Решение № 7489 от 09.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 12309/2024
- Вид
- Решение № 7489
- Подписан
- 09.12.2025
- Състав
- Мая Йорданова Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 124, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3, изр. второ · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.321, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 93, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 93 т. 20 · Наказателен кодекс
- чл. 324 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 7489 гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мая Й. М. при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело № 20241100112309 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца В. Х. К. срещу Прокуратура на Република България обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 70 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът В. Х. К. твърди, че му е повдигнато обвинение за престъпления по чл.321, ал.2 от НК за това, че в периода от месец януари на 2006 г. до 14.01.2009 г. в гр. Велико Търново е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК, създадена с цел да се извършат съгласувано в страната престъпления по чл. 255 от НК (избягване на плащане на данъчни задължения в особено големи размери, чрез съставяне на документ и с невярно съдържание и потвърждаван е на неистина в данъчни декларации и приспадане на неследващ се данъчен кредит), за което по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел. Второто обвинение било с правна квалификация чл.
255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и пр.2 и т.7, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в гр. Велико Търново в периода от месец март на 2006 г. при условията на продължавано престъпление по смисъла на 1 чл. 26, ал.1 от НК, действайки като помагач и в съучастие с Х.Я. Х. като помагач, и в съучастие с П.Е.Б. и Д.Р.Г. като подбудители, умишлено е улеснил Евгени Илиев Илиевски в качеството му на управител и представляващ на „ВТПГ МАТЕНПРОМ“ ООД като извършител и Ивайло Евгениев Илиевски като извършител, да избегнат установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери общо 3 963 583,17 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при воденето на счетоводството да съставят документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „ВТПГ МАТЕНПРОМ“ ООД, съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 т.З от ППЗДДС, в който да отразят данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, и така да потвърдят неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ЗДДС пред ТД на НАП-Велико Търново и така да приспаднат неследваш се данъчен кредит.
Двете обвинения били внесени в Специализирания наказателен съд, като за първото обвинение се предвиждало наказание лишаване от свобода до шест години, а за второто - лишаване от свобода до осем. В Специализирания наказателен съд било образувано НОХД № 2080/2020 г. С определение от разпоредителното заседание делото било върнато на СнНП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Същото било отменено от АСНС и делото започнало с даване ход на съдебното следствие. Ищецът излага твърдения, че производството по делото приключило с присъда от 26.06.2023 г., с която подсъдимият В. Х. К. е признат за невиновен по повдигнатите срещу него обвинения. С оглед протест от страна на СГП срещу оправдателната присъда, пред САС било образувано въззивно НОХД № 1236 по описа за 2023 г., IV въззивен състав. Въззивното производство приключило с определение за прекратяване, с оглед оттегляне на внесения протест от страна на прокуратурата.
В исковата молба се сочи, че периодът през който продължило наказателното производство бил изключително тежък за ищеца - изпитвал тежко разочарование от действията на прокуратурата, преживял страх за общественото и социалното си положение, чувствал се притеснен и несигурен, накърнени са били неговите морални и нравствени ценности.
2
Излага твърдения, че от 2011 г. живее и развива собствен бизнес в Атина, Република Гърция и с оглед необходимостта да присъства лично в откритите съдебни заседания, се налагало многократно да пътува, като при преминаването на гранична проверка постоянно изпитвал притеснения.
Твърди, че било накърнено доброто му име сред обществото, приятелите, клиентите и партньорите му.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Оспорва исковата претенция за обезщетение за неимуществените вреди по основание и по размер, предвид липсата на доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените настъпили за ищеца неимуществени вреди.
Оспорва и размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че е завишено, не съответства на чл. 52 от ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите условия в страната.
Оспорва като неоснователна искова претенция за присъждане на законна лихва от 20.01.2023г, тъй като присъдата е влязла в сила на 20.01.2024 г. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
С обвинителен акт по ДП №24/2017 г. по описа на Следствен отдел – Специализирана прокуратура, пр. пр. №219/2017 г. по описа на СП, пр.пр.
№20085/2022 г. по описа на СГП срещу ищеца В. Х. К. и други петима обвиняеми е внесено в съда обвинение за извършени престъпления по чл. 321, ал.2 от НК и чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и пр.2 и т.7, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В СпНС е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 2080/2020 г.
С присъда №460009/26.06.2023 г. постановена по НОХД № 2080/2020 г. по описа на СпНС В. Х. К. е признат за невиновен и е оправдна по повдигнатите му обвинения. След депозирането на протест от СпНП е образувано ВНОХД №1236/2023 г. по описа на САС, 4-ти въззивен състав. С определение №1062/07.11.2023 г. на основание чл. 324 НПК е прекратено производството по ВНОХД №1236/2023 г. по описа на САС, 4-ти въззивен състав.
3
Оправдателната присъда постановена по НОХД № 2080/2020 г. по описа на СпНС е влязла в законна сила на 20.01.2024 г.
Продължителността на разглеждането на наказателното производство е почти 7 години, която обхваща движението на делото във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от две съдебни инстанции. Визираното престъпление е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК.
От показанията на свидетеля Д.Б., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви, се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, изпитвал срам от този факт и се чувствал неудобно. Свидетелства, че след образуваното срещу ищеца наказателно производство той бил в депресия и подтиснато емоциално състояние. Влошили се отношенията с дъщеря му, която страняла от него.
От показанията на свидетеля С.С., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви, се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, станал затворен и се влошило здравословното му състояние. Сочи, че ищецът изпитвал притеснения за работата си и имиджа си.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебнопсихологична експертиза (СПЕ), което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че периодът през който ищецът е бил подсъдим се е отразил негативно върху психоемоционалното му състояние – повишени нива на разтормозени психоемоционални процеси, изживяване на посттравматизъм с множество соматични оплаквания. При проведеното изследване вещото лице е констатирало високо повишени нива на емоционална динамика от невротичния регистър при ищеца. Воденото наказателно производство е нанесло на психиката на ищеца и на емоционалната му динамика негативни изживявания. Личностната динамика при ищеца е претърпяла повишени нива на високи невротични изживявания, достигащи в някои аспекти клинични изяви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата 4 претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни 5 доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО). Предвид на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо ищеца наказателно производство.
В конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът са оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по по чл. 321, ал.2 от НК и чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и пр.2 и т.7, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ , държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ .