Решение № 4599 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4599 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100511248 по описа за 2025 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №12106 от 20.06.2025г., постановено по гр.дело №64553/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 64-ти състав, е отменено на основание чл.357, ал.1, т.1 вр. чл.188, т.1 КТ дисциплинарно наказание "забележка", наложено със заповед №РД13105/17.10.2023г., издадена от Н.В.Т. - директор на Държавен културен институт "Софийска филхармония", по предявен иск по чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.1 КТ от М. Г.

И., с ЕГН **********, срещу Държавен културен институт "Софийска филхармония".

С решението е осъден Държавен културен институт "Софийска филхармония" да заплати на М. Г. И., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1100.00 лв., представляваща направените по делото разноски. С решението е осъден Държавен културен институт "Софийска филхармония" да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС сумата от 50 лв., държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Държавен културен институт /ДКИ/ "Софийска филхармония", представляван от Н.В.Т. - директор, с ЕИК 000670883, с която се обжалва изцяло решение №12106 от 20.06.2025г., постановено по гр.дело №64553/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 64-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.357, ал.1, т.1 вр. чл.188, т.1 КТ като е отменено дисциплинарно наказание "забележка", наложено на ищеца - М. Г. И., с ЕГН **********, със заповед №РД13-105/17.10.2023г., издадена от Н.В.Т. - директор на ДКИ "Софийска филхармония". Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на 1 материалния закон. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, поради което неправилен и незаконосъобразен се явява обоснования краен извод, че не представлява дисциплинарно нарушение извършеното от ищеца - М. Г. И. деяние – организиране на среща на Синдикалната организация /СО/ към Съюз на българските музикални и танцови дейци /СБМТД/ и част от водачите на групи в оркестъра, която се провела в Камерна зала към концертен комплекс "България", без да е спазен реда за ползване на залата, т.е. без да е било поискано и съответно дадено разрешение от директора за ползването на конкретната зала. Поддържа се, че от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че ищецът не е бил подал заявка за ползването на Камерна зала, съгласно изискването на чл.36 от Правилника за вътрешен трудов ред /ПВТР/ и Тарифата, на основание на която да му бъде разрешено ползването й, а самоволно е решил да организира и проведе процесната среща в тази зала като е пренебрегнал вътрешния йерархичен ред и утвърдените правила, с които действия ищецът - М. Г. И. е нарушил задължението си да спазва вътрешните правила в ДКИ "Софийска филхармония", съгласно чл.126, т.10, пр.1 КТ, което се определя като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10, пр.2 КТ. В тази връзка се излага, че по делото е установено по несъмнен начин, че процесната среща е проведена, без да е спазен установения за целта ред – ищецът - М.

Г. И. като председател на СО и организатор на срещата не е поискал разрешение от ръководството, съответно дори не е уведомил ръководството за провеждането й.

Твърди се, че с така доказаните обстоятелства първостепенният съд не се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт, в който е прието, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. На следващо място се оспорва решението на СРС в частта на присъдените с оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в полза на ищеца, като се твърди във въззивната жалба, че първостепенният съд неправилно е присъдил на ищеца претендираните от него разноски, без да се съобрази с факта, че уговореното адвокатско възнаграждение не е било заплатено от ищеца, а от СО, предвид на което следва да се приеме, че разноските не са направени от ищеца и като такива се явяват недължимо присъдени. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за отмяна на заповед №РД13-105/17.10.2023г., издадена от Н.В.Т. - директор на ДКИ "Софийска филхармония", с която е наложено на ищеца - М.

Г. И. дисциплинарно наказание "забележка". Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за сторени разноски във въззивното производство. В хода на устните състезания чрез процесуален представител адв.Н. прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - М. Г. И., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор.

В съдебно заседание чрез процесуален представител адв.М. изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от М. Г. И., с ЕГН **********, срещу ДКИ "Софийска филхармония", 2 представляван от Н.В.Т. - директор, с ЕИК 000670883, иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.1 КТ за отмяна на наложено със заповед №РД13105/17.10.2023г. дисциплинарно наказание "забележка".

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения от М. Г. И., с ЕГН **********, срещу ДКИ "Софийска филхармония", представляван от Н.В.Т. - директор, с ЕИК 000670883, иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.1 КТ за отмяна на наложено със заповед №РД13105/17.10.2023г. дисциплинарно наказание "забележка".

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства – трудов договор, се установява, че страните са обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на коет о въззиваемият - М. Г. И., с ЕГН **********, работи при въззивника - ДКИ "Софийска филхармония" на длъжност - "солист - оркестрант", с място на работа Концертен комплекс "България".

На следващо място безспорно е още, че със заповед №РД13-105/17.10.2023г. на директор на ДКИ "Софийска филхармония" на основание чл.188, т.1 К Т във вр. с чл.187, т.10, пр.2 КТ във вр. с чл.126, т.10, пр.1 КТ вр. чл.36 ПВТР във вр. с чл.187, т.9 КТ във вр. с чл.126, т.8 КТ, при спазване на изискванията на чл.189 КТ, чл.193 К Т и чл.194 КТ е наложено на М. Г. И., с ЕГН **********, заемал длъжност – "солист оркестрант" в ДКИ "Софийска филхармония", дисциплинарно наказание "забележка".

Мотиви за налагане на дисциплинарното наказание е извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 29.08.2023г. след приключване на репетиция за концерта на 31.08.2023г. ищецът като председател на СО към СБМТД е организирал среща между ръководството на Синдикалната организация и част от водачите на групи в оркестъра, която се е провела в Камерна зала към Концертен комплекс "България", без да поиска и да му бъде позволено от директора ползването на тази зала съгласно установения ред, на когото е делегирано стопанисването и управлението на концертния комплекс - публична държавна собственост, респ. той имал правото да разрешава ползването му. Освен това за използването на тази зала ищецът е разпилял ел. енергия, включвайки осветлението за целта на срещата. С описаното поведение ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10, пр.2 КТ, което представлявало неизпълнение на задължението по чл.126, т.10, пр.1 КТ вр. чл.36 ПВТР, както и нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.9 КТ, което съставлявало неизпълнение на задължението по чл.126, т.8 КТ. Работодателят е приел, е така описаното поведение на ищеца е основание за реализиране на неговата дисциплинарна отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание "забележка".

Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото писмени доказателства.

3

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.1 КТ за отмяна на наложено със заповед №РД13-105/17.10.2023г. дисциплинарно наказание "забележка". За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск, първостепенният съд е приел, че работодателят (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) законосъобразността на издадената заповед №РД13105/17.10.2023г., с която е наложено на служителя - М. Г. И. дисциплинарно наказание "забележка". При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Относно описаното в оспорената заповед нарушение по чл.187, т.10, пр.2 КТ, изразяващо се в това, че на посочената дата ищецът като председател на СО към СБМТД е организирал среща между ръководството на Синдикалната организация и част от водачите на групи в оркестъра, която се е провела в Камерна зала към Концертен комплекс "България", без да поиска и да му бъде позволено от директора ползването на тази зала съгласно установения ред, е прието от СРС, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че преди провеждане на синдикално събрание в някоя от залите на Концертен комплекс "България" се изисква единствено да бъде направено запитване относно заетостта на залите. Други формални правила за провеждане на среща на членове от колектива на Софийската филхармония не се установяват, в частност не се установява да е имало въведени правила за предварително разрешение за ползване на залата, което да е дадено от директора или зам. - директора на филхармонията. Наличие на такива правила не се установят посредством представените писмени доказателства, нито чрез събраните свидетелски показания. При така събраните доказателства първостепенният съд е приел, че няма надлежно одобрени вътрешни правила при работодателя, съгласно които срещи в някоя от залите на Концертен комплекс "България" на част от колектива на ДКИ "Софийска филхармония" да се предпоставя от подаване на предварително заявление и съответно получаване на разрешение от ръководството на "Софийска филхармония". При тези аргументи е прието, че описаното в оспорената заповед деяние не съставлява извършено от ищеца нарушение на трудовата 4 дисциплина, тъй като не е установено виновно неизпълнение от негова страна на трудови задължения. По отношение на второто вменено нарушение - това по чл.187, ал.1, т.9 КТ, изразяващо се в това, че при провеждане на процесната среща ищецът е разпилял ел.енергия – изразходил такава, чрез включване на осветлението, първоинстанционният съд е приел, че не е била спазена процедура по чл.193 КТ относно това нарушение, тъй като в искането за даване на писмени обяснения не е поискано обяснение за такова нарушение. Така изложените от първоинстанционния съд аргументи, които са го мотивирали да уважи предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.1 КТ за отмяна на наложено със заповед №РД13105/17.10.2023г. дисциплинарно наказание "забележка", са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.