Решение № 1115 от 12.10.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1115

***, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430102874 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: 114005624, със седалище и адрес на управление ***, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез ю.к. *** срещу *** К. ЕГН ********** и М. М. К. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца обща сума в размер на 349,73 лева за консумирана топлинна енергия, от които 314,49 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.11.2020 г., както и 35,24 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.06.2018 г. до 20.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 653/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, връчена на същите по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в ***, , ***, са 1 клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 3997/2020 г. извлечение от сметка за абонатен номер № №*** ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си.

Сочи, че сумите за топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Сочи, че претендираната сума включва сума за сградна инсталация и услуга дялово разпределение. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 особеният представител на ответника е депозирал отговор. Твърди, че искът е допустим.

Оспорва иска по основание и размер.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответниците моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

2

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 653/2021 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми: сума в размер на 314, 49 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.11.2020 г; сума в размер на 35,24 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 04.06.2018 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 75,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 424/28.01.2021 г., връчена на ответниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в ***, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в ***.

От приложената по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия, представена от ищеца по делото се установява и какви са претендираните задълженията на ответника по делото за исковия период.

Установява се от приложения по делото НА за покупко- продажба на недвижим имот акт №*** г. по описа на нот. *** с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот.

Видно е от приобщената по делото молба от ответника С. ХР. К. до ищеца, че същият е поискал да му бъде открита партида за плащане на отопление и топла вода по отношение на процесния топлоснабден имот.

Приобщени като доказателство по делото са и договор от 23.10.2017 г., и споразумителни протоколи към него, от които се установява, че ЕС, в която е разположен процесния топлоснабден имот е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД да извършви доставка и монтаж на ИРУ, както и да извръшва услугата дялово разпределение.

Представени като доказателство по делото са и справки за показанията на топломер за процесната абонатна станция, както и справка относно общия отопляем обем на жилищата в същата.

Установява се от приложените по делото констативни протоколи и свидетелства за проверка, че топломерът в процесната абонатна станция е минал на задължителната метрологична проверка.

Приобщени като доказателства по делото са и издадените от ищеца 3 фактури за процесния период.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчени им по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Между страните не се спори и, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден недвижим имот и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД.

Установява се от приетите по делото доказателства, че процесната главница е начислена за отдадена топлинна енергия за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. С оглед предвиденото в закона съдът приема, че между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба. Спрямо ответниците са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същите не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.

Спорен по делото е въпросът дали ответниците дължат претендираните 4 суми, които са начислени за сградна инсталация и такса дялово разпределение. Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна инсталация.