Определение № 436 от 11.10.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Варна, 11.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20213000500471 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. АНГ. Н. против определение № 2828/10.08.2021г., постановено по в.гр.д. № 1675/2021г. на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на определение № 2352/05.07.2021г. в частта за разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че от материалите по делото безспорно е установено, че предмет на изпълнителното производство са вземания за трудово възнаграждение, поради което и на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК е освободен от заплащането на такси и разноски, а ако съдът е преценил, че това не е така е следвало да му укаже да внесе следващата се държавна такса преди да се произнесе по нередовната жалбата. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване искането му по чл.248 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните 1 съображения:

Производството по в.гр.д. № 1675/2021г. по описа на ОС – Варна е образувано по жалба на настоящия жалбоподател, с която същият в качеството му на взискател е обжалвал действия на ДСИ вр. изп.д. № 5066/2020г. на СИС при РС – Варна. С определение от 05.07.2021г. окръжният съд е приел, че жалбата е недопустима, предвид лимитативно посочените действия по чл.435 ГПК, които взискателят може да обжалва, поради което е оставил жалбата без разглеждане. Със същото определение съдът е констатирал, че жалбоподателят Н. АНГ. Н. не е заплатил държавна такса за предприетото обжалване и на основание чл.77 ГПК го е осъдил да заплати сумата от 25 лева. В срок Н.Н. е поискал от съда на измени определението си по чл.77 ГПК, излагайки доводи, че вземанията, предмет на принудителното изпълнение са трудови и поради това е освободен от заплащането на такси и разноски. Искането е оставено без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Видно от материалите по изпълнителното производство е, че същото е образувано по молба на жалбоподателя срещу „Трейдхо“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, по който длъжникът е осъден да му заплати подробно посочени суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор № 37/08.09.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищците – работници, служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови правоотношения са освободени от заплащане на такси и разноски. Нормата е в част Първа - Общи правила на ГПК и намира съответно приложение в изпълнителното производство. Когато взискателят и предметът на принудително удоволетворяваното притезание отговарят на условието на чл.83, ал.1, т.1 ГПК – следващите се за изпълнението разноски не се заплащат авансово от взискателя, а по аргумент от разпоредбата на 79 ал.2 вр. чл.78 ал.6 ГПК същите се събират от длъжника. Изрично това е регламентирано в ЗЧСИ, което подкрепя даденото тълкуване по приложението на чл.83, ал.1, т.1 ГПК и в изпълнителния процес, образуван пред държавен съдебен изпълнител.

Обжалването на действията на съдебния изпълнител е част от 2 изпълнителния процес, поради което лицата по чл.83, ал.1, т.1 ГПК не дължат заплащането на държавна такса и в производството по чл.435 ГПК.

Ето защо, като е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното определение по чл.77 ГПК и е оставил молбата на жалбоподателя Н. АНГ. Н. без уважение, ОС – Варна е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а искането по чл.248 ГПК – уважено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2828/10.08.2021г., постановено по в.гр.д. № 1675/2021г. на ОС – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 2352/05.07.2021г., постановено по в.гр.д. № 1675/2021г. в частта му за разноските КАТО ОТМЕНЯ същото в частта, в която на основание чл.77 ГПК Н. АНГ. Н. е осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3