и СЪОБЩАВА следния проект за доклад по делото:

Делото е образувано по искова молба, подадена от С. С. В., ЕГН **********, срещу В. В.

В..

Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на 13.10.2018 г., от който имат едно ненавършило пълнолетие дете – И. В. В., роден на 25.06.2019 г. Поддържа, че след раждането на детето отношенията между съпрузите трайно се влошили поради злоупотреба на ответника с алкохол, като съпругата била подложена също така на физическо насилие, обиди, унижения и безпричинни скандали. Освен това съпругът поддържал и извънбрачна връзка. На 13.02.2025 г. съпругът напуснал семейното жилище и заживял с друга жена. С оглед изложеното ищцата счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и претендира прекратяването му, възстановяване на предбрачното си фамилно име Василева, предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето И., определяне на режим на лични отношения между детето и ответника, присъждане на месечна издръжка и издръжка за минало време.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, както и е предявила насрещен иск с правно основание по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето И. В. В..

Ответникът признава, че страните са сключили граждански брак, че са съжителствали съвместно и че имат общо дете, като отрича твърденията за злоупотреба с алкохол и упражнено физическо насилие. Същият сочи, че скандалите се дължали на поведението на ищцата, която обвинявала съпруга си в извършване на нещо, което не е извършил, и отказвала да чуе аргументите му. Детето на страните ставало свидетел на сцените между тях.

Според ответника ищцата поддържала извънбрачна връзка с друг мъж преди твърдяната от нея извънбрачна връзка на ответника. Последните месеци преди фактическата раздяла на страните двамата имали ежедневни скандали. Затова на 13.02.2025 г. ответникът взел решение да се изнесе от семейното жилище. Въпреки раздялата обаче ищцата се обаждала на ищеца с цел обиди, не го допускала да вижда общото им дете, като дори отишла на адреса, на който ответникът се преместил. Ответникът се опитал да я отпрати, но ищцата успяла да си пробие път в жилището на ответника и последвал нов скандал. Предвид изложеното съпругът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата. Претендира упражняването на родителските права върху общото им дете, като излага доводи, че разполага с необходимите условия за неговото отглеждане и ще съдейства за поддържане на отношенията му с майката.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните претенции е подала отговор, в който оспорва насрещните искове. Поддържа, че по време на брака е била подложена на физически 2 и психически тормоз от страна на съпруга си. Неговата злоупотреба с алкохол била част от факторите, довели до влошаване на отношенията между страните, а извънбрачната му връзка била капката, която преляла чашата. Отрича твърденията, че е имала извънбрачна връзка, като счита, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило единствено по вина на съпруга.

Предявен е брачен иск по чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен с допускане на развод по исков ред и произнасяне по въпроса за вината, обективно кумулативно съединен с небрачен иск по чл.

59, ал. 2 СК за упражняване на родителските права, местоживеенето и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете, включително и за минало време, небрачен иск с правно основание чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище и небрачен иск с правно основание чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата.

Предявен е и насрещен иск от бащата с правно основание чл. 59, ал. 2 СК чл. 59, ал. 2 СК за упражняване на родителските права, местоживеенето и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете.

УКАЗВА на ищцата по брачния иск С. С. В., че носи доказателствената тежест да установи по делото съществуването на брак, всички положителни факти, които счита, че са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга.

УКАЗВА на всеки от ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК С. С. В. и В. В. В., че носят доказателствената тежест да установят своята пригодност като родители, както и интереса на детето от това съответната страна да упражнява родителските права; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.

УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 56 СК С. С. В., че носи доказателствената тежест да установи собствеността върху семейното жилище, както и основанието за ползването му.

УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 53 СК С. С. В., че носи тежестта да докаже, че е променила името си при сключване на граждански брак с ответника.

УКАЗВА на ищцата С. С. В., че следва да предяви всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като я предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

УКАЗВА на ищцата по брачния иск С. С. В., че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава, производството по делото ще бъде прекратено съгласно чл. 321, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на всеки от ищците С. С. В. и В. В. В., че не сочи доказателства за родителския 3 си капацитет и интереса на детето да се упражняват родителските права от съответната страна.

УКАЗВА на ищцата С. С. В., че не сочи доказателства за собствеността на семейното жилище, както и за основанието за ползването му.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от страните писмени доказателства, както и постъпилите социални доклади от ДСП.

ДА СЕ ИЗИСКА справка за осигурителния доход на страните за период от една година преди датата на справката.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ за получавани обезщетения по КСО от страните за период от една година преди датата на справката.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на ищцата С. С. В. при режим на довеждане за установяване влошените отношения между страните и обстоятелството, че ответникът има друг партньор.

ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ответника В. В. В. при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно отглеждането и възпитанието на детето преди напускането на семейното жилище от бащата. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. В. за допускане на разпит на втори свидетел за установяване на същите обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че следва да водят свидетелите в съдебното заседание. При неявяване на свидетелите в открито съдебно заседание без уважителна причина определението, с което са допуснати, може да бъде отменено.

ПРИКАНВА страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение производството ще се разгледа и ПРИКЛЮЧИ В ЕДНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, а дължимите ДЪРЖАВНИ ТАКСИ СА ПО-НИСКИ. Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят ДОБРИЯ ТОН ПОМЕЖДУ СИ, КОЕТО Е В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО.

РАЗЯСНЯВА на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.

Процедурата по медиация е:

• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната 4 институция, а страните са в състояние да го определят;

• доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;

• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от страните по време на провеждането й;

• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;

• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;

• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.

В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.

Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към съдебното производство.

УКАЗВА на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: